О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№226
София 22.02. 2010 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1739 по описа за 2009 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от „Ф” АД, гр. В., представлявано от главния изпълнителен директор Д главния финансов директор Р, действащи чрез юрисконсулт Т. М. А. против решение № 1180/10.08.2009 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, първи състав, постановено по гр.д. № 1428/2009 г.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимна страна и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Представено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което е изпълнено и условието по чл. 284, ал. 3 ГПК.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните, като ответникът по касация Т. М. И. чрез адв. А в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е отговорил, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, тъй като казусите по цитираните в изложението решения не са идентични и не обуславят извод за противоречива съдебна практика.
По заявените снования за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, то. 2 и т. 3 КТ са уважени. Поставеният в изложението материално правен въпрос дали работодателят може да упражни правото на уволнение по чл. 328, т. 10 КТ, след като уволненият служител вече е бил пенсионер отпреди възникване на трудовите правоотношения между тях е разгледан от въззивния съд. Същият правен проблем е преценяван и в приложените с изложението съдебни решения.
В атакувания съдебен акт въззивната инстанция е възприела разрешението, дадено в приложените Р-883-2007-І ГО ВКС. То противоречи на това, възприето в Р-1423-2008-ІІІ ГО ВКС и Р-1921-2005- ОС Враца.
Това сочи на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК и касационното обжалване следва да бъде допуснато.
Мотивиран от горното, съдебният състав
ОПРЕДЕЛИ:
Допуска до касационно обжалване решение № 1180/10.08.2009 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, първи състав, постановено по гр.д. № 1428/2009 г.
УКАЗВА на „Ф” АД, гр. В., представлявано от главния изпълнителен директор Д главния финансов директор Р, действащи чрез юрисконсулт Т. М. А. в едноседмичен срок от съобщението, да заплати държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 207,20 лв. по сметка на Върховния касационен съд, като в указания срок изпрати по пощата или депозира в канцеларията на Върховния касационен съд доказателства за това.
При неизпълнение в срок, касационната жалба ще бъде върната.
Ако указанието бъде точно изпълнено, делото се насрочва за разглеждане в открито съдебно заседание на ………………………..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: