О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№653
София, 15.06. 2010 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на втори юни през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 291 по описа за 2010 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Тенис клуб „А”, гр. С. ч. адв. Й срещу въззивно решение № 964/10.07.2009 г. на Софийския апелативен съд, постановено по гр.д. № 836/2006 г.
Излага доводи за противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Насрещните страни В. И. Ш. и Г. Б. Ш. ч. адв. Д адв. Стефан Х. са отговорили в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение, постановено по реда на чл. 218з, ал. 1 ГПК /отм./ Софийският апелативен съд е отхвърлил иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД на Тенис клуб „А”, гр. С. против В. И. Ш. и Г. Б. Ш. за сумата от 43733 лв. – стойността на извършени подобрения в подробно описан недвижим имот.
Съдът е установил, че недвижимият имот е възстановен с решение на ПК през 1993 г. на наследниците на Н. З.
През 1990 г. имотът, като част от възстановителна база „Драгалевци” е предаден безвъзмездно за стопанисване и управление на ДФС „Левски-Спартак”. След реституцията на земята СК „Левски” с договор от 14.07.1994 г. я предал за стопанисване и експлоатация на СД „А”, праводател на Тенис клуб „А”.
Строителството в имота е осъществено в периода 1995-1996 г., като съдът е приел, че това е сторено от едноличен търговец „Ивена Комерс”.
След изграждане на обектите, през 1997 г. земята в състоянието й към настоящия момент е продадена от реституираните собствениците на В. и Г. Ш. .
При тези данни, съдът е приел, че ищецът не може да претендира обезщетение за подобряване на имота, тъй като не той е извършил строителството в него, а и евентуално обогатилите се неоснователно са собствениците на земята към момента на подобряването й. Тя, в застроения си вид е продадена на ответниците, които са платили цената й на продавачите, като спрямо тях не е налице неоснователно обогатяване.
Касаторът обосновава допускането на касационното обжалване с отговора на следните въпроси:1. как се определя правното основание на предявения иск, какви са съображенията на съда в подкрепа на приетата от него квалификация на иска; 2. ищците владелци ли са или държатели; 3. следва ли съдът да кредитира свидетелски показания на лице, служител на „Ивена Комерс” и само върху тях да приеме, че подобренията са извършени със средства на едноличния търговец, при положение, че в договора между ищеца и едноличния търговец е посочено, че инвестициите се доказват само с писмени доказателства; 4. дължи ли, при какви условия и каква сума купувача на недвижим имот за подобренията, извършени от владелеца или държателя преди закупуването на имота от собственика.
Въпроси 1 и 4 са принципно зададени, като не е ясно какво точно има предвид касатора и според него какви разрешения по материалноправни или процесуалноправни въпроси въззивният съд е разрешил, достигайки да извод за приложимата материално-правна норма /чл. 59, ал. 1 ЗЗД/ и отговорността за извършени подобрения в чужд имот от владелец или държател, като това разрешение е в противоречие със съдебната практика или разглеждането им е нужно с оглед точното приложение на закона и развитие на правото.
Отделно, известно е, че съдът, като изхожда от фактите и обстоятелствата, посочени в основанието на исковата молба, прилага правните норми, квалифицирайки по този начин материалното субективно право, предявено с иска. Посочената в исковата молба правна квалификация, включително качеството на владелец или държател, което е правно заключение, не обвързва правораздавателния орган. Известно е също така, че когато един правен субект упражнява фактическа власт върху вещ по силата на договор /извън тези, с които се транслира собственост/, е държател на обекта и, ако твърди, че е променил намерението, следва да го докаже.
Не е спорно и това, че владелецът и държателят-подобрител, могат да търсят обезщетение само от лицето, което е било собственик на вещта към датата на подобряването й, защото обогатяването ч. увеличаване стойността на вещта възниква в неговия патримониум. По същите съображения, пасивно легитимирани са и универсалните правоприемници на собствениците, а от частните – само недобросъвестните.
Дали ищецът по настоящото дело е владелец или държател на подобрения имот е правно заключение, което се прави при анализ на събраните по делото доказателства и с оглед разпореденото в материалноправните норми. Както съдът вече изясни, касаторът не сочи правните проблеми /въпроси/, които въззивната инстанция е разгледала, за да достигне до извода, че е бил държател на процесния имот, налагащи касационно разглеждане поради условията на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Това е и без значение, доколкото апелативният съд не се е занимавал с въпроса какви суми се дължат, защото е установил, че ищецът не е извършил подобренията, а и ответниците не са материалноправно отговорни за подобрения, сторени преди да станат собственици на имота.
Въпрос № 3 също не налага допускане на касационно обжалване, защото е ясно, че в случая не съществува забрана по смисъла на чл. 133 ГПК /отм./ за събиране на гласни доказателства, нито забрана за свидетелствуване на разпитаната служителка, а евентуалната й заинтересованост или предубеденост, не е пречка за събиране на доказателството, нито само по себе си дискредитира свидетелските показания. От друга страна, вътрешното убеждение на въззивния съд не подлежи на проверка от касационната инстанция, а само начина, по който то е формирано – дали са спазени правилата на формалната логика, опита и научното знание. И накрая, въпросът е без значение за крайния резултат, който не би се променил, защото обсъжданите гласни доказателства са по насрещното доказване на ответника, докато ищецът е този, който трябва да понесе пълно главно доказване на твърденията си, че със свои средства и труд е извършил процесните строителни дейности в имота.
В заключение, не е следва да се допуска касационното обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 964/10.07.2009 г. на Софийския апелативен съд, постановено по гр.д. № 836/2006 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: