О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1303
София,24.09. 2009 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 937 по описа за 2009 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от М. А. Л. чрез адв. Е от АК – София против решение № 215/23.03.2009 г. на Софийския окръжен съд, постановено по въззивно гр.д. № 784/2008 г.
Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Представено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнение и условията по чл. 284, ал. 3 ГПК.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата, като насрещната страна в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е отговорила, че касационната жалба е неоснователна и е поискала присъждане на разноски за инстанцията.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, ІV гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение Софийският окръжен съд е отхвърлил исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т.3 КТ, предявени от М. А. Л. против „Ф” Е. , с. О., Софийска област.
Приел е, че заповедта за дисциплинарно уволнение поради това, че на 30.01.2006 г. се опитал неправомерно да изнесе от района на дружеството менгеме с тегло 14 кг, е законосъобразна. Изложени са съображения за мотивираност на заповедта според изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ, спазване на сроковете по чл. 194 КТ и процедурата за искане на предварителни обяснения от служителя по чл. 193, ал. 1 КТ.
Касаторът обосновава допускането на касационното обжалване с чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Повдигнатите в изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК правни въпроси за необходимостта работодателят преди уволнението да вземе обясненията на работника, както и за посочване в заповедта на нарушението, за което е наложено уволнението са от значение за постановения от въззивния съд резултат. Даденото разрешение, обаче не е в противоречие с това по приложените решения: 130-1997-ІІІ ГО, 50-1999-ІІІ ГО, Р-1112-1999-ІІІ ГО, Р-656-2004-ІІІ ГО, Р-400-1998-ІІІ ГО, Р-448-1998-ІІІ ГО, Р-148-2000-ІІІ ГО. Въззивният съд е установил, че М. Л. не е дал писмени или устния обяснения за нарушението, за което е уволнен. Намерил е обаче, че процедурата по чл. 193 КТ е спазена, защото работодателят в лицето на управителя е поискал от работника обяснения. Нещо повече, имало е и уговорена среща, на която М. Л. не се явил и до връчване на заповедта не е дал обяснения.
Въззивният съд също така е изложил и съображения за необходимостта заповедта за уволнение да бъде мотивирана, което е в съответствие с Р-148-2000 ІІІ ГО ВКС. Касаторът е недоволен от извода в обжалваното решение, че атакуваната от него заповед съдържа точна индивидуализация – от обективна и субективна страна на нарушението. Това, обаче, не е основание за допускане на касационното обжалване.
В заключение, не са налице условията по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане.
На основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 81 ГПК работодателят има право да получи сторените в инстанцията разноски, но не е представила доказателства за това. Ето защо молбата й се явява неоснователна..
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационна жалба, подадена от М. А. Л. на решение № 215/23.03.2009 г., постановено от Софийския окръжен съд по въззивно гр.д. № 784/2008 г.
РАЗНОСКИ не се присъждат.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: