О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№102
София,09.02. 2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на трети февруари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 232/2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 301, ал. 1, т. 1 ГПК от 2007 г.
Образувано е по молба на К. К. К. за отмяна на влезлите в сила съдебни решение, постановени по исковете му с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, а именно решение от 29.04.1996 г. по гр.д. № 1* на СРС, решение от 10.03.1997 г. по гр.д. № 4236/1996 г. на СГС и решение № 196/28.04.1998 г. по гр.д. № 1119/1997 на ВКС, ІІІ ГО.
Съдилищата са отхвърлили исковете на К. против У. по а. , строителство и г. , София за отмяна на заповед за уволнение № 1449/1993 г. и за възстановяване на заеманата до тогава длъжност главен асистент към катедра „С”.
Със същата молба е поискана отмяна и на влезлите в сила съдебни решения, постановени по чл. 128 КТ за вземания за периода 05.04.1997 г. – 29.05.2000 г. Решенията са съответно № 145/19.11.2003 г. по гр.д. № 5002/2000 г. на СРС, решение от 16.06.2005 г. по гр.д. № 960/2004 г. на СГС и решение № 798/10.09.2008 г. по гр.д. № 2325/2005 г. на ВКС, І ГО.
Съдилищата са отхвърлили исковете, като са приели, че за посочения период от време страните не са били в трудово правоотношение, прекратено още на 12.10.1993 г.
Молителят твърди, че всички решения са постановени, като е зачетена заповед за уволнението № 1449/12.10.1993 г. Последната е била издадена от лице, което не разполага с работодателска власт и това обстоятелство се явява новооткрито. За него К. е узнал в хода на първоинстанционното производство по исковете му с правно основание чл. 128 КТ, а именно в съдебно заседание на 12.12.2000 г.
Ответникът по молбата за отмяна У. по а. , строителство и г. /УАСГ/, представляван от доц. д-р инж. Д е възразил, че молбата е просрочена. Моли за присъждане на съдебноделоводните разноски.
Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, разгледа молбата и провери решението, чиято отмяна се иска с оглед изложените отменителни основания, които попадат в хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.
Молителят се позовава още и на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, но изложената фактология и посоченото основание за исканата отмяна не сочи на хипотезата по цитирания текст. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК отмяна се допуска, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди това друго влязло в сила решение, което му противоречи. Нужно е противоречие на съдебни решения при пълно субективно и обективно тъждество на правния спор по делата, по които са постановени съдебните актове, в какъвто смисъл е и съдебната практика, обобщена в Постановление № 2/29.09.1977 г. на Пленума на Върховния съд на Република България, което в обсъжданата хипотеза е запазило действието си и при действието на ГПК от 2007 г.
Видно от данните по делото, в случая посочената идентичност не е налице. Страните по делата са едни и същи, но споровете от обективна страна са различни.
Вярно е, че спорът по чл. 128 КТ е разрешен от съдилищата при зачитане на формираната сила на присъдено нещо по по-рано приключилото дело с искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ. Това, обаче, не прави двете дела тъждествени. Не е налице и хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК, защото решението, с което исковете за отмяна на уволнението и възстановяване на заеманата длъжност, са отхвърлени, не е отменено. Недопустимо е това да стане направо в процедура по чл. 303 ГПК, така че искането на К. К. настоящият състав да отмени заповед № 1449/12.10.1993 г., на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е недопустимо.
Така подадената молба за отмяна е изцяло недопустима и поради пропускане на срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК – обстоятелството, на което се позовава К. му е станало известно осем години преди сезирането на съда по чл. 303, ал. 1 ГПК.
В заключение, молбата следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство прекратено.
Ответникът по молбата има право на сторените в производството съдебно-деловодни разноски. Представени са доказателства за платено адвокатско възнаграждение в размер общо на 960 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба на К. К. К. за отмяна на влезлите в сила съдебни решения по гр.д. № 1* на СРС, по гр.д. № 4236/1996 г. на СГС и решение № 196/28.04.1998 г. по гр.д. № 1119/1997 на ВКС, ІІІ ГО, всички, постановени по искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, както и за отмяна на влезлите в сила съдебни решения № 145/19.11.2003 г. по гр.д. № 5002/2000 г. на СРС, решение от 16.06.2005 г. по гр.д. № 960/2004 г. на СГС и решение № 798/10.09.2008 г. по гр.д. № 2325/2005 г. на ВКС, І ГО. постановени по чл. 128 КТ.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 232/2009 г. по описа на Върховния касационен съд.
ОСЪЖДА К. К. К. да заплати на У. по а. , строителство и г. /УАСГ/, София сумата в размер на 960 лв., сторени в производството съдебно-деловодни разноски.
Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.