О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1148
София,20.08.2009 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на четиринадесети август през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 249 по описа за 2009 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от И. Ж. К. в качеството на едноличен търговец с наименование „М”, седалище гр. Е. против решение № 229/23.10.2008 г. по гр.д. № 394/2008 г. на Ямболския окръжен съд.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, при обжалваем интерес над 1000 лв. и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните, като ответникът касация не е отговорил в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
По заявените снования за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, ІV гражданско отделение, намира следното:
С решението, против което е подадена касационната жалба, съдът е осъдил касатора в качеството му на работодател да заплати на Т. А. К. 7000 лв. на осн. чл. 128 КТ, ведно с обезщетение за забава.
Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
От изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК, което съставлява повторение на касационната жалба може да се извлече като основен материално-правен въпрос този дължи ли се трудово възнаграждение за време, през което работникът не е полагал реално труд.
Той е от значение за изхода по материално-правния спор, но не са налице условията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, на които се позовава касатора.
Нормата на чл. 128 КТ е ясна, не създава затруднения в тълкуването и прилагането, като е налице и многобройна практика на ВС и ВКС, че трудово възнаграждение се дължи само за действително положения труд. Въззивният съд не е решил нещо различно, а като е обсъдил многобройни доказателства е стигнал до заключението, че ищецът е престирал труд през исковия период от време, за което според уговореното в трудовия договор му се дължи възнаграждение общо в размер на 7000 лв.
Сам касаторът не поддържа нещо друго относно фактическия състав чл. 128 КТ от приетото в обжалваното решение, а е несъгласен с фактическите заключения на съда.
В заключение, касационното обжалване не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба, подадена от И. Ж. К. в качеството на едноличен търговец с наименование „М”, седалище гр. Е. против решение № 229/23.10.2008 г. по гр.д. № 394/2008 г. на Ямболския окръжен съд
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: