О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 128
София, 17.02.2009година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто отделение, в закрито съдебно заседание на 13 февруари две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията)Жанета Найденова
гр.дело № 2941/2008 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
П. Б. И. и С. А. И.,двамата от гр. В. са подали касационна жалба срещу въззивното решение на Варненския апелативен съд 30.04.2008г по гр.д. № 56/2008г с което е обезсилено решението на Варненския окръжен съд в частта с която е отхвърлен иск с правно основание чл.19ал.3 ЗЗД за обявяване предварителния договор от 01.08.1998г за окончателен, предявен срещу „М” Е. гр. В. несъстоятелност .
В изложението към касационната жалба се твърди,че са налице основанията за допускане до касация на решението на Варненския апелативен съд,тъй като съществените процесуално правен и материално правен въпроси-допустимост на производство за обявяване на предварителен договор за окончателен,са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд: Определение № 141 от 16.02.1999г по гр.д. № 1926/98г ВКС,4-то гр.отд., Определение № 147 от 27.2.1997г по ч.гр.д. № 226/96г на ВКС, 5-то гр.отд. и Определение № 305/8.03.2004г по ч. гр.д. № 67/2004г на търговска колегия.
Върховният касационен съд след проверка на изложените основания за допускане касационно обжалване на решението на Варненския апелативен съд,прие следното:
Производството по настоящето дело е било висящо по исковете,предявени от С. А. И. и П. Б. И. срещу „М” ЕООД-респ. ООД гр. В. за обявяване за окончателен предварителния договор,сключен между тях на 01.08.1998г с който ответникът „М” Е. поел задължението да построи и да прехвърли правата си на собственик върху апартамент № 9 от жилищната сграда находяща се във гр. В. ул.”Д” № 5 с площ 131 кв.м. заедно с избено помещение № 9 и заедно със 7.03 % ид.части от правото на строеж върху дворното място,цялото от 170 кв.м..срещу насрещното задължение за заплащане цена в размер на 380 щатски долари за един кв.м. площ.
Варненския окръжен съд са произнесъл по предявените искове с решение от 14.06.2006гпо гр.д. № 1*5г,а след него и Варненския апелативен съд с решение от 17.11.2006г по гр.д. № 263/2006г с което е оставено в сила.
Върховният касационен съд ,състав на трето гражданско отделение с решението си от 18.01.2008г по гр.д. № 468/2007г,отменил решението на Варненския апелативен съд и върнал делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Пред Върховния касационен съд е било представено удостоверение на Варненския окръжен съд от което е видно,че с решение от 29.12.2006г търговското дружество „М” Е. след като е било обявено в несъстоятелност,е било прекратена и дейността му. Дружеството се управлявало и представлявало от синдикт- Я. Н. С. ,който писмено становище приложено към делото признава иска, предявен на правно основание чл.19ал.3 ЗЗД.
След връщане на делото на въззивната инстанция, Варненския апелативен съд служебно събирал доказателства и от решение от 11.11.2005г по т.д. № 361/2005г на Варненския окръжен съд установил че е обявена неплатежоспособността на търговското дружество „М” Е. и че е открито производството по несъстоятелност. На това основание съдът на 26.02.2008г спрял производството по делото и изискал назначеният синдикт да представи доказателства дали вземането на ищците е било включено в списъка на приетите от него вземания или е включено в списъка, одобрен от съда по чл.693 ТЗ. След установяване и на тези обстоятелства,въззивният съд приел,че искът по чл.19 ал.3 ЗЗД е недопустим ,защото непаричното задължение на търговското дружество се превърнало съгласно чл.617 ал.1 ТЗ в парично и можело да бъде удовлетворено само и единството в производството по несъстоятелност. За това производството по чл.19 ал.3 ЗЗД като недопустимо следвало да се прекрати.
В обратен смисъл,обаче, са цитираните актове на ВКС. Така в Определение № 305 от 08.03.2004г по ч.гр.д. № 67/2004г на ВКС,търговска колегия е посочено, че нормите на чл.637 ал.1 ТЗ и чл.637 ал.5 ТЗ не намират приложение по исковете,предявени на правно основание чл.19 ал.3 ЗЗД, „… защото този иск е конститутивен, а не осъдителен и с него не се претендира осъждането на ответника за изпълнение на определена престация, а се цели осъществяването на едно преобразуващо право по принудителен ред-т.е. обявяване на предварителния договор за окончателен”. Върховният касационен съд 4-то гр.отд с Определение № 141/99г. е приел,че вещните права,претендирани от други трети лица,са извън масата на несъстоятелност. Подобно е тълкуването и в Определение № 147/97г на ВС,5-то гр.отд.
Или очевидно е, Варненският апелативен съд произнасяйки се по съществените процесуално правен и материално правен въпроси-допустимо ли е производство по чл.19 ал.3 ГПК срещу търговско дружество, обявено в несъстоятелност и дали в масата на несъстоятелността се включват и потестативните права по чл.19 ал.3 ГПК,така че съдебните производства по осъдителни искове,възникнали върху парични и непарични имуществени вземания да се спират,а в някои случаи и да са недопустими,е в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Това определя допустимостта на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК и за това и на основание гореизложеното Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския апелативен съд от 30.04.2008г по гр.д. № 56/2008г. в частта в която е обезсилено решението на Варненския окръжен съд от 14.06.2006г по гр.д. № 1904/2005г и производството по исковете,предявени на правно основание чл.19 ал.3 ГПК, е прекратено.
Задължава касационните жалбоподатели С. А. И. и П. Б. И. в 7-дневен срок от получаване на съобщението,да внесат по сметката на ВКС държавна такса в размер на 236/двеста тридесет и шест / лева.
Насрочва делото за 27 май 2009г за когато да се призоват страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: