О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 747
София, 30.06.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 10 март две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията)Жанета Найденова
гр.дело № 1867/ 2009 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Л. Д. Н. от гр. Ч. бряг е обжалвала решението на Плевенския окръжен съд от 27.07.2009г по гр.д. № 904/2008г с което в една част- в частта за 1 /2 ид.част е отменено решението на Червенобрежкия районен съд от 21.09.2009г по гр.д. № 3833/2007г и съдът се е произнесъл като отхвърлил искът й,предявен срещу Б. Д. С. на правно основание чл.19 ал.3 ЗЗД и в другата част също за ? ид.част е оставил в сила първоинстанционното решение. С него отхвърлил същия иск като недопустим и в тази част прекратил производството по делото.
С отделно определение постановено по реда на чл.192 ал.4 ГПК /отм/ Плевенският окръжен съд отхвърлил искането на Б. Д. С. за изменение на постановеното решение в частта за разноските.
В изложението към касационната жалба се поддържа,че били налице основанията за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 ГПК,тъй като „ Окръжният съд с решението си се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос,който е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото”- т.е. не са конкретизирани точно кои въпроси са били съществени,основополагащи за настоящето дело и които при разрешаването им от ВКС би се приложил точно закона и биха имали значение за развитие на правото.
Донякъде от обстоятелствената част може да се направи извод за това дали съдът може по един иск да се произнесе в една част че е недопустим и в другата част-че е неоснователен и че е погасен по давност.
Върховният касационен съд след проверка на изложените основания за допустимост,прие следното:
Л. Д. Н. в исковата си молба е твърдяла,че имала сключен предварителен договор с баща си Д, с който той като продавач обещал да й прехвърли „след като стане възможно” собствеността върху земеделските земи : пасище-мера от 3.004 дка,находящо се в м. „Ганчов връх”, нива от 2.131 дка в местността „Полето” и нива от 4.257 дка в м. „Трите локви”.
През 1995г баща й починал и за това тя предявила иска срещу сестра си Б. Д. С. с искането да се обяви предварителния договор за окончателен за посочените земеделски земи. Друго искане и други обстоятелства не са били изложени. Дори в исковата молба не е бил описан договора на коя дата е бил сключен, а само е бил приложен и от него съдилищата са установили,че е бил сключен на „26.VІІІ…1994 / двадесет и шести юли хиляда деветстотин деветдесет и четвърта година /” /вписани два различни месеци-август и юли или юни 1994г/. От договора са установили и в землището на кое населено място са били трите имоти-в землището на село Г. област
Още в първото по делото заседание-това от 25.07.2007г пред Червенобрежкия районен съд ответната страна направила възражение за погасяване по давност на искането за обявяване предварителния договор за окончателен по чл.19 ал.3 ЗЗД И то е било поддържано до края на разглеждане на делото както от първоинстанционния съд,така и от Плевенския окръжен съд.
С решението си от 31.01.2008г районният съд в гр. Ч. бряг разгледал искът по същество, обсъдил възражението за изтекла давност и правилно приел,че следвало да се отхвърли,щом били изминали 7 години от момента в който започвала да тече погасителната давност до предявяването на иска.т.е. че този иск е бил допустим. Неправилно накрая в диспозитива посочил че бил недопустим и неправилно вмъкнал думата „прекратява „ производството.
Тези грешки са били забелязани от Плевенския окръжен съд, и с решението си от 27.07.2009г,той ги е отстранил. Приел,че искът като погасен по давност не е недопустим,а недоказан и тъй като в лицето на ищцата се сливали двете качества на ищец и ответник за 1 /2 приел,че действително производството е недопустимо и правилно и било прекратено./ след смъртта на бащата на 08.01.1995г като негови преки наследници са останали двете му дъщери Б. и Л. Д. по делото.
При така изяснената фактическа обстановка Плевенският окръжен съд е приложил точно закона. Основният въпрос:как процедира решаващият съд когато един иск е погасен по давност- дали приема,че производството е недопустимо и за това го прекратява или ако счете, че искът е допустим е длъжен да го разгледа по същество и съответно да го отхвърли – въззивният съд правилно е отговорил: производството е допустимо и след като е било направено възражение за погасяване на вземането по давност и е бил налице фактическите състав на чл.110 ЗЗД, искът правилно е бил отхвърлен В този смисъл е и постоянната практика на съдилищата и по-конкретно Р № 207 от 4.04.1997г по гр.д. № 16/97г на ВКС, 5-членен състав,публикувано в Съдебна практика 1997г стр.27.
В останалата част- в частта в която въззивният съд е оставил в сила решението на Червенобрежкия районен съд с което производството е било прекратено за 1 /2 ид.част, Плевенският окръжен съд се е мотивирал, както се посочи ,с недопустимото сливане на двете качества на страната-и като ищец, и като ответник и за това се е получил този резултат: за 1 /2 ид.част искът е бил отхвърлен като погасен по давност,а за другата 1 /2 ид.част е бил прекратен като недопустим.
В случая не е налице неясно тълкуване на правна норма и това да има значение и да е основание за издаване на тълкувателно решение. Съществува и съдебна практика,която правилно е била приложена от Плевенския окръжен съд и не се налага преодоляването й чрез постановяване на решение по чл.290 ГПК респ. за издаване и на тълкувателно решение.
Що се касае до поддържаната пред ВКС теза,че ищцата била придобила земеделските земи по давност, следва да се отговори,че пред касационната инстанция освен че е недопустимо заявяването на нови защитни средства и нови доказателства,но че това е въпрос и по същество,а във фазата по допустимостта той не се решава.
Не е налице основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 ГПК и за това и на основание гореизложеното Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Плевенския окръжен съд от 27.07.2009г по гр.д. № 904/2008г
Настоящето определение е окончателно и не подлежи на по-нататъшно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: