О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1721
София, 30.12.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 25 ноември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията)Жанета Найденова
гр.дело № 1381 /2009 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Пазарджишкият окръжен съд с решението си от 23.01.2009г по гр.д. № 829/2008г е осъдил Прокуратурата на Р. Б. да заплати на Н. К. К. от гр. П. сумата 15 000 лева,представляваща обезщетение за претърпени от незаконно обвинение в извършване на престъпление,за което е бил оправдан,неимуществени вреди и сумата 850 лева представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,заедно със законната лихва върху двете суми,считано от 11.01.2008г до окончателното им изплащане и направените по делото разноски в размер на 960 лева.. Искът за претърпени неимуществени вреди за разликата от 15 000 лева до 30 000 лева,е бил отхвърлен.
По жалба и на двете страни Пловдивският апелативен съд с решението си от 04.06.2009г по гр.д. № 228/2009г отменил първоинстанционното решение в частта,в която искът за претърпени неимуществени вреди бил уважен над сумата 10 000 лева до 15 000 лева и в частта в която искът за претърпяни имуществени вреди бил уважен за 850 лева в тази част постановил ново решение. С него въззивният съд отхвърлил искът,предявен от Н. К. К. срещу Прокуратурата на Р. Б. за присъждане обезщетение за претърпяни неимуществени вреди за претендираната разликата над 10 000 лева до 15 000 лева и искът за претърпени имуществени вреди в размер на 850 лева. В останалата част-т.е.в частта в която искът за претърпени неимуществени вреди е бил отхвърлен за разликата над 15 000 лева до 30 000 лева,-оставил в сила решението на Пазарджишкия окръжен съд.
Касационни жалби срещу решението на Пловдивския апелативен съд са постъпили и от двете страни: от ищеца Н. К. К.-в частта в която са отхвърлени исковете му за разликата над 10 000 лева до 30 000 лева за претендирано обезщетение от незаконните действия на Прокуратурата за претърпяни неимуществени вреди ,в частта в която бил отхвърлен искът за претърпени имуществени вреди в размер на 850 лева,в частта за присъдените разноски над 311 лева до 960 лева и в частта в която било отхвърлено искането му за присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 755 лева.
В изложението към касационната жалба се твърди,че при разрешаването на материалноправния въпрос за размера на следващото се обезщетение по чл.52 ЗЗД-дали следва да се вземе предвид броя на повдигнатите обвинения и срокът на наказателното преследване-Пловдивският апелативен съд е допуснал противоречие с практиката на ВКС-П№ 4/68г,Т. Р. № 3/2004г и други решения на състави на ВС и на ВКС- и за това са налице основанията за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.
Прокуратурата на Р. Б. е обжалвала решението на Пловдивския апелативен съд в частта в която искът за претърпяни неимуществени вреди е бил уважен за сумата 10 000 лева.
В изложението към касационната жалба се сочи основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.2 ГПК- същественият материално правен въпрос за размера на следващото се обезщетение по чл.52 ЗЗД бил разрешен в противоречие с практиката на ВС и на ВКС.
Върховният касационен съд след проверка на изложените основания за допустимост и в двете касационни жалби,прие следното:
1. По касационната жалба на Н. К. К..
Искането за допускане касационно обжалване на въззивното решение в отхвърлената част на исковете за претърпяни неимуществени вреди-т.е. за разликата над 10 000 лева до 30 000 лева,за претърпяни имуществени вреди и в частта за разноските,е основателно.
Действително,при разрешаването на материалноправните въпроси за присъждане следващото се обезщетение за претърпяните вреди от незаконните обвинения в извършване на престъпление,след като лицето е било оправдано и след като наказателното производство е било прекратено,поради това че извършеното деяние не е престъпление,решаващият съд е постановил решението си в противоречие на съществуващата практика-Р №148/11.02.2008г ВКС 5-то гр.отд.,с което е било прието,че следствието и наказателното преследване срещу лицето,което е било в крайна сметка оправдано,са продължили повече от 9 години и че за претърпяните болка,страдания и унижения, справедливо ищецът следвало да бъде обезщетен със сумата 24 000 лева. Със същото решение е прието,че при ангажиране отговорността на държавата на обезщетяване подлежат всички вреди,които са пряка и непосредствена последица от увреждането-в т.ч. че се дължи обезщетение и за адвокатската защита по наказателното производство.
Пловдивският апелативен съд при разглеждането на предявените искове е следвало да отговори на конкретните въпроси: броят на обвиненията и продължителността на наказателното преследване приключило с оправдателна присъда или прекратено поради това че деянието не е престъпление, дали са имали значение само за определяне на едно общо наказание,ако деецът е бил признат за виновен по тях, или са имали значение и за определяне размерът на следващото се на основание чл.2 г.2 ЗОДОВ обезщетение за претърпяни неимуществени вреди. Въззивният съд приел, че броят на обвиненията имал значение само за определяне на едно общо наказание по чл.24 НК и че нямал значение за определяне обезщетението по чл.52 ЗЗД за претърпяните неимуществени вреди. По този начин той постановил решението си в противоречие с установената практика на ВС и на ВКС- Пленумно постановление № 4/68г на Върховния съд според което размерът на обезщетението по чл.52 ЗЗД трябва да се определя съобразно „… с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства”,Р № 37/11.02.2009г на ВКС 1-во гр.отд. по което за аналогичен случай- „…следствието и наказателното производство са продължили повече от девет години.. За определяне обезщетението по размер съдът е съобразил тежестта на повдигнатото обвинение, общественото положение на ищеца и качеството му на кмет на една голяма община,продължителността на делото и извършените процесуални действия в предварителното и съдебното производство…” и за това съдът определил обезщетение в размер на 35 000 лева.
В подобен смисъл са и Р № 26/4.03.2009г по гр.д. № 4724/2007г ВКС 3 Г. О., Р № 1015/21.10.2008г по гр.д. № 48/2008г ВКС 3 Г. О.,Р № 81/27.01.2006г по гр.д. № 23/2005г ВКС „а Г. О. Определение № 9/29.01.2009г по гр.д. № 3977/2007г ВКС 2 Г. О. Р № 1599/22.06.2005г по гр.д. № 876/2004г ВКС 4 Г. О.
Налице са основанията за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК и за това делото следва да се насрочи в открито съдебно заседание с призоваване на страните за постановяване на решение по чл.290 ГПК.
2. По искането за допускане касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд,направено от Прокуратурата на Р. Б. чрез Апелативната прокуратура гр. П.. Поддържа се,че при разрешаване на материално правния въпрос за присъденото обезщетение за неимуществени вреди,Пловдивският апелативен съд ,постановил решението си в противоречие на практиката на ВС и на ВКС-Р № 1599/05 ВКС 4 Г. О. и Р № 48/04 на ВКС и че за това било налице основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
Искането не е основателно.
И в това решение,както и в цитираните по-горе решения на ВС и на ВКС е формулирано изискването за „справедливост” при определяне размерът на претърпяните от ищеца по искът,основан на разпоредбите на чл.2 т.2 ЗОДОВ,неимуществени вреди. Както е посочено „ справедливостта „ не е абстрактно понятие а е свързано с конкретни обстоятелства вкл. характерът на увреждането,състояние причинител и пр.”
В Р № 48/2004г ВКС тричленен състав на 4 гр.отд. е приел,че „Моралните вреди са индивидуално определими.”-т.е. посочените решения не противоречат на решението на |Пловдивският апелативен съд,който е разрешил обуславящите за изхода на делото въпроси в съответствие със закона. Той е приел,че отговорността на държавата е по чл.2 т.2 ЗОДОВ и при определяне обезщетението за претърпяни неимуществени вреди и взел предвид именно специфичните особености на конкретния случай. В този смисъл липсва противоречива практика при присъждане обезщетението в размер до 10 000 лева и искането за допускане касационно обжалване на въззивното решение не е основателно.
По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския апелативен съд от 04.06.2009г по гр.д. № 228/2009г в частта в която е отменено решението на Пазарджишкия окръжен съд от 23.01.2009г по гр.д. № 829/2008г и е отхвърлен иска за претърпяни неимуществени вреди за разликата над 10 000 лева до 15 000 лева и е оставено в сила решението в частта в която е отхвърлен искът за разликата от 15 000 лева до 30 000 лева, както и в частта в която като е отменено решението на Пазарджишкия окръжен съд и е отхвърлен искът за присъждане обезщетение за имуществени вреди в размер на 850 лева и за заплащане на разноски над 311 лева до 960 лева.
ОСТАВЯ без уважение искането за допускане касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд в уважената част на иска за претърпяни неимуществени вреди в размер на 10 000 лева и в частта за присъдени разноски в размер на 311 лева.
НАСРОЧВА делото за 28 април 2010г за когато да се призоват страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: