5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1009
София, 28.09.2010година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 23 септември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанета Найденова
ЧЛЕНОВЕ:Светла Цачева
Албена Бонева
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията)Жанета Найденова
гр.дело № 511 /2010 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Прокуратурата на Република България чрез прокурора от Плевенската О. прокуратура И. А. е обжалвала решението на Плевенския окръжен съд от 17.12.2009г по гр.д.№ 957/2009г в частта в която като е отменено решението н Районен съд в гр.Левски в отхвърлената част на исковете,предявени от Г. И. Д. с правно основание чл.2 т.2 ЗОДОВ за разликата над 2000 лева до 3 000 лева,представляващи претендирано обезщетение за претърпяни неимуществени вреди и за сумата 2 416.40 лева,представляваща претендирано обезщетение за претърпяни имуществени вреди,заедно със законната лихва и в тази част Окръжният съд присъдил ново решение.С него той осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на Г. И. Д. допълнително обезщетение за претърпяни от незаконно повдигане на обвинение в извършване на престъпление, неимуществени вреди -1 000 лева и сумата 2 416.40 лева,представляваща обезщетение за претърпяни имуществени вреди заедно със законната лихва върху двете суми,считано от 12.03.2009г до окончателното им изплащане.В полза на ищеца Д. са присъдени и направените по делото разноски в размер на 382.50 лева.
В изложението към касационната жалба се поддържа,че при разрешаване на основни за делото въпроси: за това дали следва да се разделя обезщетението,което евентуално биха дължали разследващите органи и това, което дължи Прокуратурата на Република България и за това дали могат да се претендират като имуществени вреди,средствата изразходвани за адвокат и разноски по водено наказателно дело,в което ищецът е бил оправдан като подсъдим-Плевенският окръжен съд постановил решението си в противоречие на съществуващата практика на ВКС- Р № 158/15.04.2009г по гр.д.№ 6217/2007г 1 Г.О. и Р № 92/30.04.2009г по гр.д.№ 6212/2007г ВКС 4Г.О. и това според касационният жалбоподател е основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
Поддържа се че е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК,тъй като се нуждаела от тълкуване разпоредбата на чл.52 ЗЗД и в този смисъл било Р № 1017/15.12.2005г по гр.д.№ 524/2004г ВКС, 4 Г.О.
Върховният касационен съд след проверка на посочените основания за допускане касационно обжалване на въззивното решение на Плевенския окръжен съд,прие следното:
С присъда № 165 от 22.10.2008г по н.ох.д.№ 20084410200271 районният съд в гр.Левски признал за невиновен Г. И. Д. по повдигнатото срещу него обвинение в извършване на престъпление по чл.339 ал.1 НК за това че на неустановени дни за времето от 2003г до 10.10.2007г придобил и до 10.10.2007г в дома си в с.Деков обл.Плевен държал като боеприпаси 16 бр. бойни патрони,калибър 7.72х39 мм със стоманен сърдечник с повишен смъртоносен ефект, 6 броя патрони калибър 7.61 х 39 мм трасиращи с оловен сърдечник и 9 бр.халосни патрони,всички предназначени и използване за специални цели от МВР и Въоръжените сили,без да има за това надлежно разрешение и на основание чл.304 пр.3 НК го оправдал по повдигнатото обвинение.Оправдателната присъда влязла в сила с постановяване на 12.03.2009г решението на Плевенския окръжен съд по в.н.о.х.д.№ 517/2008г. От този момент,както е приел и Плевенския окръжен съд, вземанията на Г. Д. на основание чл.2 т.2 ЗОДОВ,са станали изискуеми.
Обвинението е било повдигнато от дознател при О. дирекция на полицията гр.Плевен на 23.10.2007г,който е приключил производството със заключително постановление от 24.10. 2007г ,а обвинителният акт в съда е бил внесен от прокурор от районната прокуратура на 19.05.2008г.Фактически производството срещу ищеца е започнало на 10.10.2007г и е приключило на 12.03.2009г.За този период от време,през който ищецът Д. е бил подложен на напрежение, стрес, уплаха,подигравателно отношение в малкото населено с около 500 човека, място, решаващият Плевенски окръжен съд е определил обезщетение за претърпяните неимуществени вреди в размер на 3 000 лева..И този размер е определен конкретно и въпросът за него не е основополагащ при решаването на спора.
А що се късае до това,че исковете са били насочени само към Прокуратурата на Република България, решението на Плевенския окръжен съд не е нито незаконосъобразно,нито постановено в противоречие на съществуващата практика.При солидарно отговорните длъжници, кредиторът,в случая – ищецът Д. може да предяви исковете си за цялото вземане срещу който и да е солидарен длъжник и това следва от разпоредбата на чл.122 ал.1 ЗЗД,като „изпълнението от страна на един солидарен длъжник освобождава всички длъжници” съгласно чл.123 ал.1 ЗЗЗД. Член 127 ЗЗД определя какви са отношенията между солидарните длъжници- „Доколкото не следва друго от отношенията между солидарните длъжници,това което е платено на кредитора следва да се понесе от тях по равно. и Всеки солидарен длъжник,който е изпълнил повече от своята част има иск срещу останалите съдлъжници за разликата”.Или ако Прокуратурата на Република България има претенции към органите на дознанието,би могла да предяви иска си срещу МВР за това което е платила в повече.Решаващият съд не е бил длъжен да се съобразява с това.
В подобен смисъл е и Р № 158 от 15.04.2009г по гр.д.№ 6217/2007г на ВКС 1 Г.О.
По втория основен според касатора въпрос-дължи ли се обезщетение под формата на претенирани имуществени вреди, в гражданското производство по искове предявени на основание чл.2 т.2 ЗОДОВ,за направените пред наказателното производство,разноски, действително съществува противоречива практика.Така Плевенският окръжен съд е приел,че това са вреди от имуществен характер,които ищецът е претърпял по повод незаконното обвинение в извършено престъпление.Мотивирал се с това,че в наказателното производство „липсвал ред… по който тези суми могат да бъдат присъдени”.
Съждението не е вярно,защото редът за присъждане на разноски е посочен в отменената разпоредба на чл.299 ал.1 т.12 и в чл.304 ал.1 т.4 НПК /отм/.
А по цитираното в изложението на касатора на ВКС решение № 92 от 30.04.2009г по гр.д.№ 6212/2007г тричленен състав на четвърто гражданско отделение , е приел обратното-че не се дължи,защото ищецът е имал друг път на защита-да иска присъждане на разноските по реда на НК- чл.301 т.12-„При постановяване на присъдата съдът обсъжда и решава следните въпроси:…т.12.на кого да се възложат разноските.Или съгласно чл.306 ал.1 т.4 НК:Съдът може да се произнесе и с определение по въпросите…. Веществени доказателства и разноските по делото…”На тази основа ВКС в цитираното решение е приел,че „Присъждане на разноски и по наказателно и по гражданско дело е допустимо при висящ процес и е недопустимо да се претендират направените разходи по вече приключило дело в отделно исково производство”
При наличието на противоречива практика, в тази част касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280 ал.1 т.2 ГПК,за да отговори ВКС на въпроса:допустимо ли е в исковото производство по чл.2 т.2 ЗОДОВ присъждане на имуществени вреди,които са представлявали направените по наказателното дело по което ищецът е бил оправдан,разноски и които не са били поискани тогава,когато е било постановена оправдателната присъда.
В останалата част основанията за допустимост са несъстоятелни и за това и на основание гореизложеното ВКС,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на |Плевенския окръжен съд от 17.12.2009г по гр.д.№ 957/2009г в частта в която е уважен искът,предявен от Г. И. Д. срещу Прокуратурата на Република България за сумата 2 416.40 лева,представляваща претендирано от незаконно обвинение в извършване на престъпление,имуществени вреди.
ОСТАВЯ без уважение искането за допускане касационно обжалване на въззивното решение на Плевенския окръжен съд от 17.12.2009г в останалата му част.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 11 ноември 2010 година за когато да се призоват страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: