Решение №1021 от 4.10.2010 по нак. дело №272/272 на 3-то нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

2

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1021
С., 04.10.2010 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА

изслуша докладваното от съдията Цанева гр. д. № 691 по описа за 2010 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 328 от 22.12.2009 година по гр.д. № 230/2007 година на Ловешки окръжен съд е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 254 от 08.01.2008 г., който след думите: „оставя в сила решение № 103 от 09.05.2005 г. по гр.д. № 120/2002г. на Луковитски районен съд“ е допълнен с думите: „в частта, с която на основание чл. 32, ал.2 ЗС е разпределено ползването на дворно място от 750 kbJm., УПИ Ш-461 в кв. 47-3 по плана на с. „Д., област Л. между съсобствениците Г. М., Ф. М., С. Ф. и М. Ф.. Съдът е допуснал поправка в диспозитива на решение № 254 от 08.01.2008 г. след констатация, че предметът на гр.д. № 230/2007 година се изчерпва с претенция по чл. 32, ал.2 ЗС за разпределение на дворното място, в която част делото е върнато за ново разглеждане с решение № 545 от 10.07.2007 г. по гр.д. № 377/2006 г. на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение; че в частта му по иска за разпределение ползването на лятна кухня с площ от 53,40 кв.м., застроена в същото дворно място, както и в частта, с която се претендира нищожност на сделка, извършена по нот. акт № 9/2003 г. на нотариус с per. № 377 с район на действие районен съд [населено място] и в частта по иск за признаване установено право на собственост върху 5/12 ид.части от лятната кухня, производството по делото е прекратено като недопустимо и постановеното първоинстанционно решение обезсилено с влязъл в сила съдебен акт по гр д. № 244/2005 г. на Ловешки окръжен съд.
Касационна жалба против решението на Ловешки окръжен съд е постъпила от Г. Г. М. от [населено място]. Поддържа се, че по въпроса следвало ли е съдът да се произнесе и по отношение разпределението на ползването на лятната кухня, застроена в съсобствения на страните имот, както и следвало ли е да обсъди приетата в първоинстанционното производство техническа експертиза, въззивното решение е постановено в нарушение на т. 19 от Тълкувателно решение № 1/2000 г. ОСГК ВКС и в противоречие с практиката на съдилищата, формирана в рещение № 492 от 24.03.1962 г. по гр.д. № 314/1962 г. на I г.о. на ВС, съгласно което, при съсобственост върху мястото, когато сградата е реална собственост само на две лица, при спор за управлението на мястото следва да се прилага чл. 32 ЗС, а не ПУРНЕС; решение № 1323 от 25.10.1984 г. по гр.д. № 484/1984 г. на IV г.о. ВС относно разпределение ползването на дворно място по реда на чл. 32 ЗС при застроени в него две и повече жилищни сгради и решение № 1739 от 30.09.1975г. по гр.д. № 1161/1975г. на I г.о. на ВС относно начина на разпределение на ползване на незасотроената площ от съсобствен парцел.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение за поправка на очевидна фактическа грешка.
Повдигнатите в касационната жалба процесуални въпроси: следвало ли е съдът в решението си да се произнесе и по отношение разпределението на ползването на лятната кухня, застроена в съсобствения на страните имот, както и следвало ли е да обсъди приетата в първоинстанционното производство техническа експертиза, не не са от значение за изхода на делото.
По въпроса дължи ли се произнасяне по претенцията за разпределение ползване на лятната кухня съдът се е произнесъл с влязло при условията на чл. 219 б. „б“ ГПК (отм.) решение по гр.д. № 171 от 24.11.2005 г. по гр.д. № 244/2005 г. на Ловешки окръжен съд.
Обжалваният съдебен акт на въззивния съд е постановен в производство по чл. 192, ал.2 ГПК (отм.) за допускане поправка на очевидна фактическа грешка в решението по съществото на гражданско правния спор по гр.д. № 230/2007 г., предмет на което е разпределението на ползването на дворното място. В производството по чл. 192, ал.2 ГПК (отм.), съдът не се произнася по съществото на спорното право, нито допълва съдебния акт, изчепвайки напълно спорния предмет на делото, а отстранява очевидни технически грешки или пропуски – неотразена в диспозитива на решението формирана в мотивите му воля по спорния предмет на делото. Така, в съответствие с указанията, дадени в определение
№ 595 от 13.07.2009 г. по гр.д. № 1397/2008 г. на IV г.с. на ВКС, въззивният съд е допълнил диспозитива на решение № 254 от 08.01.2008 г. съгласно формираната в мотивите на решението воля по предмета на делото, който се изчерпва с разпределение на ползването на дворното място.
Предвид изложеното, постановката на т. 19 от TP № 1/2001 г. по гр.д. № 1/2000 г. ОСГК ВКС относно съдържанието на мотивите на въззивния съд – на решаващ по същество или на проверяващ съд и какъв израз в съдържанието им ще намери проведеният контрол по отношение на първоинстанционното решение не е относима към обжалвания съдебен акт за поправка на очевидна фактическа грешка.
Неотносими към обжалвания съдебен акт са и приложените решения, касаещи въпроси по съществото на претенции по чл. 32, ал.2 ЗС за разпределение ползване на съсобствени имоти.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 328 от 22.12.2009 година по гр.д. № 230/2007 година на Ловешки окръжен съд.
Насрочва делото за 02.12.2011 г., 9 часа за произнасяне по касационна жалба вх. № 49 от 14.02.2008 г. срещу решение № 254 от 08.01.2008 г. по гр.д. № 230/2007 г. на Ловешки окръжен съд. Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top