О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1720
София,30.12.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на девети декември две хиляди и девета година в състав:
Председател: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА Членове: СВЕТЛА ЦАЧЕВА АЛБЕНА БОНЕВА
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 1543 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 991 от 09.07.2009 година по гр.д. № 605/2009 г. на Варненски окръжен съд е потвърдено решение № 271 от 02.02.2009 г. по гр.д. № 7562/2008 г. на Варненски районен съд, с което е уважен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД, предявен от В. С. Н. от гр. В. против К. К. К. от гр. В. за сумата 20987,33 лева, съставляващи обезщетение за ползване без правно основание на апартамент № 20 от сградата на ул. “. № 19, ет.7, гр. В. и таванско складово помещение № 2 за периода от 01.07.2003 г. до 10.10.2007 година. Прието е, че ищцата е собственик на процесния апартамент, възложен и с влязло в сила постановление на съдебен изпълнител при Варненски районен съд; че ответникът незаконосъобразно е бил въведен в имота от съдебен изпълнител; отказал е да го освободи въпреки поканите от ищцата; че е бил осъден да предаде на основание чл. 108 ЗС на ищцата владението на имота с решение по гр.д. № 689/2004 година на Варненски районен съд, което е сторил на 15.10.2007 година след образуване на изпълнително дело за въвод във владение. Прието е, че в процесния период ответникът е ползвал собствения на ищцата имот без да заплаща наемна цена, поради което дължи обезщетение в размер на средния пазарен наем, което е присъдено на основание чл. 59 ЗЗД.
Касационна жалба против решението на Варненски окръжен съд е постъпила от К. К. К. от гр. В.. Поддържа се, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК, тъй като разрешаването на обуславящите изхода на делото въпроси: коя е точната правна квалификация на иска – чл. 55 ЗЗД или чл. 59 ЗЗД; съставлява ли неправилния въвод във владение, извършен от съдебен изпълнител основание за осъществяване фактическа власт върху имота и ако е така, то откога отпада това основание; дължи ли обезщетение въведения по надлежен ред в чужд имот и от кой момент; налице ли е обедняване от страна на собственика на имота ако няма надлежно разрешение за ползването му; налице ли е обогатяване на ответника ако е ползвал само имота в който е бил въведен и налице ли е основание за прихващане, въведено по пътя на възражението ако ищцата е ползвала в процесния период имот на ответника, са от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото. Поддържа се, че обжалвания съдебен акт е постановен в противоречие с решение № 1* от 17.07.1958 г. по гр.д. № 4017/1958 г. на Трето гражданско отделение на върховния съд, съгласно което, когато една вещ е преминала във владението на другиго по законен, правомерен начин и това основание е отпаднало, собственикът има иск за вредите, причинени от неправомерното му лишаване от доходите и решение от 19.04.2004 г. по гр.д. № 647/2002 година на Сливенски окръжен съд, в което е прието, че в производството по иск с правно основание чл. 59 ЗЗД ищецът следва да установи по категоричен начин лишеното от законово основание разместване на имуществени блага от патримониума му в този на ответника в размер на исковата сума.
Ответницата по касационната жалба В. С. Н. поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Повдигнатите в изложението към касационната жалба въпроси не са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото – не налагат промяна на утвърдената съдебна практика по приложението на чл. 59 ЗЗД. В съответствие с т.3 на Тълкувателно решение № 82 от 28.02.1975 г. по гр.д. № 74/1974 година ОСГК ВС в обжалваното въззивно решение е прието, че когато някой ползува чужд жилищен имот без правно основание и това не съставлява непозволено увреждане, отношенията между ползувателя и собственика се уреждат съобразно с принципите на неоснователното обогатяване; че размерът на дължимото от ползувателя обезщетение трябва да бъде определен, като се съобразява обогатяването на същия и обедняването на собственика; че ползувателят се облагодетелствува със спестения наем, който той би трябвало при съглашение със собственика да заплаща, а последният би бил лишен именно от този доход от имота, който неминуемо би получавал при отдаването под наем на последния; че обезщетението за ползуване без правно основание на жилище трябва да бъде определено съобразно с фактическата обстановка, конкретното обогатяване на ползувателя и обедняването на собственика. В съответствие с утвърдената практика по приложението на чл. 59 ЗЗД са и формираните в решението изводи, че неправилния въвод във владение, извършен от съдебен изпълнител не е основание за осъществяване фактическа власт върху имота; че ползувателят дължи обезщетение за ползването на чуждия имот от началния момент на ползването му в размер на наемната цена на имота, от която собственика е бил лишен; че ползувателят на чужд имот не може да се позовава на забавеното разрешение за ползване на имота от приемателна комисия за времето, през което е осъществявал фактическа власт, лишавайки собственика от възможност да предприеме необходимите действия за държавно приемане на обекта. В съответствие с утвърдената практика по приложението на чл. 103 ЗЗД са и изводите на съда, че прихващане може да бъде извършено само при наличие на насрещно, ликвидно и изискуемо вземане, каквото не е установено по делото.
Не е налице и твърдяното в изложението противоречие между обжалвания съдебен акт и приложеното решение № 1* от 17.07.1958 г. по гр.д. № 4017/1958 г. на Трето гражданско отделение на върховния съд. Извършеният в нарушение на закона въвод на владение в чужд имот не съставлява преминаване във владението по законен, правомерен начин, поради което изводите, формирани в решението на Върховния съд по гр.д. № 4017/1958 г. са неотносими към процесното правоотношение. Липсва противоречие и между практиката, формирана с решение от 19.04.2004 г. по гр.д. № 647/2002 година на Сливенски окръжен съд и възприетите от въззивния съд изводи за основателност на претенцията по чл. 59 ЗЗД, която съдът е приел за основателна след констатация за лишено от законово основание разместване на имуществени блага от патримониума на ищцата в този на ответника в размер на исковата сума.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 991 от 09.07.2009 година по гр.д. № 605/2009 г. на Варненски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: