О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 507
София, 10.05.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти март две хиляди и десета година в състав:
Председател: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА Членове: СВЕТЛА ЦАЧЕВА АЛБЕНА БОНЕВА
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 1960 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 366 от 30.07.2009 г. по гр.д. № 437/2009 г. на Благоевградски окръжен съд е уважен иск с правно основание чл. 79 ЗЗД вр. с чл. 234, ал.3, т.2 КТ, предявен от О. “Белви”, гр. Б. против Б. В. К. , който е осъден да заплати сумата 2512 лева, съставляващи обезщетение за неизпълнение на задължение по договор № 44 от 01.09.2005 година, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.09.2008 г. до окончателното и изплащане. В решението е прието, че в изпълнение на трудов договор от 01.09.2005 година, ответникът Б. В. К. е постъпил на работа като монтажник в О. “Белви”, гр. Б.. С трудовия договор работникът се е задължил да премине курсове на обучение и да работи към дружеството не по-малко от три години. В случай на неизпълнение на срока за престиране на работна сила, работникът се е задължил да заплати на работодателя обезщетение в размер на месечните работни заплати за оставащото до края на срока време. Ответникът е преминал предвиденото в договора обучение – квалификационни курсове за длъжността “монтажник”; на 18.09.2007 г. е предизвестил дружеството, че прекратява трудовото правоотношение след изтичане на тримесечен срок; след датата на предизвестието – 18.09.2007 г. не се е явявал на работа, а трудовият договор е бил прекратен от работодателя със заповед № 37 от 19.12.2007 г. При така установените факти, въззивният съд е приел, че страните са валидно обвързани от договорна клауза по чл. 234, ал.3, т.2 КТ, предвиждаща отговорност на работника при неизпълнение на задължението да работи при работодателя за определен срок. Приел е, че ищецът е получил дължимата от работодателя престация, свързана с повишаване на квалификацията му, поради което дължи обезщетение за времето, оставащо до края на срока на задължението му за работа при ответника.
Касационна жалба против решението на Благоевградски окръжен съд е постъпила от Б. В. К. от гр. Б.. Поддържа се, че обуславящите изхода на делото въпроси: валидно ли е инкорпорирането в трудовия договор на клаузи за определяне минимален срок на работа при определен работодател и отговорност за неизпълнение на това задължение и следва ли в производството по иска за обезщетение по чл. 234, ал.3, т.2 КТ да се изследва дали трудовият договор е сключен за определено време или е безсрочен, са разрешавани противоречиво от съдилищата, поради което се явяват от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото. Към изложението за допускане на касационно обжалване са приложени невлезли в сила съдебни актове на районни и окръжни съдилища.
Ответникът по касационната жалба “Белви” О. счита, че доводите за допускане на касационно обжалване са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Въпросът следва ли в производството по иска за обезщетение по чл. 234, ал.3, т.2 КТ да се изследва дали трудовият договор е сключен за определено време или е безсрочен не е обуславящ изхода на делото. Въззивният съд е изследвал въпроса за времетраенето на трудовия договор и след констатация, че при условията на 71, ал.2 КТ договорът е трансформиран в безсрочен, е формирал извод за неизпълнение на задължението на работника да работи към дружеството не по-малко от три години след преминатите квалификационни курсове.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и поради наличие на противоречива практика по обуславящия изхода на делото въпрос за валидността на клауза по чл. 234, ал.3, т.2 КТ, инкорпопирана в съдържанието на индивидуален трудов договор. Въззивното решение е постановено в съответствие с установената практика по приложението на чл. 66, ал.2 КТ, съгласно която с трудовия договор, извън задължителното съдържание по чл. 66, ал.1 КТ, могат да се уговарят и други условия, свързани с предоставянето на работна сила, които не са уредени с повелителни разпоредби на закона, в т.ч. клаузи за повишаване на квалификацията и за отговорност на работника при неизпълнение на задължението да работи при същия работодател за срок не повече от пет години, след като е преминал квалификационни курсове. Доводът за наличие на противоречиви разрешения на въпроса е неоснователен – приложените към касационната жалба съдебни решения не са влезли в сила, поради което не формират практика по приложението на чл. 234, ал.3, т.2 КТ (т. 3 ТР № 1 от 12.01.2010 г. т.д. № 1/2009 г. ОСГТК ВКС).
Неоснователни са и въведените доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Повдигнатият в изложението по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК въпрос по приложението на чл. 234, ал.3, т.2 КТ не налага тълкуване на правната норма с оглед точното и приложение. Извън това, както вече бе отразено, въпросът е намерил разрешение в трайно установената практика на Върховния касационен съд, основания за промяна на която не са налице.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 366 от 30.07.2009 г. по гр.д. № 437/2009 г. на Благоевградски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: