О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 189
София,10.02.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на трети февруари две хиляди и десета година в състав:
Председател: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА Членове: СВЕТЛА ЦАЧЕВА АЛБЕНА БОНЕВА
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 1694 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 138 от 21.05.2009 г. по гр.д. № 2406/2008 г. на Софийски градски съд е оставено в сила решение от 16.06.2004 година по гр.д. № 29/2004 г. на Софийски районен съд, с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, предявени от М. Г. М. от гр. С. против А. “П”, гр. С. за отмяна на уволнение, извършено със заповед № РД-22/62 от 30.10.2003 г.; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в размер на 1528,75 лева. В решението е прието, че трудовото правоотношение между ищеца, изпълняващ длъжността “управител на бензиностанция” при А. “П”, гр. С., е било прекратено от работодателя със заповед № РД-22/62 от 30.10.2003 г. на основание чл. 330, ал. 2, т.6 КТ поради допуснати дисциплинарни нарушения, изразяващи се в това, че на 13.10.2003 г. е допуснал съставяне на пет протокола за приемане на стоки – четири акумулатора, без стоката да е оставена в обекта и без протоколите за приемането и да са въведени във фискалната система; при проведена инвентаризация на 16.09.2003 година е била установена липса на горива и стоки на обща стойност 11435,27 лева и наличие на приемо-предавателни протоколи за доставяне на стоки, които не са били въведени в ЕСФП “Д” в деня на получаване на стоките, както и затова, че служителят системно е допускал грешки при изготвяне на обобщен доклад за петнадесет дневен период – обстоятелство, установено при проведената на 16.09.2003 година инвентаризация. Прието е, че дисциплинарните нарушения “невъвеждане на приемо-предавателни протоколи във фискалната система”, както и “системни грешки при изготвяне на обобщен доклад за петнадесет дневен период” не са индивидуализирани с точните определящи ги белези – не е посочено кои са протоколите, които не са въведени своевременно във фискалната система, нито кога и в кои доклади са допуснати грешки, което препятства съдебната проверка относно факта на извършване на нарушенията. Прието е, че служителят е задържал всички екземпляри от протоколите за приемане на четири акумулатора, тъй като е върнал акумулаторите на доставчика поради незадоволителния им външен вид; че екземпляр от протокол за приемане не е бил връчен на доставчика; че това е било отложено до подмяната на стоката с редовна, поради което за работодателя не е настъпила вреда, нито би могла да настъпи, тъй като стоката не е била въведена и във фискалната система, а работодателят не е бил задължен с цената и. С оглед липсата на доказателства за установена липса на обекта – протоколите за извършена инвентаризация удостоверяват пред работодателя резултатите от провеждането и, а показанията на разпитаният свидетел, главен регионален мениджър, установяват, че е бил уведомен за резултатите от ревизията, в решението е прието, че не е доказано и дисциплинарното нарушение, изразяващо се в причинени липси на търговския обект в размер на 11435,27 лева.
Касационна жалба против решението на Софийски градски съд е постъпила от А. “П”, гр. С.. Поддържа се, че по обуславящия изхода на делото въпрос: при установени липси на стоково-материални ценности, поверени на отчетник, чия е доказателствената тежест да се установи, че причиняването на липсата не е виновно или че липсите не са настъпили в резултат на неизпълнение на отчетническите функции, въззивното решение е постановено в противоречие с решение № 79 от 17.02.2006 г. по гр.д. № 2189/2008 г. на Софийски апелативен съд; решение № 449 от 03.07.2006 г. по гр.д. № 2732/2004 г. на Върховен касационен съд, Четвърто – Б гражданско отделение; решение № 1* от 11.01.2006 г. по гр.д. № 1353/2003 г. на Върховен касационен съд, Трето гражданско отделение и решение № 56 от 13.10.2008 г. по гр.д. № 4322/2003 година на Софийски градски съд, Първо отделение, 5 състав. Поддържа се, че е налице и основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като обуславящият изхода на делото въпрос: следва ли при многократно, ежедневно осъществявано нарушение в рамките на продължителен период, в заповедта за уволнение да се вписват всички отделни нарушения и в частност всички протоколи, които не са въведени във фискалната система и отделните неточно съставени отчети, който въпрос е от значение за точното приложение на чл. 195, ал.1 КТ и за развитието на правото
Ответникът по касационната жалба М. Г. М. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Въведеният с изложението въпрос: чия е доказателствената тежест да се установи, че причиняването на липсата не е виновно или че липсите не са настъпили в резултат на неизпълнение на отчетническите функции не е обуславящ изхода на делото. Действително, при отговорността за липси, установяването на липсите обръща доказателствената тежест – отчетникът, който е причинил щетата, следва да докаже, че не я е причинил виновно или че липсите не са настъпили в резултат на неизпълнение на отчетническите му функции. В обжалваното въззивно решение е прието, че липсите не са установени, поради което чия е доказателствената тежест за установяване на невиновно поведение на отчетника е без правно значение. Когато фактът на настъпване на липсата не е установен, действията на отчетника по опазване на повереното му имущество са правно ирелевантни, предвид което между изводите в обжалваното въззивно решение и приложените решение № 79 от 17.02.2006 г. по гр.д. № 2189/2008 г. на Софийски апелативен съд; решение № 449 от 03.07.2006 г. по гр.д. № 2732/2004 г. на Върховен касационен съд, Четвърто – Б гражданско отделение; решение № 1* от 11.01.2006 г. по гр.д. № 1353/2003 г. на Върховен касационен съд, Трето гражданско отделение и решение № 56 от 13.10.2008 г. по гр.д. № 4322/2003 година на Софийски градски съд няма противоречие. Доказателствената тежест за установяване на липсата е върху предприятието работодател, който черпи права от този факт (чл. 127, ал.1 ГПК отм.). Инвентаризационните протоколи, съставени от работодателя ( от овластени от него лица) нямат доказателствената сила на фактическите констатации в акта за начет (чл. 301 ГПК отм.; чл. 22, ал.5 ЗДФИ). Съгласно чл. 4 ЗДФИ, държавна финансова инспекция се осъществява във бюджетните организации; държавните предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон; търговските дружества с блокираща квота държавно или общинско участие в капитала; търговските дружества, в чийто капитал участва с блокираща квота лице по т. 2 или 3; юридическите лица, които имат задължения, гарантирани с държавно или общинско имущество; юридическите лица по Закона за юридическите лица с нестопанска цел и неперсонифицираните дружества по Закона за задълженията и договорите, в които държавата или общината участват пряко или косвено в имуществото им, както и по отношение на получателите на държавни помощи, лицата, финансирани със средства от държавния или от общинските бюджети, извънбюджетни сметки или фондове, по международни договори или програми на Европейския съюз, както и лицата, финансирани със средства от държавните предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон – по отношение разходването на тези средства. Фактическите констатации в актовете за начет, съставени от органите на държавната финансова инспекция по отношение на изброените правни субекти се смятат за истински до доказване на противното и в този случай доказателствената тежест за установяване, че причиняването на липсата не е виновно или че липсите не са настъпили в резултат на неизпълнение на отчетническите функции е върху отчетника. Фактическите констатации на инвентаризациите, извършени от предприятието работодател (извън субектите по чл. 4 ЗДФИ) не се ползват с материална доказателствена сила, поради което работодателят следва да установи причинената му липса. Извън случаите, когато отчетникът не оспорва липсата (решение № 56 от 13.10.2008 г. по гр.д. № 4322/2003 година на Софийски градски съд), предприятието следва да докаже настъпването й и едва след установяване на този факт, доказателствената тежест относно безвиновното и причиняване е върху отчетника.
Неоснователни са и въведените доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Обуславящият изхода на делото въпрос: следва ли при многократно, ежедневно осъществявано нарушение в рамките на продължителен период, в заповедта за уволнение да се вписват всички отделни нарушения и в частност всички протоколи, които не са въведени във фискалната система и отделните неточно съставени отчети, не е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото. По въпроса за точното приложение на чл. 195, ал.1 КТ е налице установена практика на съдилищата, в съответствие с която е и обжалваният съдебен акт. В съответствие с установената практика, в решението на въззивния съд е прието, че нарушението следва да е индивидуализирано в достатъчна степен; в степен, непрепятстваща съдебния контрол за изпълнение изискванията на чл. чл. 189, ал.2 КТ за еднократност на наказанието; за спазване на сроковете по чл. 194 КТ и възможността на наказания работник за защита в хода на съдебното производство по чл. 344, ал.1, т.1 КТ.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 138 от 21.05.2009 г. по гр.д. № 2406/2008 г. на Софийски градски съд, ІV-то “Д” отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: