О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№….474
София, 17.08.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на пети август две хиляди и девета година в състав:
Председател: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
Членове: СВЕТЛА ЦАЧЕВА АЛБЕНА БОНЕВА
изслуша докладваното от съдията Цачева ч.гр. д. № 303 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
С определение № 320 от 19.03.2009 г. по ч.гр.д. № 599/2009 г. на Софийски апелативен съд е потвърдено определение от 08.01.2009 г на Софийски градски съд, с което на основание чл. 100, ал.2 ГПК (отм.) на ищцата Е. Г. Г. от гр. С. е върната искова молба по гр.д. № 2930/2007 г.
Срещу определението на Софийски апелативен съд е постъпила частна жалба вх. № 3* от 14.04.2009 г., подадена от Е. Г. Г. от гр. С.. Поддържа се, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като разрешените в определението процесуалноправни въпроси, а именно: приложим ли е чл. 100, ал.2 ГПК (отм.), когато няма постановено от съда разпореждане за оставяне на производството по делото без движение и без да е конкретизирано в какво се състои нередовността на исковата молба; подлежи ли на връщане исковата молба, когато указанията за отстраняване на нередовността са изпълнени след изтичане на определения срок, но преди получаване на съобщението за прекратяване на производството, както и доколко преждевременно постановеното прекратително определение е в интерес на страните и на правосъдието, са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поддържа се, че по посочените процесуални въпроси е налице противоречива практика на съдилищата, обективирана в приложени към жалбата съдебни актове:
Частната жалба е постъпила в срок, редовна е и е допустима съобразно правилото на чл. 274, ал.3, т. 1 ГПК, тъй като с обжалваното въззивно определение е оставена без уважение частна жалба срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото.
Обстоятелствата по делото са следните:
Гражданско дело № 2930/2007 г. на Софийски градски съд е образувано по искова молба, с която Е. Г. Г. е предявила против Н. А. Г. иск за парично вземане в размер на 70000 лева. В исковата молба е посочен адрес за призоваване на ответника, идентичен с този на ищцата. Призовката до ответника за насроченото по делото съдебно заседание е върната в цялост с отбелязване на призоваващия орган, че по сведение на ищцата лицето е напуснало адреса от 2000 година. Производството по делото е оставено без движение с указание за посочване адрес за призоваване на ответника, а с определение от 04.02.2008 г. исковата молба е върната на основание чл. 100, ал.2 ГПК (отм.). Определението на първоинстанционния съд е било отменено по реда на инстанционния контрол и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Съобщението до ответника за насроченото по делото съдебно заседание на 29.07.2008 г. отново е върнато в цялост с отбелязване на призоваващия орган, че по сведение на ищцата лицето не живее на посочения от нея в исковата молба адрес. С разпореждане от 15.10.2008 г. съдът е оставил производството по делото без движение с указание до ищцата в седмодневен срок от съобщението да посочи адрес за призоваване на ответника, както и че при неизпълнение на указанията, исковата молба ще бъде върната. Съобщението с указанията на съда е връчено на ищцата на 20.01.2008 г. по реда на чл. 46, ал.1 ГПК (отм.) на пълномощника и по делото адв. Ж, който с молба от 30.10.2008 г. е поискал да му бъде издадено съдебно удостоверение за да се снабди с настоящия адрес на ответника от ДНСП, както и да бъде продължен срокът за изпълнение на указанията. С разпореждане от 31.10.2008 г. съдът е постановил да се издаде исканото съдебно удостоверение и е продължил срокът за изпълнение на указанията с 30 дни. На 07.11.2008 г.q пълномощникът на ищцата е получил съдебно удостоверение до ДНСП. До 08.01.2009 г. указанията за посочване на адрес на ответника не са били изпълнени, поради което с определение от същата дата, съдът е върнал исковата молба на основание чл.100, ал.2 ГПК (отм.). С молба от 12.01.2009 г., след постановяване на акта за връщане на исковата молба, ищцата е представила удостоверение за постоянен и настоящ адрес на ответника, издадено и от СДВР на 19.12.2008 г.
Определението от 08.01.2009 г. на Софийски градски съд за връщане на исковата молба по гр.д. № 2930/2007 г. е потвърдено с определение № 320 от 19.03.2009 г. по ч.гр.д. № 599/2009 г. на Софийски апелативен съд. Въззивният съд е приел, че указанията на съда за отстраняване на нередовностите на исковата молба не са изпълнени своевременно, поради което чл. 100, ал.2 ГПК (отм.) е приложен законосъобразно. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на Софийски градски съд. Обуславящите изхода на делото процесуални въпроси по приложението на чл. 100, ал. 2 ГПК (отм.), са разрешени в съответствие с утвърдената съдебна практика, основания за промяна на която не са налице. В съответствие с утвърдената практика, съдът е приел, че съгласно чл. 98, ал.1 б. “б” ГПК (отм.), посочването на адрес за призоваване на ответника е в кръга на абсолютните процесуални предпоставки за редовност на исковата молба; че когато първоинстанционния съд е сезиран с нередовна искова молба и указанията на съда за отстраняване на нередовностите не са отстранени в определения срок, исковата молба подлежи на връщане на основание чл. 100, ал.2 ГПК (отм.).
Поставеният с изложението към частната касационна жалба въпрос: законосъобразно ли е връщането на исковата молба при неизпълнение на задълженията на съда по чл. 100, ал.1 ГПК (отм.) не е относим към изхода на спора. Безсъмнено, чл. 100, ал. 2 ГПК (отм.) е неприложим, когато няма постановено от съда разпореждане за оставяне на производството по делото без движение и без да е конкретизирано в какво се състои нередовността на исковата молба. В конкретния случай обаче съдът е върнал исковата молба след точно изпълнение изискванията на чл. 100, ал.1 ГПК (отм.) – след като е оставил производството без движение, указал е в какво се изразява нередовността, което е съобщил на ищеца, вкл. съобщил е и последиците при неизпълнение на указанията.
Липсват основания за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1, т.2 и т. 3 ГПК и по поставените в жалбата въпроси: законосъобразно ли е връщането на исковата молба, когато указанията за отстраняване на нередовността са изпълнени след изтичане на определения срок, но преди получаване на съобщението за прекратяване на производството, по който процесуален въпрос е налице трайно установена практика, основания за промяна на която не са налице. Съгласно чл. 40 ГПК (отм.), процесуалните действия, извършени след като са изтекли установените срокове, не се вземат предвид от съда, поради което изпълнението на указанията за отстраняване на нередовности след изтичане на определения срок не може да бъде зачетено. Моментът на връчване на съобщението до страната за постановеното определение няма отношение към законосъобразността на съдебния акт, който и се съобщава, нито определението за връщане на исковата молба може да бъде отменено от постановилия го съд, тъй като не е от категорията на актовете по чл. 195, ал.2 ГПК (отм.).
Няма отношение към изхода на делото и повдигнатия от касатора въпрос: доколко преждевременно постановено прекратително определение е в интерес на страните и на правосъдието – първоинстанционният акт за връщане на исковата молба не е постановен преждевременно, а след изтичане на първоначално определения и продължен с 30 дни срок за посочване адрес на ответника. Независимо от това, спазването на процесуалната дисциплина е в интерес на страните по делата и на правосъдието, поради което процесуалното бездействие на страната е обвързано от закона с неблагоприятни за нея последици.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 320 от 19.03.2009 г. по ч.гр.д. № 599/2009 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: