О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 479
София, 17.08.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на пети август две хиляди и девета година в състав:
Председател: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
Членове: СВЕТЛА ЦАЧЕВА АЛБЕНА БОНЕВА
изслуша докладваното от съдията Цачева ч.гр. д. № 178 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
С определение № 927 от 27.06.2008 г. по ч.гр.д. № 2612/2008 г. на Софийски градски съд е потвърдено определение от 11.02.2008 г на Софийски районен съд, с което е прекратено производството по гр.д. № 3280/2007 г.
Срещу определението на Софийски градски съд е постъпила частна жалба вх. № 2* от 03.09.2008 г., подадена от Л. А. С. от гр. С.. Поддържа се, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като разрешените в определението процесуалноправни въпроси относно правата на третото лице, което владее имота, предмет на принудително изпълнение преди образуване на делото, решението по което се изпълнява, са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Частната жалба е постъпила в срок, редовна е и е допустима съобразно правилото на чл. 274, ал.3, т. 1 ГПК, тъй като с обжалваното въззивно определение е оставена без уважение частна жалба срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото.
Обстоятелствата по делото са следните:
Гражданско дело № 3280/2007 г. на Софийски районен съд е образувано по молба от Л. А. С., в която са изложени твърдения, че с изпълнителен лист, издаден на основание чл. 237 б. “ж” ГПК (отм.) въз основа на определение от 30.11.2006 г. по гр.д. № 25979/2006 г. на Софийски районен съд, И. Ж. Б. е бил осъден да предаде на В. С. владението на апартамент № 7 от бл. 222, вх. “а”, ж.к. “Д”, гр. С. че на основание изпълнителния лист е било предприето принудително изпълнение по изп. д. № 20067830400609/2007 г. на частен съдебен изпълнител И. Ч. , проведено на 01.02.2007 г., което е било отложено при условията на чл. 416, ал.2 ГПК (отм.) предвид заявените от молителя самостоятелни права върху имота, обект на изпълнението. Поддържа се, че молителят е придобил правото на собственост върху апартамента по давност; че през 1999 година имотът е бил прехвърлен на длъжника по изпълнителното дело И. Б. чрез симулативна сделка; че молителят притежава самостоятелни права върху имота, изключващи тези на взискателя и на длъжника по изпълнението, както и че владее имота от преди 1999 година, т.е. от преди образуване на делото, решението по което се изпълнява. Претендира се спиране на принудителното изпълнение по изпълнително дело № изп. д. № 20067830400609/2007 г. на частен съдебен изпълнител И. Ч. , рег. № 783 на Камара на частните съдебни изпълнители с район на действие Софийски градски съд. С определение от 11.02.2008 г на Софийски районен съд е прекратил производството по гр.д. № 3280/2007 г., приемайки, че молбата по чл. 417 ГПК (отм.) е недопустима.
Определението от 11.02.2008 г на Софийски районен съд за прекратяване на производството по гр.д. № 3280/2007 г. е потвърдено с определение № 927 от 27.06.2008 г. по ч.гр.д. № 2612/2008 г. на Софийски градски съд. Въззивният съд е приел, че молителя Л. А. С. претендира самостоятелни права върху имота, предмет на изпълнението, придобити преди завеждане на делото, чието решение се изпълнява, поради което не е налице хипотезата на чл. 416, ал.1 ГПК и чл. 417 ГПК (отм.).
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на Софийски градски съд. Обуславящите изхода на делото процесуални въпроси относно правата на третото лице, заявило върху присъдения имот права, изключващи правата на взискателя, са разрешени в съответствие с утвърдената съдебна практика по приложението на чл. 416 ГПК (отм.) и чл. 417 ГПК (отм.), основания за промяна на която не са налице. В съответствие с утвърдената практика, съдът е приел, че съгласно чл. 416 ГПК (отм.) съдебният изпълнител извършва въвод в недвижим имот, намиращ се във владение на трето лице, едва след като се увери, че това лице е започнало да владее имота, след като е бил предявен искът, решението по който се изпълнява, т.е. чл. 416, ал.1 ГПК (отм.) е приложим само когато изпълнителното основание е влязло в сила съдебно решение или спогодба, в който случай се презумира, че третото лице е придобило владението от ответника по делото, поради което е подчинено на изпълнителната сила на осъдителното решение, съответно на силата на пресъдено нещо, установяваща, че взискателят разполага с правото да получи вещта. Когато третото лице, владеещо имота след завеждане на иска заяви самостоятелни права, несъвместими или противопоставими на тези на взискателя, съдебният изпълнител е длъжен да отложи въвода и да предостави на третото лице възможност да поиска от съда спиране по реда на чл. 416 и чл. 417 ГПК (отм.). В случаите, когато изпълнителното основание не е влязло в сила съдебно решение или спогодба ( каквото е изпълнителното основание по чл. 231 б. “ж” ГПК отм.), въвод срещу третото лице не може да се извърши, тъй като срещу него няма изпълнителен лист, а защитата срещу процесуално незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител е по реда на чл. 332, ал.3 ГПК (отм.). Такъв е и редът за защита на третото лице, което владее имота отпреди завеждане на иска, решението по който се изпълнява. Въвод във владение срещу това трето лице не може да бъде извършен; при незаконосъобразни процесуални действия на съдебния изпълнител, третото лице разполага с правата по чл. 332, ал.3 ГПК (отм..), а в случай, че пропусне срока за обжалване, то може да предяви владелчески иск. В конкретната хипотеза, молителят заявява че е бил във владение на имота преди предявяване на иска, решението по който се изпълнява, а от приложените доказателства се установява, че изпълнителното основание, въз основа на което е предприето принудително изпълнение не е влязло в сила съдебно решение или спогодба, поради което формираните от въззивния съд изводи се явяват в съответствие с установената практиката по приложението на чл. 416 и чл. 417 ГПК (отм.).
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 927 от 27.06.2008 г. по ч.гр.д. № 2612/2008 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: