О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 416
София,15.07.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и девета година в състав:
Председател: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
Членове: СВЕТЛА ЦАЧЕВА АЛБЕНА БОНЕВА
изслуша докладваното от съдията Цачева ч.гр. д. № 42 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
С определение от 25.11.2008 г. по ч.гр.д. № 353/2008 г. на Монтански окръжен съд е оставено в сила определение от 19.08.2008 г. по гр.д. № 179/2008 г. на Монтански районен съд, с което е оставена без уважение молба от Д. Х. П. от гр. М. за спиране на изпълнително дело № 4 по описа за 2008 г. на частен съдебен изпълнител А. Я. с рег. № 7* с район на действие Окръжен съд Монтана и без разглеждане искове на М. В. П. за признаване на установено, че срещу нея не могат да бъдат извършвани принудителни действия за отстраняване от имот, находящ се на ул. Юлиус И. ” № 20, гр. М., тъй като владее имота преди образуване на арб. дело № 16/2007 г. на основание влезли в сила съдебни актове по гр.д. № 657/2006 г. и гр.д. № 1087/2006 г. на Монтански районен съд и без да е била страна по арбитражното и изпълнителното дело, както и да се приеме за установено, че длъжникът по изп.д. № 4/2008 г. Х. С. П. е отстранен от процесния имот на 07.09.2006 г. на основание съдебни актове; не владее и не ползва имота, а претенциите за вещи не може да осъществи в изпълнителното производство по дело № 4/2008 г.
Срещу определението на Монтански окръжен съд е постъпила частни жалби вх. № А* и № А* от 15.12.2008 г., подадени от М. Владиславова П. и Д. Х. П.. Поддържа се, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като разрешените в определението процесуалноправни въпроси относно правата на третото лице, което владее имота, предмет на принудително изпълнение преди образуване на делото, решението по което се изпълнява са в противоречие с практиката на съдилищата и в частност с решение № 320 от 03.02.1967 г. по гр.д. № 2258/1966 г. на Първо гражданско отделение на Върховния съд; решение № 414 от 13.02.1968 г. по гр.д. № 2333/1967 г. на Първо гражданско отделение на Върховния съд; решение № 852 от 10.04.1963 г. по гр.д. № 435/1963 г. на Първо гражданско отделение на Върховния съд и решение № 1* от 04.11.1998 г. по гр.д. № 1961/1997 г. на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд на Република България.
Ответникът по частната жалба Х. С. П. счита, че не са налице условия за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд.
Частната жалба е постъпила в срок, редовна е и е допустима съобразно правилото на чл. 274, ал.3, т. 2 ГПК, тъй като с обжалваното въззивно определение се дава разрешение по съществото на производство за допускане спиране на принудително изпълнение.
Обстоятелствата по делото са следните:
Гражданско дело № 179/2008г. на Монтански районен съд е образувано по молба от М. Владиславова П. и Д. Х. П., в която са изложени твърдения, че с решение от 28.05.2007 г., постановено по арбитражно дело № 16 от 2007 г. на Търговски арбитражен съд при Национална юридическа фондация, Х. С. П. е бил осъден да освободи и предаде на ЕООД “К” недвижим имот – дворно място с жилищна сграда, находящи се на ул. “. № 2*ъз основа на решението е бил издаден изпълнителен лист и образувано изп. дело№ 4/2008 г. с взискател ЕООД “К” и длъжник Х. С. П.. Имотът, обект на принудително изпълнение не се обитава от длъжника Х. П. , който със заповед за незабавна защита от 07.09.2006 г., издадена на основание чл. 18, ал.1 от ЗЗДН по гр.д. № 657/2006 г. на Монтански районен съд е бил отстранен от семейното жилище на ул. Юлиус И. ” № 20 за срок от шест месеца, а жилището е било предоставено за ползване на М. В. П. и пълнолетната и дъщеря Д. Х. П. с определение от 26.01.2006 г., постановено в производство по привременни мерки и с влязло в сила решение от 20.07.2007 г. по гр.д. № 1087/2006 г. на Монтански районен съд. Жилището се обитава от молителките М. П. и Д. Х. П., последната в качеството и на собственик, което е признато за установено по отношение на ЕООД “К”, гр. С., Х. С. П., М. В. П. и др. лица с решение по гр.д. № 11024/2006 г. на Монтански районен съд. Претендира се спиране на принудителното изпълнение по изпълнително дело № 4/2008 г. по описа за 2008 г. на частен съдебен изпълнител А. Я. с рег. № 7* с район на действие Окръжен съд Монтана и признаване на установено, че срещу М. В. П. не могат да бъдат извършвани принудителни действия за отстраняване от имот, находящ се на ул. Юлиус И. ” № 20, гр. М., тъй като владее имота преди образуване на арб. дело № 16/2007 г. на основание влезли в сила съдебни актове по гр.д. № 657/2006 г. и гр.д. № 1087/2006 г. на Монтански районен съд и без да е била страна по арбитражното и изпълнителното дело, както и да се приеме за установено, че длъжникът по изп.д. № 4/2008 г. Х. С. П. е отстранен от процесния имот на 07.09.2006 г. на основание съдебни актове; не владее и не ползва имота, а претенциите за вещи не може да осъществи в изпълнителното производство по дело № 4/2008 г. С определение от 19.08.2008 г. Монтански районен съд е оставил без уважение молбата на Д. Х. П. за спиране на принудителното изпълнение по изпълнително дело № 4/2008 г. и без разглеждане исканията на М. В. П..
С определение на Монтански окръжен съд от 21.10.2008 г., постановено по въззивно гр.д. № 313/2008 г., образувано по жалба срещу решение по гр.д. № 11024/2006 г. на Монтански районен съд, е било допуснато обезпечение на установителния иск за собственост, предявен от Д. Х. П. срещу ЕООД “К”, гр. С., Х. С. П., М. В. , чрез спиране на изпълнението по изпълнително дело № 4/2008 г. по описа за 2008 г. на частен съдебен изпълнител А. Я. с рег. № 7* с район на действие Окръжен съд Монтана.
Определението от 19.08.2008 г. на Монтански районен съд по гр.д. № 179/2008г. е потвърдено с определение от 25.11.2008 г. по ч.гр.д. № 353/2008 г. на Монтански окръжен съд. Въззивният съд е приел, че молителката Д. Х. П. претендира самостоятелни права върху имота, предмет на изпълнението, придобити преди завеждане на делото, чието решение се изпълнява, поради което не е налице хипотезата на чл. 416, ал.1 ГПК (отм.). Приел е, че дори и правата и да са придобити след завеждане на арбитражното дело, то липсва правен интерес от спиране по реда на чл. 417 ГПК (отм.), тъй като установителния иск за собственост е вече предявен и предмет на гр.д. № 11024/2006 г. на Монтански районен съд, съответно – въззивно гр.д. № 313/2008 г. на Монтански окръжен съд, по което спиране на изпълнението е допуснато като обезпечение на иска с определение от 21.10.2008 г. Приел е, че молителката М. В. П. не е заявила искане за спиране на принудителното изпълнение; че доколкото заявените искания могат да бъдат квалифицирани като оплакване за процесуално незаконосъобразно изпълнение, то редът за атакуването им е чрез обжалване действията на съдебния изпълнител, а предявените установителни претенции не могат да бъдат разглеждани в производство по чл. 417 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на Монтански окръжен съд. Обуславящите изхода на делото процесуални въпроси относно правата на третото лице, заявило върху присъдения имот права, изключващи правата на взискателя, са разрешени в съответствие с утвърдената съдебна практика по приложението на чл. 416 ГПК (отм.) и чл. 417 ГПК (отм.), израз на която са приложените към касационната жалба съдебни актове. В съответствие с утвърдената практика, съдът е приел, че спирането на принудителното изпълнение съставлява обезпечителна мярка на бъдещия иск на третото лице, заявило самостоятелни права върху имота, изключващи тези на взискателя; че тази обезпечителна мярка се прилага, за да не бъде затруднено осъществяване на правата по решението по бъдещия иск, с който се признават правата на третото лице; че когато искът за установяване на правата на третото лице е вече предявен, то редът за защита срещу принудителното изпълнение не е чрез спирането му при условията на чл. 417 ГПК, а чрез допускане на обезпечение по вече предявения установителен иск – каквато обезпечителна мярка е била вече допусната чрез спиране на принудителното изпълнение по изпълнително дело № 4/2008 г. В съответствие с утвърдената практика са и изводите, че предявените от молителката М. В. П. установителни претенции са недопустими в производство по чл. 417 ГПК, чиито предмет е налице ли са убедителни доказателства за претендираните от третото лице права върху имота, предмет на изпълнение, а дължимата защита се изчерпва с произнасяне на съда по искането за спиране на принудителното изпълнение.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 25.11.2008 г. по ч.гр.д. № 353/2008 г. на Монтански окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: