о п р е д е л е н и е
№ 480
София , 17.08.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на дванадесети август две хиляди и девета година в състав:
Председател: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
Членове: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
изслуша докладваното от съдията Цачева ч. гр. д. № 389 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 278, ал.1 ГПК вр. с 274, ал.1, т.2 ГПК.
С определение № 2* на Пловдивски окръжен съд от 30.09.2008 година по гр.д. № 2042/2008 г. е отказано предоставянето на правна помощ на молителя Р. Д. Г. от гр. Б..
Частна жалба срещу определението на Пловдивски окръжен съд с оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от Р. Д. Г. от гр. Б..
Жалбата е подадена в срок, редовна е и е процесуално допустима – обжалваният съдебен акт подлежи на обжалване на основание чл. 95, ал.5 ГПК, поради което подлежи на касационно обжалване на основание чл. 274, ал.1, т.2 ГПК.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
На 14.04.2008 година в районен съд гр. П. е постъпила искова молба от Р. Д. Г. от гр. Б. против Й. У. , В. Д. и Т. К. , тримата от гр. П., въз основа на която е образувано гр.д. № 1215/2008 г. Предявен е иск за вреди, произтичащи от неизпълнение на задължения по договор от 12.11.2004 година. С разпореждане от 16.04.2008 година съдът е оставил производството по делото без движение с указания за изясняване на обстоятелствата, на които се основава иска. С молба от 21.05.2008 г. ищецът е поискал продължаване на срока за изпълнение на указанията. С разпореждане от 16.05.2008 г. срокът е бил продължен до 21.05.2008 г. На 23.05.2008 г. ищецът е подал молба за предоставяне на правна помощ по делото, по която първоинстанционният съд не се е произнесъл, а с определение № 443 от 28.05.2008 г. е върнал исковата молба на ищеца на основание чл. 129, ал. 3 ГПК поради неотстраняване в срок на констатираните нередовности, което определение е потвърдено с определение № 2* от 15.07.2008 г. на Пловдивски окръжен съд по ч.гр.д. № 2042/2008 година. Определението на въззивния съд е обжалвано от Р. Д. Г. с частна жалба вх. № 1* от 08.08.2008 г. пред Върховния касационен съд. С разпореждане от 11.08.2008 г. въззивният съд е оставил производството по жалбата без движение с указания до жалбоподателя да се внесе държавна такса 15 лева и да представи изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване. С молба от 14.11.2008 г. Р. Д. Г. е поискал да бъде освободен от внасяне на държавна такса поради затрудненото му материално положение, а с молба от 24.10.2008 година е поискал да му бъде предоставена правна помощ за изготвяне на редовна частна касационна жалба до Върховния касационен съд. Към молбите са приложени доказателства за материалното положение на молителя.
С определение № 1* от 29.05.2009 г., съдът е освободил жалбоподателя Р. Д. Г. от внасяне на държавна такса по частната касационна жалба. Приел е, че молителят притежава единствен недвижим имот, в който живее със семейството си, а доходите на семейството, състоящи се от пенсиите на молителя и съпругата му (една от които минимална) не му осигуряват достатъчно средства за заплащане на държавна такса по делото.
С определение № 2* от 30.09.2008 г. въззивният съд е оставил молбата за предоставяне на правна помощ без уважение, приемайки, че не са налице предпоставките по чл. 23, ал. 4 ЗПП, тъй като молителят не е в затруднено материално положение – живее в собствено жилище, като той и съпругата му получават пенсии, поради което би могъл да понесе разноските за заплащане на адвокатско възнаграждение за изготвяне на частна касационна жалба, както и че с оглед разпоредбата на чл. 24, ал.1 ЗПП, предоставянето на правна помощ е неоправдано и с оглед ползата, която би донесла на кандидатстващото лице.
Определение № 2* от 30.09.2008 г. е незаконосъобразно.
Неправилна e преценката на обстоятелствата по чл. 23, ал.4 ЗПП – преценката на доходите на молителя и семейството му, удостоверени с декларация за имуществено състояние, за трудовата му заетост и всички обстоятелства, касаещи възможностите на молителя да осигури сам възнаграждение за правна защита. От представените към молбата за правна помощ доказателства се установява, че молителят не е пенсионер; че е безработен – служебна бележка № 4* от 06.08.2009 г. на Дирекция “Б” към Агенция по заетостта; че съпругата му получава месечна пенсия в размер на 247 лева; че не реализира доходи от други източници и притежава единствен жилищен имот, който обитава със семейството си, които обстоятелства обуславят извод, че страната не разполага с достатъчно средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Неправилна е и преценката по чл. 24, т.1 ЗПП дали предоставянето на правна помощ е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на кандидатстващото лице предвид обстоятелството, че исковата молба е останала нередовна (т.е. при предпоставена неоснователност на жалбата) и с оглед възможността на молителя да упражни отново надлежно правото си на иск. Преценката за неоснователност на жалба срещу акт на съда е изцяло в прерогативите на функционално компетентния по-горестоящ съд. Съдът, чрез който се подава жалбата е компетентен да се произнесе по нейната допустимост (чл. 262 ГПК и чл. 286 ГПК) – да откаже предоставянето на правна помощ при констатация за очевидна недопустимост на жалбата, но не и при констатация за неоснователност или необоснованост. Съдът, чрез който се подава жалбата е компетентен да извърши преценката по чл. 24, т.1 ЗПП – дали предоставянето на правна помощ е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ, но тази преценка не е въз основа на евентуалната основателност или обоснованост на жалбата, а предвид съизмеримостта на евентуалните ползи при благоприятен резултат по жалбата и разходите за адвокатска защита.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА определение № 2* на Пловдивски окръжен съд от 30.09.2008 година, с което на молителя Р. Д. Г. от гр. Б. е отказано предоставянето на правна помощ по гр.д. № 2042/2008 г.
ПРЕДОСТАВЯ правна помощ на Р. Д. Г. от гр. Б. за изготвяне на частна касационна жалба против определение № 2* от 15.07.2008 г. на Пловдивски окръжен съд по ч.гр.д. № 2042/2008 година.
ВРЪЩА делото на Пловдивски окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: