О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 146
София, 23.02.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанета Найденова
ЧЛЕНОВЕ: Светла Цачева Албена Бонева
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 4079 по описа за 2008 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение от 27.05.2008 година по гр.д. № 1331/2007 година на Софийски окръжен съд е допусната съдебна делба между Ю, В. Г. С. и В. Г. С. по отношение на дворно място с площ от 1128 кв.м., съставляващо парцел **** в кв. 36 по плана на с. П., Софийска област при квоти за съделителите както следва: 5/8 ид. части за Ю. Г. А. ; 2/8 ид. части за В. Г. С. и 1/8 ид. част за В. Г. С.; на основание чл. 30 ЗН вр. с чл. 36 ЗН съделителката Ю е осъдена да заплати на В. Г. С. сумата 1613,33 лева и 806,66 лева на В. Г. С. за възстановяване на запазената им част от наследството на Й. Г. Г. и на основание чл. 431, ал.2 ГПК (отм.) е отменен нотариален акт № 82 от 1995 г. в частта му, с която Т. В. С. и В. Г. С. са признати за собственици над 2/8 ид. части от дворното място с площ от 1128 кв.м., съставляващо парцел **** в кв. 36 по плана на с. П., Софийска област.
В решението е прието, че съделителите Ю. Г. А. и В. Г. С. са наследници по заместване на М. С. Г. , починал през 1981 г. и Й. Г. , починала 1994 г. а ответникът В. Г. С. е наследник на Г. М. С. – син на М. и Й. Г. Прието е, че М. и Й. Г. са придобили по време на брака си процесното дворно място, върху което е била изградена къща близнак (която не е предмет на делбата), както и че от дворното място е възможно да се образуват два нови урегулирани парцела. Прието е за установено, че през 1991 година Й. Г. е дарила на внучката си Ю. Г. А. 4/8 ид. части от дворното място; че В. Г. С. и съпругата му Т. В. С. са били признати за собственици на западния близнак от едноетажната жилищна сграда, ведно с ? ид . част от дворното място с нот. акт № 82 от 1995 г., както и че фактическата власт върху източния близнак е осъществявана от съделителя В. При така установените факти, съдът е приел, че страните по делото са съсобственици на процесното дворно място, делба на което е допустима с оглед възможността да се образуват самостоятелни парцели за собствениците на отделните сгради. Приел е, че релевираното от ответника В възражение за изтекла в негова полза придобивна давност е неоснователно, тъй като за да се придобие по давност ид. част от право на собственост е необходимо осъществяване на съвместно владение, а не самостоятелно владение на част от имот, каквото владение е установено по делото. Съдът се е произнесъл и по възраженията на ответниците В. Г. С. и В. Г. С. за възстановяване на запазените им части от наследството на Й. А. чрез намаляване на дарението, извършено през 1991 година в полза на ищцата Ю. С оглед стойността на наследствената маса, увеличена със стойността на дарението и стойностното изражение на запазените части на съделителите, съдът е приел, че при условията на чл. 36 ЗН, дарената Ю. А. може да задържи дарения имот, осъждайки я да възмезди парично наследници с нарушена запазена част.
Касационна жалба против решението на Софийски окръжен съд оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от В. Г. С.. Решението е обжалвано в частта му, в която делбата е допусната с участие на съделителя В, относно размера на квотите на съделителите; в частта, с която Ю. А. е осъдена да възмезди парично съделителите с нарушена запазена част, както и в частта, с която е отменен нот. акт № 82 от 1995 г. Поддържа се, че по съществения материалноправен въпрос може ли да бъде погасено по давност възражението за възстановяване на запазена част, решението е постановено в противоречие с практиката на съдилищата и в частност с решения по гр.д. № 249/1986г. на ВКС, І г.о.; решение № 199/2007 г. ВКС, І г.о.; по гр.д. № 1625/1978 г. ВКС, І г.о.; по гр.д. № 689/1999 г. ВКС, І г.о. и по гр.д. № 592/2003 г. на Великотърновски окръжен съд. Изложени са твърдения за постановяване на съдебния акт в противоречие със съдебната практика и по съществения въпрос възможно ли е и при какви хипотези придобиване по давност на идеални части от имот – въпрос, разрешен в противоречие с решения по гр.д. № 959/1961г. на ВКС, І г.о.; решение № 154/1986 г. ОСГК ВС; по гр.д. № 104/1991 г. ВКС, І г.о.; по гр.д. № 65/1980 г. ОСГК ВС г.; решение № 1731/1968 г. ВС, І г.о.; решение № 1161/1969 г. ВС, І г.о. и по гр.д. № 2381/2000 г., ВКС, ІV г.о. , както и че стойностното изражение на запазената част е определено в противоречие със съдебната практика, формирана в решение № 604 от 28.09.1992 г. на І г.д. ВС.
Ответниците Ю. Г. А. и В. Г. С. не вземат становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решението по гр.д. № 1331/2007 година на Софийски окръжен съд.
Материалноправният въпрос може ли да бъде погасено по давност възражението за възстановяване на запазена част не е съществен по делото, тъй като съдът е разгледал и уважил направеното от В. Г. С. възражение. Доводът за погасяване на възражението поради изтичане на давностен срок, въведен от насрещната страна, не е зачетен от съда, поради което за касатора липсва правен интерес от обжалване на решението в тази му част. Липсва интерес от обжалване на решението и в частта му, с която е възстановена запазената част на съделителя В. Г. С. – въпрос, незасягащ правната сфера на касатора.
Същественият въпрос относно придобиването по давност на идеални части от имот е разрешен във въззивното решение в съответствие с практиката на съдилищата по приложението на чл. 59 ЗТСУ (отм. ред. до изм. с ДВ, бр. 34/2000 г.), съгласно който текст реално определени части от дворищнорегулационни парцели не могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност, израз на която практика е и посоченото в изложението към касационната жалба решение № 186 по гр.д. № 154/1986 г. ОСГК. Приложените към касационната жалба решения по гр.д. № 959/1961г. на ВКС, І г.о; решение № 1731/1968 г. ВС, І г.о. и решение № 1161/1969 г. ВС, постановени преди влизане в сила на ЗТСУ (Обн. ДВ, бр. 29 от 20.04.1973 г., отм. ДВ, бр. 1 от 02.01.2001 г.) нямат отношение към приложената правна норма, а решенията по гр.д. № 104/1991 г. ВКС, І г.о.; по гр.д. № 65/1980 г. ОСГК ВС г. и по гр.д. № 2381/2000 г., ВКС, ІV г.о. са неотносими към повдигнатия материалноправен въпрос.
Неоснователен е и доводът за наличие на предпоставките по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК поради определяне стойностното изражение на запазената част на съделителя касатор в противоречие със съдебната практика, формирана в решение № 604 от 28.09.1992 г. на І г.д. ВС. Липсва противоречие между формираните във въззивното решение изводи по приложението на чл. 31 ЗН и чл. 36 ЗН и изразените в приложеното решение на Върховния касационен съд, съгласно което надареният, който задържа дарения му имот, възмездява другите наследници със запазена част според цената на завещания имот по време на намаляване на дарението, който принцип е спазен при определяне запазената част на съделителя В. Г. С..
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 27.05.2008 година по гр.д. № 1331/2007 година на Софийски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: