О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 121
София, 12.02.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанета Найденова
ЧЛЕНОВЕ: Светла Цачева Албена Бонева
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 3966 по описа за 2008 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 257 от 23.05.2008 година по гр.д. № 202/2008 година на Великотърновски окръжен съд е обезсилено решение № 913 от 03.01.2008 г. по гр.д. № 1757/2006 г. на районен съд гр. Г., с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 4 ЗОДОВ, предявени от Д. Й. Н. от гр. Л. против А. по в. , гр. С. за присъждане на обезщетение в размер на 11861,22 лева за причинени имуществени вреди, произтичащи от удостоверение за вещни тежести № 997 от 09.09.2003 г. и № 1* от 15.10.2003 г., издадени от служба по в. при Горнооряховски районен съд и на основание чл. 209, ал.1, пр. ІІІ-то ГПК (отм.) делото е върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд. В решението е прието, че ищецът е предявил първоначално искът си срещу държавата и по указания на съда е насочил претенцията си по отношение на А. по вписванията; че съобразно въведените с исковата молба твърдения и съобразно т. 6 от ТР № 3 от 22.04.2004 г. ОСГК ВКС, надлежен ответник по делото е Министерство на правосъдието, а правната квалификация на иска е чл. 49 ЗЗД. С определение от 03.07.2008 г., постановено по реда на чл. 192, ал. 4 ГПК (отм.), съдът е изменил постановеното решение в частта му за разноските, присъждайки на основание чл. 64, ал.2 ГПК сумата 200 лева в полза на А. по в. , дължима от въззивника Д. Й. Н..
Касационна жалба против решението на Великотърновски окръжен съд с оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от А. по в. при Министерство на правосъдието. Поддържа се, че въззивното решение подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като същественият процесуалноправен въпрос относно допустимостта на производството при липса на процесуална легитимация на ответника е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и в частност с решение № 492 от 24.06.2005 г. на Върховния касационен съд, търговска колегия, Първо отделение; решение № 1* от 14.12.1999 г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение; решение № 577 от 21.06.2000 по гр.д. № 1793/1999 г. г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение и решение № 908 от 25.09.2007 г. на Върховния касационен съд, Пето гражданско отделение.
Частна касационна жалба против определение от 03.07.2008 г., с което решението е изменено в частта му за съдебните разноски е постъпила от Д. Й. Н.. Изложени са оплаквания за незаконосъобразност на определението, поради постановяването му в нарушение на чл. 64 ГПК (отм.).
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решението по гр.д. № 202/2008 година на Великотърновски окръжен съд.
Въззивното решение е постановено в съответствие с трайно установената съдебна практика, израз на която са приложените към касационната жалба решения на Върховния касационен съд, В съответствие с установената практика, намерила отражение и в посочените решения № 492 от 24.06.2005 г. на Върховния касационен съд, търговска колегия, Първо отделение; решение № 1* от 14.12.1999 г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение; решение № 577 от 21.06.2000 по гр.д. № 1793/1999 г. г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение и решение № 908 от 25.09.2007 г. на Върховния касационен съд, Пето гражданско отделение, формираните в обжалваното въззивно решение изводи са въз основа на основни принципи на гражданския процес, съобразно които легитимирани страни в исковия процес са носителите на материалните права, засегнати от правния спор; че когато първоинстанционния съд е разгледал непредявен иск, въззивния съд обезсилва решението и връща делото за произнасяне по предявения иск; че съдът следи служебно за материалната легитимация на страните. В съответствие с установената трайна практика на съдилищата са изводите на съда, че надлежния ответник по делото се определя от въведените от ищеца твърдения относно спорното материално право; че обстоятелствата, на които се основава иска сочат като надлежен ответник Министерство на правосъдието (т. 6 от ТР № 3 от 2004 г. ОСГК ВКС); че предявената претенция за обезщетение за имуществени вреди е с правна квалификация чл. 49 ЗЗД; че дейността на съдиите по в. не е административна дейност, поради което настъпили в резултат на тази дейност вреди не ангажират отговорността на държавата по реда на чл.1, ал.1 ЗОДОВ.
Частната жалба против определение от 03.07.2008 г. е подадена в срок, редовна е и е процесуално допустима – обжалваният съдебен акт, постановен от въззивна инстанция, подлежи на обжалване на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, поради което подлежи на касационно обжалване на основание чл. 274, ал.1, т.2 ГПК.
Разгледана по същество частната жалба е основателна.
Гражданско дело № 202/2008 г. на Великотърновски окръжен съд е образувано по жалба, подадена от Д. Й. Н. против решение № 913 от 03.01.2008 г. по гр.д. № 1757/2006 г. на районен съд гр. Г., с което предявеният от него иск за вреди, произтичащи от удостоверение за вещни тежести № 997 от 09.09.2003 г. и № 1* от 15.10.2003 г., издадени от служба по в. при Горнооряховски районен съд е отхвърлен като неоснователен. В хода на производството въззивникът е поддържал, че конституираният от съда ответник не е надлежна страна в производството; че в нарушение на съдопроизводствените правила съдът е дал неправилни указания на страната и е разгледал иск на непредявено основание. Поддържал е искане за отмяна на първоинстанционното решение. С решението си по съществото на процесуалния въпрос за допустимостта на първоинстанционното решение, въззивния съд е обезсилил съдебния акт на основание чл. 209, ал.1 ГПК (отм.) и противно на формираните изводи за изхода на делото, в производство по чл. 192, ал.4 ГПК (отм.) е осъдил въззивника да заплати на насрещната страна съдебните разноски за производството. Предвид изложеното, определението, постановено в нарушение на чл. 64, ал. 1 и ал.2 ГПК (отм.) следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 257 от 23.05.2008 година по гр.д. № 202/2008 година на Великотърновски окръжен съд.
ОТМЕНЯВА определение от 03.07.2008 г., постановено гр.д. № 202/2008 г. на Великотърновски окръжен съд, с което Д. Й. Н. е осъден да заплати на А. по в. , гр. С. сумата 200 (двеста) лева разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: