Определение №296 от 2.6.2009 по ч.пр. дело №49/49 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

о п р е д е л е н и е
№ 296
 
 
София 02.06.2009 година
 
 
 
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ВТОРО ГРАЖДАНСКО  ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и седми  май две хиляди и девета година в състав:
                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:   Жанета Найденова
                                           ЧЛЕНОВЕ:   Светла Цачева                                                                                                            Албена Бонева
 
изслуша докладваното от съдията Цачева ч. гр. д. № 49  по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
            Производство по чл. 278, ал.1 ГПК вр. с 274, ал.1, т.1 ГПК.
С определение от 01.12.2008 година по ч. гр.д. № 372/2008 г. на Монтански окръжен съд е оставена без разглеждане частна жалба вх. № 4367/15.10.2008 г., подадена от Д. Д. С. от гр. М. против определение на Монтански районен съд от 14.10.2008 г. за отказ да се обезсили решение по гр.д. № 683/2007 година.
Частна жалба срещу определението на Монтански окръжен съд с оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от Д. Д. С. от гр. М..
Жалбата е допустима, подадена в срок и е редовна.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
С решение от 07.02.2008 година по гр.д. № 683/2007 г., на Монтански районен съд бракът между ищцата Д. Д. С. и ответникът С. П. С. е прекратен на основание чл. 99, ал.1 СК. С решението е постановено след развода жената Д. Д. С. да продължи да носи брачното си фамилно име С. С молба от 28.02.2008 г., подадена в срока за въззивно обжалване на първоинстанционното решение, ищцата е заявила, че се отказва от искането да носи след прекратяване на брака фамилното име С. , моли решението да бъде обезсилено в тази му част, като се постанови да носи предбрачното си фамилно име С. Искането е оставено без уважение с определение от 14.10.2008 г. Определението е обжалвано с частна жалба вх. № 4367/15.10.2008 г., подадена от Д. Д. С., която жалба е оставена без разглеждане като недопустима с определение от 01.12.2008 година по ч. гр.д. № 372/2008 г. на Монтански окръжен съд.
Определението на въззивния съд е законосъобразно с оглед формирания извод за необжалваемост на разпореждането на Чирпански районен съд от 14.10.2008 г.
Съгласно чл. 213, ал.1 ГПК (отм.), срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби в случаите изрично посочени в закона и когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото. Отказът на първоинстанционния съд да обезсили решението за прекратяване на брака в частта му относно фамилното име след развода не попада в хипотезите по чл. 274, ал.1 ГПК, както правилно е прието във въззивното определение. Този извод на въззивния съд обаче не изчерпва съдържанието на процесуалния въпрос, въведен с молбата за отказ от претенция по чл. 103, ал.1 СК.
В решението за прекратяване на брака, съдът, по искане на страните се произнася и за фамилното име на съпруга след развода (чл. 266 ГПК отм.), като в случаите по чл. 103, ал.1 и ал. 2 СК – когато по искане на страната или по решение на съда се постановява след развода съпругът да продължи да носи името на другия съпруг, производството по своята правна природа е охранително с участие на заинтересована страна. В хода на производството по делото, страната разполага с правото да направи отказ от искането за запазване фамилното име на другия съпруг, по което съдът дължи произнасяне независимо дали искането е заявено пред първоинстанционния съд или пред въззивната инстанция. Когато отказът е направен пред въззивната инстанция, първоинстанционното решение не подлежи на обезсилване при условията на чл. 233 ГПК (чл. 119, ал.2 ГПК отм.), тъй като съдът е сезиран с въпроса за фамилното име след развода, а на отмяна и постановяване на ново решение по съществото на искането.
С молба от 28.02.2008 г., ищцата е заявила, че се отказва от искането да носи след прекратяване на брака фамилното име С. , което искане заявено в срока за въззивно обжалване на първоинстанционното решение, по съществото си, макар и непрецизно формулирано, съставлява жалба срещу решението на районния съд, съдържаща отказ от претенцията по чл. 103, ал.1 СК. В частта относно фамилното име на жената след развода, първоинстанционното решение не е влязло в сила, поради което въззивния съд следва да разгледа молбата в производство по чл. 196 и сл. ГПК (отм.) и да се произнесе с решение по съществото на искането за името, което молителката ще носи за в бъдеще.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
 
ОСТАВЯ В СИЛА определение от 01.12.2008 година по ч. гр.д. № 372/2008 г. на Монтански окръжен съд, с което е оставена без разглеждане частна жалба вх. № 4367/15.10.2008 г., подадена от Д. Д. С. от гр. М. против определение на Монтански районен съд от 14.10.2008 година.
ВРЪЩА делото на Монтански окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по молба от 28.02.2008 г., подадена от Д. Д. С..
Определението не подлежи на обжалване.
 
 
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
 
ЧЛЕНОВЕ:
 

Scroll to Top