О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 517
София, 28.05.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанета Найденова
ЧЛЕНОВЕ: Светла Цачева Албена Бонева
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 361 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение от 25.11.2008 година по гр.д. № 310/2008 година на Монтански окръжен съд е оставено в сила решение от 15.08.2008 г., постановено по гр.д. № 156/2008 г. на Монтански районен съд, с което на основание чл. 71, ал.2 СК родителските права над малолетното дете Н, родено на 12.07.2002 г. от майка И. С. С. и баща Т. Ш. М. са предоставени на майката, при определен режим на лични контакти с бащата Т. Ш. М., който е осъден на основание чл. 82, ал.1 СК да заплаща издръжка за малолетното дете в размер на 50 лева месечно. Съдът е приел, че детето Н. е било припознато от бащата през 2007 година; че след прекратяване на установено фактическо съжителство, през 2005 година майката е поела самостоятелни грижи за детето, подпомагана от родителите си; че след 2005 година майката е работила за продължителни периоди от време в Република Гърция с цел да осигури издръжка за детето, с което е поддържала непрекъснати телефонни контакти; че през 2008 г. бащата е иззел детето от родителите на майката въз основа на заповед на районен съд гр. В., издадена на основание чл. 71, ал.1 СК, след което не е допускал контакти между детето и роднините му по майчина линия. Приел е, че майката, която се е завърнала в България след изземването на детето от бащата, разполага с отлични родителски качества, с материални възможности за отглеждането му; че детето е силно привързано към нея и с оглед възрастта му (към момента на постановяване на решението на 6 години и 4 месеца), в интерес на малолетното дете е да живее при майката, при възможност на бащата да упражнява лични контакти в определения му режим – всяка първа и трета събота от месеца от 8 до 18 часа, както и един месец през лятото по време, което не съвпада с годишния отпуск на майката. Изводите си съдът е формирал въз основа на приетите по делото социални доклади от Агенция за социално подпомагане – дирекции гр. В. и гр. М., показанията на разпитаните свидетели, установяващи факти относно проявените родителските качества на страните и писмените доказателства за материалните им възможности.
Касационна жалба против решението на Монтански окръжен съд е постъпила от Т. Ш. М.. Поддържа се, че произнасянето на съда по съществения материалноправен въпрос по приложението на чл. 72 СК – от съществено значение ли е за правилното отглеждане и възпитание на детето възможността на родителя да осъществява с него постоянни, ежедневни контакти, решението се явява в противоречие с решение от 03.06.2008 година и решение от 17.06.2008 г. по гр.д. № 293/2008 г., без данни за постановилите ги съдилища, с които решения местоживеенето на детето е определено при родителя, който постоянно живее в Република България.
Ответницата по касационната жалба И. С. С. я оспорва като неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Извън обстоятелството, че приложените съдебни актове не удостоверяват наличие на съдебна практика с оглед непълните реквизити относно постановилия ги съд и влизането им сила, то между формираните в обжалваното съдебно решение изводи по приложението на чл. 71 ал.2 СК и тези в приложените съдебни актове няма противоречие. Безсъмнено, въпросът за осъществявания контакт между родител и дете е значим при разногласие при между родителите при кой от тях да живее детето им. Възможността за контакти обаче се преценява наред с всички останали факти, определящи извода на съда относно интересите на детето. При определяне при кой от родителите да живее малолетното дете, родителските качества се преценяват съвкупно, като се изхожда от проявяваните до момента на постановяване на решението грижи от родителите, в т.ч. при кой от тях е живяло детето преимуществено; привързаността към останалите членове на домакинството; възможността родителят да бъде подпомаган от близките си; материалните възможности на родителя за осигуряване на спокоен живот на детето и преди всичко моралният облик на родителя, който ще възпитава детето. Преценката на съда е въз основа на фактите по всеки конкретен случай, поради което отсъствието на родителя от дома, наложено от нуждата за материално обезпечение на детето, не може да бъде разглеждано като единствен определящ фактор при спор по чл. 71, ал. 2 СК. Предвид изложеното, повдигнатият материалноправен въпрос не се явява съществен по делото, тъй като съдът е формирал изводите си въз основа на всички факти, относими към интереса на детето при кой от родителите да живее постоянно, а отсъствията на майката, която след 2005 година е пребивавала на работа за продължителни периоди в Република Гърция, изпращайки ежемесечно средства за обезпечаване материалното благополучие на детето и осъществявайки по време на отсъствията си контакти чрез постоянни телефонни разговори, е ценено наред с доказателствата за родителските и качества; за предприетите мерки по осигуряване на жилище в България, в което да се установи постоянно ведно с детето си; ценени са наред с данните за възрастта на детето; за полаганите грижи от родителите на майката; за пречките, създавани от бащата за общуване с родствениците по майчина линия и сравнително краткия период, при който детето е живяло при бащата след принудителното му отнемане от дома на майката през 2008 година. Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 25.11.2008 година по гр.д. № 310/2008 година на Монтански окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: