О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 23
София,22.01.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на деветнадесети януари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА АЛБЕНА БОНЕВА
изслуша докладваното от съдията Цачева ч. гр. д. № 1996 по описа за 2008 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
С разпореждане от 08.10.2008 г. на заместник председателя на Софийски апелативен съд е оставена без уважение молба от 21.09.2008 г., подадена от К. И. Б. от гр. С. за освобождаването му от държавна такса в размер на 15 лева, дължима по частна жалба вх. № 2* от 22.08.2003 г. против определение № 446 от 08.07.2008 г. по гр.д. № 2280/2008 г. на Софийски градски съд.
Частна жалба против разпореждането на Софийски апелативен съд от 08.10.2008 г., с изложени оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от К. И. Б..
Частната жалба е постъпила в срок, редовна е и е допустима –обжалваният съдебен акт прегражда по-нататъшното развитие на производството, поради което подлежи на касационно обжалване на основание чл. 274, ал.1, т.1 вр. с ал. 2 ГПК.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно чл. 83, ал. 2 ГПК, такси и разноски по производството не се внасят от физическите лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Преценката за наличие на предпоставките за освобождаване от внасяне на държавна такса се извършва от съда въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, здравословното състояние, трудова заетост, възраст и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото.
Преценката на представените по делото доказателства, относими към възможността на жалбоподателя К. И. Б. за внасяне на държавна такса, обуславя извод, че не са налице предпоставките за освобождаването му на основание чл. 83, ал.2 ГПК. Съгласно представената от молителя декларация за имуществено състояние месечният му доход възлиза на 120 евро или на около 230 български лева, поради което внасянето на държавна такса за производството пред въззивния съд в размер на 15 лева е в рамките на финансовите му възможности. Независимо от това, жалбоподателя, роден на 21.02.1953 година е в трудоспособна възраст; няма данни да е инвалидизиран; притежава с оглед твърденията му висше образование степен магистър металург при ВХТИ, магистър МИО (УНСС „К”) и бакалавър по заваряване и заваряемост на металите при МЕИ, поради което финансовите му възможности следва да бъдат преценявани и с оглед средния доход на български гражданин през 2008 г., който доход предоставя възможност за внасяне на държавна такса от 15 лева. При преценка на предпоставките по чл. 83, ал. 2 ГПК са от значение и доказателствата, сочещи за осъществявана от жалбоподателя търговска дейност – участието му в ЕООД „К” и собственото му предприятие на едноличен търговец, обявено в несъстоятелност с решение по гр.д. № 788/2001 година на Врачански районен съд, както и проведените от молителя съдебни производства, вкл. по търговски дела (приложен препис от решение по гр.д. № 3782/2005 г. на Софийски районен съд, по което в полза на молителя в настоящето производство, в качеството му на едноличен търговец е присъда сумата 2000 лева по предявен частичен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за сума в размер на 29350 щатски долара). При наличие на данни за осъществявана от молителя търговска дейност, без доказателства за декларираните средства от дейността, няма основание за освобождаването му от внасяне на държавна такса в минимален спрямо доходите му размер.
Предвид изложеното, частната жалба против разпореждането на Софийски апелативен съд следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, поради което, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане от 08.10.2008 г. на заместник председателя на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение молба от 21.09.2008 г., подадена от К. И. Б. от гр. С. за освобождаването му от държавна такса в размер на 15 лева, дължима по частна жалба вх. № 2* от 22.08.2003 г. против определение № 446 от 08.07.2008 г. по гр.д. № 2280/2008 г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1)
ЧЛЕНОВЕ:
2)