О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№399
София,17.04.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на петнадесети април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанета Найденова
ЧЛЕНОВЕ: Светла Цачева Албена Бонева
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 5302 по описа за 2008 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 345 от 01.07.2008 година по гр.д. № 351/2008 година на Пловдивски апелативен съд е обезсилено решение № 63 от 30.01.2008 г., постановено по гр.д. № 566/2007 г. на Пазарджишки окръжен съд и производството по предявения от Д. К. Б. против О. С. иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за заплащане на сумата 14099 лева, съставляващи стойност на извършени подобрения и ремонтни работи в обект Минерална баня “Т” с. В. дол по договор за наем от 30.04.2003 г. е прекратено като недопустимо. В решението е прието, че правния спор за дължимостта на стойността на подобренията е разрешен със сила на пресъдено нещо с влязлото в сила решение по гр.д. № 545/2005 г. на Пазарджишки районен съд, потвърдено с решение по гр.д. № 234/2007 г. на Пазарджишки окръжен съд, по което срещу предявения от О. С. иск за наемна цена по договор от 30.04.2003 г., Д. К. Б. е предявил възражение за прихващане със стойността на извършените от него подобрения в обект Минерална баня “Т”, прието от съда за неоснователно.
Касационна жалба против решението на Пловдивски апелативен съд е постъпила от Д. К. Б. от с. В., община С.. Поддържа се, че произнасянето на съда по съществения процесуалноправен въпрос по приложението на чл. 221, ал. 2 ГПК (отм.) – формира ли се сила на пресъдено нещо по възраженията за подобрения и прихващане без да има произнасяне в диспозитива на решението, се явява в противоречие с решение № 1* от 21.11.2000 година по гр. д. №
791/2000 година на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд и решение № 1* от 14.09.1963 година по гр. д. № 5910/1963 година на Първо гражданско отделение на Върховния съд, съгласно които обективните предели на силата на пресъдено нещо се определят от диспозитива на решението. Въведени са доводи, че влязлото в сила решение по гр.д. № 545/2005 г. на Пазарджишки районен съд не формира сила на пресъдено нещо по възражението за подобрения, тъй като възражението е било недопустимо в производството по иск за неизплатена наемна цена, както и поради обстоятелството, че съдът е обсъдил възражението в мотивите към решението си, без да изрази формираната воля в диспозитива му.
Ответникът по касационната жалба О. С. излага становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
По въведените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивски апелативен съд, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното:
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Между формираните в обжалваното съдебно решение изводи по приложението на чл. 221, ал.2 ГПК (отм.) и тези в приложените съдебни актове няма противоречие. Безсъмнено, обективните предели на силата на пресъдено нещо се определят от диспозитива на решението, в който смисъл е и решение № 1* от 21.11.2000 година по гр. д. № 791/2000 година на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд. В изключение от правилото по чл. 221, ал.1 ГПК, съгласно което силата на пресъдено нещо важи само за спорното право (предмета на делото), в ал. 2 на чл. 221 ГПК (отм.) е предвидено, че решението влиза в сила и по отношение на разрешените с него искания и възражения за подобрения и прихващания. Когато ответникът е предявил свои насрещни права (“искания и възражения за подобрения и прихващания”) по силата на чл. 221, ал. 2 ГПК те стават предмет на силата на пресъдено нещо, макар че не са предявени с иск и не са станали предмет на делото, а по тях съдът се е произнесъл в мотивите към решението, в който смисъл е и приложеното решение № 1* от 14.09.1963 година по гр. д. № 5910/1963 година. Формирана от съда воля по възражението за прихващане намира израз в диспозитива на решението чрез произнасянето му по иска, предмет на делото – когато възражението е основателно, извършеното в мотивите прихващане намира израз чрез отхвърлителния диспозитив по отношение на иска до предявения му размер или изцяло, а в случаите, когато съдът приеме, че въведеното възражение за прихващане е неоснователно – чрез присъждане на претендираното от ищеца вземане, без то да е намалено с претендираното от ответника насрещно такова.
Неоснователен е и въведеният довод, че влязлото в сила решение по гр.д. № 545/2005 г. на Пазарджишки районен съд не формира сила на пресъдено нещо по възражението за подобрения, тъй като възражението е било недопустимо в производството по иск за неизплатена наемна цена. Процесуално недопустимото решение е валидно и поражда всички присъщи на решението правни последици. След погасяване възможността да бъде отменено чрез извънредните средства за отмяна, неговата сила на пресъдено нещо става окончателна и неотменима – равнозначна на силата на пресъдено нещо на допустимото и правилно решение. Независимо от изложеното, въведеното от ответника Д. К. Б. по гр.д. № 545/2005 г. на Пазарджишки районен съд възражение не е за право на задържане върху имота до заплащане стойността на извършените подобрения, а съставлява възражение за прихващане стойността им срещу претендирана от ищеца наемна цена – възражение допустимо и без връзка със собственическите права върху имота.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 345 от 01.07.2008 година по гр.д. № 351/2008 година на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: