о п р е д е л е н и е
№ 650
София ,13.11.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на единадесети ноември две хиляди и девета година в състав:
Председател: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
Членове: СВЕТЛА ЦАЧЕВА АЛБЕНА БОНЕВА изслуша докладваното от съдията Цачева ч.гр.д. № 483 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по 288 ГПК вр. с чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК вр. с 278, ал. 4 ГПК.
С определение № 223 от 17.07.2009 година на Великотърновски апелативен съд по ч. гр.д. № 392/2009 година е потвърдено определение от 11.05.2009 година на Русенски окръжен съд, с което е оставена без уважение молба на М. на п. на Република България за привличане на С. Х. Д. като подпомагаща страна по дело № 182/2008 година и приемане за съвместно разглеждане при условията на евентуалност на обратен иск срещу подпомагащата страна. Въззивният съд е приел, че предмет на гр.д. № 182/2008 година на Русенски окръжен съд са субективно съединени искове с правно основание чл. 45 ЗЗД и чл. 49 ЗЗД, предявени от А. Г. Д. и Р. Г. Т. против С. Х. Д. и М. на п. на Република България; че се претендират вреди от непозволено увреждане, причинени от ответницата С като пряк причинител на увреждането, осъществено при изпълнение на работата и като съдебен изпълнител при районен съд гр. Р. и от М. на п. в качеството му на възложител на работата, при която са причинени вредите. Съдът е приел, че за втория ответник по делото не съществува процесуална възможност да привлече като помагач лице, конституирано вече като ответник по делото, съответно – не съществува процесуална възможност да се допусне за разглеждане и предявен обратен иск между ответниците, както и че за претендираните права по обратния иск, М. на п. разполага с регресния иск по чл. 54 ЗЗД.
Частна жалба срещу определението на Великотърновски апелативен съд с оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от М. на п. на Република България. Поддържа се, че обжалвания съдебен акт подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, тъй като в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и на съдилищата в Република България, въззивният съд е приел за допустимо обективното съединяване на искове с правно основание чл. 45 ЗЗД и чл. 49 ЗЗД; че в противоречие с определение № 44 от 16.05.1956 г. по гр.д. № 3095/1956 г. на Четвърто гражданско отделение на Върховния съд и Постановление № 7 от 1959 година на Пленума на Върховния съд, съгласно които юридическите лица отговарят за непозволено увреждане на основание чл. 49 ЗЗД, а по чл. 45 ЗЗД за причинени вреди може да отговаря само физическо лице, въззивният съд е приел за допустим иск по чл. 45 ЗЗД срещу юридическо лице, каквото е М. на правосъдието.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че частната жалба против въззивното определение е допустима – определението, постановено от въззивен съд прегражда по-нататъшното развитие на производство спрямо трето лице помагач и разглеждането на обратен иск, поради което подлежи на обжалване при условията на чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
Жалбата е подадена в срок и редовна.
При проверка за наличие на предпоставките по чл. 280, ал.1 ГПК, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Повдигнатият от частния жалбоподател въпрос не е обуславящ изхода на делото, процесуалният въпрос по който е: може ли да бъде привлечено като подпомагаща страна от ответник по делото лице, което има качеството на главна страна. По този въпрос въззивният съд се е произнесъл прилагайки закона точно и в съответствие с утвърдената практика на съдилищата. Доколкото от частната жалба следва извод за поддържаната от жалбоподателя теза, а именно, че първия ответник по делото в качеството му на пряк причинител на увреждането не е надлежна страна по иска с правно основание чл. 49 ЗЗД, съответно, че няма пречка да бъде конституиран като трето лице помагач на надлежния ответник по иска с правно основание чл. 49 ЗЗД, то поставеният въпрос за съединяването на предявените искове се явява обуславящ изхода на делото, но разрешен в съответствие с практиката на съдилищата. Действително, кои са надлежните страни в процеса следва от правоотношението, предмет на иска и именно в съответствие с този принцип въззивният съд е определил надлежните главни страни в процеса. Исковете са съединени допустимо с оглед общите права и задължения, възникващи при пасивна солидарност – субективно съединени искове срещу прекия причинител на вредата, отговарящ на основание чл. 45 ЗЗД и солидарно отговарящият на основание чл. 49 ЗЗД възложител на работата, имащи процесуалното качество на обикновени другари в процеса. Предвид изложеното, твърдяното противоречие с Постановление № 7 от 1959 година на Пленума на Върховния съд и определение № 44 от 16.05.1956 г. по гр.д. № 3095/1956 г. на Четвърто гражданско отделение на Върховния съд не е налице.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 223 от 17.07.2009 година на Великотърновски апелативен съд по ч. гр.д. № 392/2009 година.
ВРЪЩА делото на Русенски окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по гр.д. № 182/2008 година.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: