Определение №351 от по ч.пр. дело №1192/1192 на 3-то нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 351
 
София, 07.04.2008 година
 
 
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО  ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на първи април две хиляди и девета година в състав:
             ПРЕДСЕДАТЕЛ:   Жанета Найденова
                       ЧЛЕНОВЕ:         Светла Цачева                                                                                                                    Албена Бонева
    
изслуша докладваното от съдията  Цачева  гр. д. № 5156 по описа за 2008 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
        Производство по чл. 288 ГПК.
С решение от 09.06.2008 година по гр.д. № 220/2008 година на Софийски градски съд са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, предявени от А. С. А. от гр. Я. против АД “П”, гр. С. за отмяна на уволнение, извършено със заповед № Р* от 31.01.2006 г.; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в размер на 2725,80 лева. В решението е прието, че в изпълнение на влязло в сила съдебно решение, ищецът А. С. А. е бил възстановен на заемана преди незаконното му уволнение длъжност “районен управител и специалист организация на дейността на бензиностанциите” в АД “П”, регион Ямбол. В периода между уволнението и възстановяването му на работа наименованието на длъжността е било изменено в “регионален мениджър” при запазване на трудовите функции, а на длъжността назначен друг служител. След възстановяването на работа на ищеца на 20.12.2001 г., със заповед № Р* от същата дата, изискванията за заемане на длъжността “районен управител и специалист организация на дейността на бензиностанциите” са били променени – въведено е изискване за владеене на английски език, удостоверено със съответен сертификат. Със заповед № Р* от 31.01.2006 г., работодателят е прекратил трудовият договор със служителя А. С. А. на основание чл. 328, ал.1, т.6 КТ, поради непредставяне на доказателства за владеене на английски език. При така установените факти, съдът е приел, че уволнението е незаконно, извършено при злоупотреба с право. Приел е, че изискванията за длъжността “регионален мениджър”, от която служителят е бил незаконно уволнен и на която, въпреки промяната в наименованието е следвало да бъде възстановен, не са изменени – по отношение на тази длъжност няма въведено изискване за владеене на английски език, а въведеното със заповед със заповед № Р* от 20.12.2001 г. изискване е за длъжност, която не съществува по щатно разписание, създадена с оглед възстановяването на работа на ищеца и възможност за повторното му уволнение. Прието е, че ответникът работодател не е представил доказателства, че в шестмесечен период след уволнението служителят е постъпил на работа по друго трудово правоотношение, поради което е уважил като основателен и искът за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ.
Касационна жалба против решението на Софийски градски е постъпила от АД “П”, гр. С.. Поддържа се, че по съществения материалноправен въпрос по приложението на чл. 328, ал.1, т.6 КТ – подлежи ли на съдебен контрол правото на работодателят да променя изискванията за образование и квалификация за определена длъжност, съдът се е произнесъл в противоречие с формираната практика на съдилищата. Приложени са решения на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение: решение № 696 от 12.07.2001 г. по гр.д. № 1716/2000 г.; решение № 2* от 09.01.2007 г. по гр.д. № 834/2004 г. и решение на Софийски апелативен съд от 18.12.2007 г. по гр.д. № 510/2007 г. Поддържа се, че въззивното решение подлежи на касационно обжалване и поради наличие на основание по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като разрешеният съществен материалноправен въпрос – на същата или друга сходна длъжност следва да бъде възстановен незаконно уволненият служител е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото. Поддържа се, че в противоречие с практиката на съдилищата е и разрешеният във въззивното решение процесуалноправен въпрос относно възлагане на доказателствената тежест за установяване на факта на оставане без работа след незаконното уволнение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира за основателно искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на съд в частта му по иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.3 КТ. Въпросът за последиците на доказателствената тежест е съществен с оглед изводът на въззивния съд за основателност на претенцията за обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ, а изводите, формирани във въззивното решение се явяват в противоречие с практиката на съдилищата, съгласно която всяка от страните в процеса следва да установи фактите, от които черпи изгодни за нея правни последици. Предвид изложеното, съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в тази му част.
Релевираните доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта му по исковете с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 и т. 2 КТ са неоснователни. Въпросът подлежи ли на съдебен контрол правото на работодателят да променя изискванията за образование и квалификация за определена длъжност е съществен, тъй като е обусловил решаващите изводи на съда, но разрешаването му не е в противоречие с практиката на съдилищата. Съгласно трайно установената съдебна практика, израз на която са и приложените към касационната жалба решения, изискванията за заемане на определена длъжност се определят по преценка за целесъобразност от работодателя, която преценка не подлежи на съдебен контрол, освен в случаите на злоупотреба с право. Извън случаите, когато промяната в изискванията за заемане на длъжността е извършена при злоупотреба с право, решението на работодателя за въвеждането на нови изисквания за образователен и квалификационен ценз е извън обсега на правораздавателния контрол. Това решение не е обвързано с промени в трудовите функции за длъжността и когато изискването за ценз не е нормативно определено, работодателят разполага с правото да извършва промени в изискванията за заемане на определена длъжност, която преценка е с оглед нуждите на работата. Когато промяната в изискванията за заемане на длъжността е извършена при злоупотреба с право, то уволнението е в нарушение на закона и подлежи на отмяна. Преценката за злоупотреба с право се извършва с оглед всеки конкретен случай и съобразно изискванията на чл. 8, ал.1 КТ за добросъвестно осъществяване на трудовите права и задължения. В съответствие с установената практика, въззивният съд е изследвал доколко въведеното изискване за английски език е извършено от работодателя добросъвестно и с оглед доказателствата, че изискванията за длъжността, заемана от работника преди уволнението (пренаименованата длъжност “регионален мениджър”) не са променени, е формирал извод за промяна в изискванията, извършена при злоупотреба с право по отношение на несъществуващата вече длъжност “районен управител и специалист организация на дейността на бензиностанциите”.
Неоснователен е и доводът за наличие на предпоставки за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 КТ. По въпроса на каква длъжност следва да бъде възстановен незаконно уволненият служител е формирана трайно установена практика, аргументи за промяна на която не са налице – работодателят следва да възстанови незаконно уволненият служител на заеманата преди уволнението длъжност, независимо дали в периода между уволнението и възстановяването на работа е извършил промяна в наименованието на длъжността, в който смисъл са и изводите, възприети в обжалвания съдебен акт.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
 
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 09.06.2008 година по гр.д. № 220/2008 година на Софийски градски съд в частта му, с която предявеният от А. С. А. от гр. Я. против АД “П”, гр. С. иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.3 КТ за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ е уважен в размер на 2725,80 лева.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 09.06.2008 година по гр.д. № 220/2008 година на Софийски градски съд в частта му по исковете с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 и т. 2 КТ.
Делото да се докладва на Председателя на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
 
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
 
 
ЧЛЕНОВЕ:
 
 

Scroll to Top