Определение №352 от по ч.пр. дело №48/48 на 1-во нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 352
 
София, 07.04.2009 година
 
 
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ВТОРО ГРАЖДАНСКО  ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на  първи април две хиляди и девета  година в състав:
             ПРЕДСЕДАТЕЛ:   Жанета Найденова
                       ЧЛЕНОВЕ:         Светла Цачева                                                                                                                     Албена Бонева
    
изслуша докладваното от съдията  Цачева  гр. д. № 5235 по описа за 2008 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
        Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 407 от 01.08.2008 година по гр.д. № 133/2008 година на Великотърновски окръжен съд е уважен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2, пр. 1 ЗОДОВ, предявен от А. С. Г. от с. С., община П. против Прокуратурата на Република България, гр. С.. Присъдени са сумите 3000 лева, съставляващи обезщетение за неимуществени вреди и 1000 лева обезщетение за имуществени вреди, причинени от незаконно обвинение. За разликата до предявения размер от 8500 лева обезщетение за неимуществени вреди и 1860 лева обезщетение за имуществени вреди искът е отхвърлен като неоснователен.
Касационна жалба против решението на Великотърновски окръжен съд в частта му, с която искът за неимуществени вреди е уважен над размер от 1000 лева, а за имуществени над 600 лева е постъпила от Прокуратурата на Република България чрез Окръжа п. гр. В.. Поддържа се, че по съществения материалноправен въпрос кои са вредите, подлежащи на обезщетяване и в частност подлежат ли на възстановяване, съдебните разноски, направени в наказателното производство, съдът се е произнесъл в противоречие с решение № 665 от 12.05.2008 година по гр. д. № 2939/2007 година на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд и решение № 1* от 16.12.1992 година по гр. д. № 1181/1992 година на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд. Въведени са доводи, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди е определен в противоречие с трайно установената практика на Върховния касационен съд.
Касационна жалба против въззивното решение в частта му, с която искът е отхвърлен за разликата до пълния му предявения размер е постъпила от А. С. Г. Поддържа се, че по съществения материалноправен въпрос по приложението на чл. 45 ЗЗД – следва ли при определяне размера на обезщетението да се съобразят и настъпилите в резултат на незаконното обвинение заболявания, съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на съдилищата и в частност с решение № 76 от 10.07.2008 г. по гр.д. № 110/2007 г. на Габровски окръжен съд.
По въведените от страните основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Великотърновски окръжен съд, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното:
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта му, с която съдът се е произнесъл по размера на обезщетението за неимуществени вреди. За да уважи претенциите за присъждане на обезщетение на основание чл. 2, ал. 1, т. 2, пр. 1 ЗОДОВ, въззивният съд е приел, че вследствие на незаконно обвинение по чл. 210, ал.1, т.2 и т.5 НК и чл. 209, ал.1 НК, по което е бил признат за невинен с влязла в сила присъда по н.о.х.д. № 102/2006 г. на Тутракански районен съд, ищецът е претърпял страдания, изразяващи се в безпокойство, притеснения; бил е злепоставен – било е накърнено доброто име, с което се е ползвал в обществото, от което ищецът се е чувствал наранен, както и че наказателното преследване е дало негативни отражения на психиката му. Въз основа на приетите по делото съдебномедицински експертизи, съдът е приел, че развитието на инсулинозависим диабет (заболяване, от което ищецът е страдал от 1990 г.) не е в пряка причинна връзка с изживения в резултат на незаконното обвинение стрес, който обаче е довел до влошаване на заболяването и други усложнения на здравословното му състояние. Приел е, че справедливото обезвъзмездяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди съответствува на обезщетение в размер на 3000 лева, които е присъдил на чл. 2, ал. 1, т. 2, пр. 1 ЗОДОВ. По така формираните от съда изводи за справедливо обезщетяване на претърпени неимуществени вреди от дейност на правозащитни органи не е налице противоречива практика на съдилищата. В съответствие с трайно установената практика съдът е изследвал всички обстоятелства, имащи отношение към последиците от проведеното следствие и съдебно дирене, приключило с оправдателна присъда и след събиране и при обсъждане на всички доказателства, имащи отношение към определяне на справедлив размер на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди. Между изводите, формирани в обжалваното съдебно решение и тези в сочените от касаторите съдебни актове не е налице противоречие, тъй като обезщетението се определя при условията на чл. 52 ЗЗД съобразно обстоятелствата, имащи отношение към претърпените неимуществени вреди за всеки конкретен случай.
Следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Великотърновски окръжен съд в частта му, с която искът за имуществени вреди е уважен за разликата между 600 лева и 1000 лева, съставляващи вреди от изплатени от ищеца адвокатски възнаграждения в хода на наказателното производство. Формираните в решението изводи за дължимостта на разноските, направени в хода на наказателното производство, приключило с оправдателна присъда се явяват в противоречие с изводите, формирани в приложените решения № 665 от 12.05.2008 година по гр. д. № 2939/2007 година на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд и № 1* от 16.12.1992 година по гр. д. № 1181/1992 година на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд, поради което е налице основание по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 407 от 01.08.2008 година по гр.д. № 133/2008 година на Великотърновски окръжен съд в частта му, с която предявеният от А. С. Г. от с. С., община П. против Прокуратурата на Република България, гр. С. иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2, пр. 1 ЗОДОВ е уважен за разликата между 600 лева и 1000 лева, съставляващи обезщетение за имуществени вреди, причинени от незаконно обвинение.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 407 от 01.08.2008 година по гр.д. № 133/2008 година на Великотърновски окръжен съд в частта му, с която предявеният от А. С. Г. от с. С., община П. против Прокуратурата на Република България, гр. С. иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2, пр. 1 ЗОДОВ е уважен в размер на 3000 лева, съставляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение, както и в частта му, с която исковете са отхвърлени за разликата до предявения размер от 8500 лева – обезщетение за неимуществени вреди и до размер от 1860 лева обезщетение за имуществени вреди.
Определението не подлежи на обжалване.
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top