О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 398
София, 29.06.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА АЛБЕНА БОНЕВА
изслуша докладваното от съдията Цачева ч.гр. д. № 200 по описа за 2010 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3, т.2 ГПК.
С определение № 657 от 29.12.2009 г. по ч. гр.д. № 581/2009 г. на Варненски апелативен съд е допуснато обезпечение на бъдещ иск на К. за у. на и. , придобито от престъпна дейност против Т. И. Б. и Р. Т. Б. в личното им качество и като законни представители на малолетното дете Й чрез налагане обезпечителна мярка възбрана върху недвижим имот, находящ се в гр. В. ул. “. № 51.
Срещу определение № 657 от 29.12.2009 г. на Варненски апелативен съд е постъпила частна жалба вх. № 245 от 18.01.2010 година, подадена от Т. И. Б. и Р. Т. Б. лично и като законни представители на Й. Т. Б. Поддържа се, че съдът се е произнесъл по процесуалноправен и материалноправен въпроси в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и разрешаван противоречиво от съдилищата. Приложени са съдебни актове на Върховния касационен съд, Софийски апелативен съд, Варненски апелативен съд и Великотърновски апелативен съд. Въведени са и доводи за наличие на предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по въпросите: следва ли писменото искане на КУИППД за допускане на обезпечение от съда да бъде мотивирано; какво включва изискването за мотивиране на искането и следва ли съдът по обезпечението да съобрази дали процедурата пред КУИППД по събиране на доказателства е опорочена.
Частната жалба е постъпила в срок, редовна е и е допустима съобразно правилото на чл. 23, ал.2 ЗОПДИППД.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на Варненски апелативен съд.
В изложението към касационната жалба не е посочено кой е материалноправният или процесуален въпрос, разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и разрешаван противоречиво от съдилищата. Такъв въпрос не може да бъде изведен от лаконичното твърдение за наличието му. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото определя извод, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на посочените основания – чл. 280, ал.1, т. 1 и т.2 ГПК (т.1 от ТР № 1 от 12.01.2010 г. по ТД № 1/2009 г. ОСГТК ВКС).
Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Текстът на чл. 22, ал. 1 ЗОПДИППД, съгласно който КУИППД прави мотивирано и подкрепено с доказателства искане за налагане на обезпечителни мерки пред окръжния съд, не е неясен, непълен или противоречив, поради което въпросът: следва ли писменото искане на КУИППД за допускане на обезпечение от съда да бъде мотивирано, не е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Безсъмнено, обезпечителни мерки се допускат само при мотивирано искане на Комисията, подкрепено с доказателства, което правило е съобразено при постановяване на обжалваното въззивно определение. Не се явява от значение за точното приложение на закона и развитието на правото и въпросът как следва да бъде мотивирано искането за налагане на обезпечителни мерки. Искането за налагане на обезпечителни мерки се мотивира съобразно конкретните обстоятелства, определящи обезпечителна нужда, каквито обстоятелства са посочени в мотивираното искане на Комисията, въз основа на което е допуснато обезпечението – осъдителна присъда по н.о.х.д. № 127/2007 г. на Русенски окръжен съд срещу Т. И. Б. за извършено престъпление по чл. 214, ал.2, т.1 НК вр. с чл. 213а, ал.3, т. 6 НК; наличие на и. , за което не е достатъчен установения законен източник на доходи и опасност от извършване на разпоредителни действия с това имущество. Не е налице основание по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК и по повдигнатия в изложението въпрос: следва ли съдът по обезпечението да съобрази дали процедурата пред КУИППД по събиране на доказателства е опорочена. По въпросът за обхвата на съдебната проверка в рамките на обезпечителното производство по бъдещ иск по чл. 28 ЗОПДИППД, Върховният касационен съд се е произнесъл с определение по ч.гр. д. № 654 по описа за 2008 г. на Второ гражданско отделение на ВКС, постановено по реда на чл. 274, ал.3, т.2 ГПК вр. с чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Съгласно установената практика, с която обжалваният съдебен акт е съобразен, проверката за вероятната основателност на бъдещия иск се извършва въз основа на писмените доказателства към молбата за допускане на обезпечителните мерки. В производството по чл. 390 ГПК вр. с чл. 23 ЗОПДИППД, съдът извършва преценка за вероятната основателност на бъдещия иск въз основа на доказателствата, събрани по реда на чл. 18 ЗОПДИППД, т.е. след преценка за редовност на документите от външна страна, без да се изследва истинността на отразените в тях обстоятелства, чието оспорване може да бъде извършено в производството по иска по чл. 28 ЗОПДИППД.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 657 от 29.12.2009 г. по ч. гр.д. № 581/2009 г. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: