О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 400
София, 09.04.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на шести април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанета Найденова
ЧЛЕНОВЕ: Светла Цачева Албена Бонева
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 66 по описа за 2010 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 269 от 28.09.2009 година по гр.д. № 421/2009 година на Хасковски окръжен съд е уважен иск с правно основание чл. 31, ал.2 ЗС, предявен от В. Я. Д. от гр. Х. против Г. М. Й. от гр. Х. за сумата 2260 лева, съставляващи обезщетение за лишаване от ползване на ? ид. част от съсобствен имот за периода от 28.12.2006 г. до 24.11.2008 година. За да уважи претенцията за присъждане на обезщетение на основание чл. 31, ал.2 ЗС, въззивният съд е приел, че страните по делото, бивши съпрузи, са съсобственици при равни квоти на недвижим имот, находящ се в гр. Х. апартамент № 1, кв. “О” бл.21, вх. “А”. От 2004 година, съсобственият имот е бил ползван изцяло от ответника; с нотариална покана, връчена му на 30.04.2004 година ищцата е поискала да и заплаща месечен наем за ползването на нейната ид.част от имота, а с влязло в сила решение № 644 от 21.07.2006 година по гр.д. № 1598/2005 година на Хасковски районен съд, ответникът е бил осъден да заплати на ищцата обезщетение на основание чл. 31, ал.2 ЗС за периода от 01.04.2004 г. до 21.02.2006 година. С решение № 878 от 02.11.2006 година по гр.д. № 1598/2005 г. на Хасковски районен съд, имотът е бил изнесен на публична продан, която не е била проведена и към момента на приключване на устните състезания по делото. При така установените факти, съдът е приел, че ответникът дължи обезщетение в размер на ? от месечния наем на апартамента за периода до завеждане на иска, в който период е ползвал изцяло съсобствената вещ и след покана за заплащане на обезщетение не е предложил на съсобственика да ползва вещта, съобразно правата му.
Касационна жалба против решението на Хасковски окръжен съд е постъпила от Г. М. Й. от гр. Х.. Поддържа се, че по обуславящите изхода на делото въпроси, а именно: дължи ли се обезщетение на съсобственик, който не е възпрепятстван да ползва общата вещ и чия е доказателствената тежест за установяване факта, че съсобственика е лишен от ползване на общата вещ, е налице противоречива практика на съдилищата. Приложени са решение № 163 от 20.03.2002 година по гр. д. № 622/2001 година на Първо гражданско отделение на Върховния касационен съд и решение № 721 от 28.10.1992 година по гр. д. № 580/1992 година на Първо гражданско отделение на Върховния съд на Република България, в които е прието, че съсобственикът дължи обезщетение само когато е лишил другия съсобственик от ползата от общата вещ; че ако ползващия съсобственик, след покана за обезщетение отговори, че предоставя ползването на общата част в съответствие с правата на съсобственика, който не я ползва и той откаже, обезщетение не се дължи.
Ответницата по касационната жалба В. Я. Д. поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Претендира съдебни разноски.
Върховният касационен съд състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Хасковски окръжен съд.
Обжалваното въззивно решение е постановено в съответствие с трайно установената съдебна практика по приложението на чл. 31, ал.2 ЗС. В съответствие с установената практика, съдът е приел, че съсобственикът дължи обезщетение, съизмеримо с наема на вещта, когато я е ползвал изцяло, лишавайки съсобственика от ползите, следващи му се съобразно правата му. В съответствие с приложената практика е и изводът, че когато след покана за обезщетение, съсобственика не е отвърнал с покана до другия съсобственик да ползва общата вещ съобразно правата си, то той дължи обезщетение по чл. 31, ал.2 ЗС.
Не е налице и твърдяното противоречие по въпроса чия е доказателствената тежест за установяване факта, че съсобственика е лишен от ползване на общата вещ. В съответствие с установената практика по приложението на чл. 154, ал.1 ГПК (чл 127, ал.1 ГПК отм.), съдът е приел за доказано, че ответницата е била препятствана да ползва общия с ищеца имот – факт, установен със сила на пресъдено нещо към 21.02.2006 година с влязлото в сила решение по гр.д. № 1598/2005 година на Хасковски районен съд и липсата на доказателства, че след 21.02.2006 г. ищцата е била поканена да ползва имота съобразно правата и в съсобствеността, доказателствената тежест за установяване на който факт е върху ползващия вещта съсобственик.
С оглед изхода на делото в производството по чл. 288 ГПК и на основание чл. 78, ал.3 ГПК, на ответницата по касация следва да бъдат присъдени съдебни разноски в размер на 200 лева, съставляващи изплатено възнаграждение по договор за правна помощ с адвокат П от адвокатска колегия, гр. Х..
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 269 от 28.09.2009 година по гр.д. № 421/2009 година на Хасковски окръжен съд.
ОСЪЖДА Г. М. Й. от гр. Х., кв. “О” бл.21, вх. “А”, АП.1, ЕГН ********** да заплати на В. Я. Д., гр. Х., ул. “. № 1* сумата 200 (двеста) лева разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: