Определение №126 от по гр. дело №1578/1578 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

 
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№126
 
 
София,28.01.2010 година
 
 
 
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ВТОРО ГРАЖДАНСКО  ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на  двадесети януари две хиляди и десета  година в състав:
             ПРЕДСЕДАТЕЛ:   Жанета Найденова
                       ЧЛЕНОВЕ:         Светла Цачева                                                                                                                     Албена Бонева
    
изслуша докладваното от съдията  Цачева  гр. д. № 1578 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
        Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 955 от 19.06.2009 година по гр.д. № 542/2009 година на Софийски апелативен съд е уважен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, предявен от С. Т. Т. от гр. С. против П. на Р. Б. , гр. С.. Присъдени са сумите 6000 лева, съставляващи обезщетение за неимуществени вреди и 2200 лева обезщетение за имуществени вреди, причинени от незаконно обвинение. За разликата до предявения размер от 14000 лева, съставляващи обезщетение за неимуществени вреди искът е отхвърлен като неоснователен.
Касационна жалба против решението на Софийски апелативен съд е постъпила от П. на Р. Б. чрез Софийска апелативна прокуратура. Поддържа се, че по въпроса за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди е налице противоречива практика на съдилищата; че въззивният съд е определил несправедливо завишен размер на обезщетението; че при сравнително сходни случаи, съдилищата са определяли различен размер на обезщетение. В подкрепа на довода за противоречива практика по приложението на чл. 52 ЗЗД вр. с чл. 2, ал.1 ЗОДОВ са приложени решение № 984 от 09.09.2004 година по гр. д. № 421/2003 година на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд; решение № 692 от 12.05.2008 година по гр. д. № 2394/2007 година на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд и решение от 15.07.2002 година по гр.д. № 660/2002 г. на Пловдивски апелативен съд, по всяко от които определеното обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление е в размер на 5000 лева.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, въззивният съд е съобразил установените по делото факти, а именно: повдигнато и поддържано срещу ищеца незаконно обвинение за извършено престъпление грабеж (чл. 198, ал.1 НК) в периода 29.01.2004 г. – 19.12.2006 година, през което време ищецът е претърпял страдания, изразяващи се в безпокойство, притеснения, невъзможност да се установи на работа. Приел е, наказателното преследване е дало негативни отражения на психиката на незаконно обвинения в извършване на престъпление, както и че справедливото обезвъзмездяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди съответствува на обезщетение в размер на 6000 лева, които е присъдил на чл. 2, ал. 1, т. 2, пр. 1 ЗОДОВ.
В съответствие с трайно установената практика, израз на която са и приложените към касационната жалба съдебни актове, съдът е изследвал всички обстоятелства, имащи отношение към последиците от проведеното следствие, приключило с постановление за прекратяване; събрал е и е обсъдил всички доказателства, имащи отношение към определяне на размера на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди. Формираните изводи за справедливо обезщетяване на претърпени неимуществени вреди от дейност на правозащитни органи не са в противоречие с практика на съдилищата – обезщетението се определя при условията на чл. 52 ЗЗД съобразно обстоятелствата, имащи отношение към претърпените неимуществени вреди за всеки конкретен случай при съобразяване на всички фактори, свързани с претърпените вреди от пострадалото лице, в т.ч. продължителността на незаконно предприетото наказателно преследване; вида на наложените ограничения по време на досъдебното и съдебно производство; отражението на извършените от правозащитните органи действия върху психиката на незаконно обвинения; страничните и всички съпътстващи ежедневието му негативни явления, свързани с незаконно обвинение.
 
 
 
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 955 от 19.06.2009 година по гр.д. № 542/2009 година на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
 
 
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
 
 
ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 
 

Scroll to Top