О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 618
София,.03.11.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанета Найденова
ЧЛЕНОВЕ: Светла Цачева Албена Бонева
изслуша докладваното от съдията Цачева ч.гр. д. № 411 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
С определение № 544 от 16.06.2009 г. по ч.гр.д. № 538/2009 г. на Пловдивски апелативен съд е потвърдено определение № 79 от 07.05.2009 г. на Хасковски окръжен съд, с което е оставена без уважение жалба, подадена от Д. “ОУИ” п. ЦУ на НАП, гр. П. против разпореждане от 24.03.2009 г. на държавен съдебен изпълнител п. районен съд гр. Х. за връщане на молба вх. № 2* от 13.02.2009 г. за образуване на изпълнително дело поради неотстраняване в срок на нередовности, изразяващи се в невнасяне на държавна такса.
Срещу определението на Пловдивски апелативен съд е постъпила частна жалба вх. № 3* от 24.06.2009 година, подадена от Д. “ОУИ” п. ЦУ на НАП, гр. П.. Поддържа се, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.2 и т. 3 ГПК, тъй като обуславящия изхода на делото процесуалноправен въпрос: приложим ли е чл. 84, т.1 ГПК в изпълнителното производство, е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, а въпросът за заплащането на държавни такси в производства извън общия исков процес е налице противоречива практика на Върховния касационен съд. Приложени са определение № 393 от 01.12.2008 г. по ч. гр.д. № 1404/2008 г. на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд; определение № 103 от 25.11.2008 г. по гр.д. № 3446/2008 г. на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд; определение № 315 от 18.03.2009 г. по гр.д. № 324/2009 г. на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд и определение № 7 от 16.01.2009 г. по ч. гр.д. № 2110/2008 г. на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд.
Частната жалба е постъпила в срок, редовна е и е допустима съобразно правилото на чл. 274, ал.3, т. 2 ГПК, тъй като с обжалваното определение се прегражда развитието на изпълнително производство. Обстоятелствата по делото са следните:
С молба вх. № 2* от 13.02.2009 г., Д. “ОУИ” п. ЦУ на НАП, гр. П. е поискала от държавния съдебен изпълнител п. районен съд гр. Х. да се образува изпълнително дело за събиране на вземането им по а.х.д. № 1591/2008 г. на административен съд гр. П. от длъжника О. “Н”. С разпореждане от 13.02.2009 г. на съдебен изпълнител, производството по молбата е оставено без движение до внасяне на държавна такса в размер на 20 лева в седмичен срок от съобщението до взискателя. Поради неизпълнение на указанията за внасяне на държавна такса, с разпореждане от 24.03.2009 г. на държавен съдебен изпълнител п. районен съд гр. Х., молба вх. № 2* от 13.02.2009 г. за образуване на изпълнително дело е върната на страната.
С определение № 79 от 07.05.2009 г. на Хасковски окръжен съд, жалбата, подадена от Д. “ОУИ” п. ЦУ на НАП, гр. П. против разпореждане от 24.03.2009 г. на държавен съдебен изпълнител е оставена без уважение. Окръжният съд е приел, че вземането по изпълнителния лист, въз основа на който се иска образуване на изпълнително дело е частно; извън обсега на изчерпателно изброените в чл. 162, ал.2 ДОПК публични вземания, поради което за събирането му се дължи държавна такса съобразно чл. 30 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата.
С определение № 544 от 16.06.2009 г. по ч.гр.д. № 538/2009 г., Пловдивски апелативен съд е потвърдил определение № 79 от 07.05.2009 г. на Хасковски окръжен съд, произнасяйки се по реда на чл. 274, ал.1, т.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че определението на Пловдивски апелативен съд следва да бъде обезсилено като недопустимо. Връщането на молбата за образуване на изпълнително дело е подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител на основание чл. 435, ал.1 ГПК, жалбата срещу което се разглежда от окръжния съд по реда на чл. 437 ГПК, чието решението не подлежи на обжалване. С определение № 79 от 07.05.2009 г., Хасковски окръжен съд се е произнесъл по съществото на жалбата срещу действията на съдебен изпълнител, поради което актът му, съгласно чл. чл. 437, ал. 4 ГПК не подлежи на обжалване. Произнасяйки се като въззивна инстанция по необжалваем акт, Пловдивски апелативен съд си е присвоил правораздавателна власт, каквато не притежава, поради което постановеното определение № 544 от 16.06.2009 г. по ч.гр.д. № 538/2009 г. следва да бъде обезсилено.
Предвид изложеното, предмет на частната касационна жалба се явява определение № 79 от 07.05.2009 г., Хасковски окръжен съд като преграждащо развитието на изпълнителното производство. Този съдебен акт подлежи на касационно обжалване п. условията на чл. 274, ал.3, т. 2 ГПК или п. наличие на предпоставките по чл. 280, ал.1 ГПК, които не са налице. Обуславящият изхода на делото процесуален въпрос, поставен от касатора относно правилата за заплащане на държавни такси в производства извън общия исков процес, съответно за дължимостта на държавна такса в изпълнителното производство не налага промяна на утвърдената съдебна практика, нито повдига неразрешен процесуален аспект по приложението на чл. 84, ал.1, т.1 ГПК. Безсъмнено общите правила на ГПК (чл.1-102) са приложими както в общия исков процес, така и към останалите производства, уредени в Кодекса, а когато особеностите на производството налагат отклонения от общия режим това е изрично уредено в закона – така чл. 79 ГПК урежда изрично дължимите разноски по изпълнението. Безсъмнено е и че условие за редовност на молбата за образуване на изпълнително производство е внасянето на държавна такса, определена в Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата – чл. 426, ал.3 ГПК. Правилото на чл. 84 ГПК за освобождаване от заплащане на държавна такса в особени случаи, част от общите правила за такси и разноски в процеса, е приложимо и в изпълнителното производство, който процесуален въпрос не съдържа неяснота; не се нуждае от тълкуване, поради което не е налице хипотезата на чл. 283, ал.1, т.3 ГПК.
Липсва и противоречива практика приложението на чл. 84, ал. 1 ГПК, поради което не е налице и условие за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК. Приложените определения на Върховния касационен съд, в които са разгледани въпроси, касаещи производство по вписванията – определение № 393 от 01.12.2008 г. по ч. гр.д. № 1404/2008 г. на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд; таксите за обучение на чуждестранни граждани в българските училища по Наредба № 4/1994 г. – определение № 103 от 25.11.2008 г. по гр.д. № 3446/2008 г. на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд; въпросът за доказателствената тежест за установяване качеството на материалноотговорно лице и призоваването по реда на чл. 50, ал.1 ГПК (отм.) – определение № 315 от 18.03.2009 г. по гр.д. № 324/2009 г. на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд и приложението на чл. 63, ал. 4 ГПК (отм.) – определение № 7 от 16.01.2009 г. по ч. гр.д. № 2110/2008 г. на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд, са неотносими към повдигнатия процесуален въпрос по приложението на чл. 84, ал.1 ГПК.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЕЗСИЛВА определение № 544 от 16.06.2009 г. по ч.гр.д. № 538/2009 г. на Пловдивски апелативен съд.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 79 от 07.05.2009 г. на Хасковски окръжен съд, с което е оставена без уважение жалба, подадена от Д. “ОУИ” п. ЦУ на НАП, гр. П. против разпореждане от 24.03.2009 г. на държавен съдебен изпълнител п. районен съд гр. Х. за връщане на молба вх. № 2* от 13.02.2009 г. за образуване на изпълнително дело
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: