О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 655
София, 01.07.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА АЛБЕНА БОНЕВА
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 73 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 515 от 03.10.2008 година по гр.д. № 412/2008 година на Плевенски окръжен съд са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, предявени от П. И. М. от с. Б., Плевенска област против “Н” Е. , гр. С. за отмяна на заповед за уволнение № 2 от 14.12.2005 година; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в размер на 1260 лева. Въззивният съд е приел, че трудовото правоотношение е прекратено от работодателя законно на основание 328, ал.1, т.2 КТ поради реално съкращаване на заеманата от служителя единствена щатна бройка за изпълнявана длъжност “оператор”.
Касационна жалба против решението на Плевенски окръжен съд с оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от П. И. М. от с. Б., Плевенска област. Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи, че обжалваният съдебен акт е основан на изводи, засягащи материално правни и процесуални въпроси, разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; разрешавани противоречиво от съдилищата и имащи значение за развитие на правото. Поддържа се, че по съществените въпроси по приложението на чл. 328, ал. 1, т.2 КТ – трябва ли заповедта за уволнение да съдържа точното основание, на което е извършено уволнението и разграничаването на реалното от фиктивно съкращаване на щата, съдът се е произнесъл в противоречие с решения № 830 от 1988 г.; № 179 от 1997 г.; № 352 от 1998 г.; № 396 от 1998г. и № 354 от 1999 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение; че формираният в решението извод за извършено реално съкращаване на щата е в противоречие с решения № 602 от 97 г.; № 616 от 97 г. ; № 302 от 1998 г.; № 1* от 1999 г. и № 2* от 1999 г.; № 220 от 1997 г.; № 236 от 1997 г. и № 1* от 1992 г. на Върховен касационен съд, Трето гражданско отделение; че изводите на въззивния съд по приложението на чл. 329, ал.1 КТ са в противоречие с решения № 308 от 2008 г.; № 239 от 2004 г.; № 1* от 2000 г. на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд и решение Тълкувателно решение № 22 от 20.04.1990 г. по гр.д. № 3 от 1990 година на ОСГК ВС, съгласно което при уволнение по чл. 328, ал.1, т.2 КТ, предприятието е длъжно да предложи на работника всички вакантни длъжности, които би могъл да заема съобразно своята правоспособност, образование и трудов стаж.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускате на касационно обжалване на въззивното решение на Плевенски окръжен съд по гр.д. № 412/2008 година.
Съгласно трайно установената практика на Върховния касационен съд, намерила израз и в приложените към касационната жалба решения, когато в заповедта за уволнение не е посочено на кое от основанията по чл. 328, ал.1, т.2 КТ се прекратява трудовия договор – закриване на част от предприятието или съкращаване на щата, работодателят е длъжен да установи наличието на едно от посочените в закона основания, а когато това основание е съкращаване на щата, в тежест на работодателя е да установи, че е извършено реално съкращаване на заеманата от работника щатна бройка за длъжността. Формираният в решението на въззивния съд извод, че уволнението е извършено при наличие на законните предпоставки за това е въз основа на установените по делото факти, че със заповед № 3 от 01.11.2005 г. на управителя на дружеството е било утвърдено ново щатно разписание, с което са съкратени две щатни бройки, в т.ч. единствената щатна бройка за длъжността “оператор” и е открита нова щатна бройка “водач на МПС”, включваща нови по същността си трудови функции или изводите на съда са формирани въз основа на доказателствата, че е извършено съкращаване на щата (основание по чл. 328, ал.1, т.2 КТ) на щатната бройка, заемана от уволнения служител.
В съответствие с утвърдената практика на съдилищата, съгласно която преценката дали съкращаването на щата е реално се извършва не с оглед общата численост на щатните бройки, а по отношение на щата за определена длъжност, а съкращаването на щата е реално и когато се премахва щатна бройка за определена длъжност при едновременно разкриване на нови или увеличаване на щатните места за съществуващи други длъжности, т.е. при запазване или увеличаване общия брой на работниците е и изводът на въззивния съд, че съкращаването на щата е реално. В съответствие с трайно установената практика е изводът, че съкращението е реално, тъй като премахнатата длъжност е различна по трудови функции с новоотритата; че преминаването на част от трудовите задължения за съкратената длъжност към новоотритата, за която са предвидени и нови, различни трудови функции не съставлява фиктивно съкращаване на щата.
Неоснователни са и въведените доводи за наличие на противоречива практика по приложението на чл. 329, ал.1 КТ. В съответствие с практиката, формирана в приложените към изложението решения на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд, въззивният съд е приел, че задължението за подбор по чл. 329, ал.1 КТ възниква за работодателя, когато съкращава част от бройките за една и съща длъжност; че при съкращаване на единствена бройка за длъжността, работодателят няма задължение за извършване на подбор по чл. 329, ал.1 КТ.
Не е налице и поддържаното противоречие между обжалваното въззивно решение и постановките по Тълкувателно решение № 22 от 20.04.1990 г. по гр.д. № 3 от 1990 година на ОСГК ВС. Решението на ОСГК е постановено по прилагането на чл. 328, ал. 3 КТ в редакция ДВ, бр. 26 от 01.04.1986 година. С изменението на чл. 328 с ДВ бр. 100 от 1992 г., ал. 3 на чл. 328 КТ е отменена, поради което дадените в тълкувателното решение разрешения не са относими към процесното уволнение, извършено през 2005 година.
Формираните в обжалваното въззивно решение изводи по приложението на чл. 328, ал.1, т.2 КТ и чл. 329, ал.1 КТ не повдигат неразрешен материалноправен въпрос от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, поради което не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване и по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 515 от 03.10.2008 година по гр.д. № 412/2008 година на Плевенски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: