О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 398
София, 09.04.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на шести април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанета Найденова
ЧЛЕНОВЕ: Светла Цачева Албена Бонева
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 38 по описа за 2010 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 299 от 02.11.2009 година по гр.д. № 873/2009 година на Пловдивски апелативен съд е потвърдено решение № 1* от 26.06.2009 г. по гр.д. № 3208/2008 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е уважен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2, пр. 1-во ЗОДОВ, предявен от Л. К. К. от гр. П. против П. на Р. Б. , гр. С. за сумата 14000 лева, съставляващи обезщетение за неимуществени вреди и 6445,90 лева обезщетение за имуществени вреди. За да уважи претенцията за присъждане на обезщетение на основание чл. 2, ал. 1, т. 2, пр. 1 ЗОДОВ, въззивният съд е приел, че вследствие на незаконно обвинение по чл. 311, ал.1 НК вр. с чл. 20, ал.2 НК, по което е бил признат за невинен с влязла в сила присъда по н.о.х.д. № 857/2005 г. на Пловдивски окръжен съд, ищецът е претърпял страдания, изразяващи се в тревожност, безсъние, депресия, отстраняване от служба, унижения, дискредитиране на доброто му име и чест, в т.ч. и чрез публикации в пресата, които безпокойства са продължили в период от около пет години. Приел е, че за справедливото обезвъзмездяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди съответствува обезщетение в размер на 14000 лева, които е присъдил на чл. 2, ал. 1, т. 2, пр. 1 ЗОДОВ. Присъдил е и обезщетение за имуществени вреди в размер на 6445,90 лева, което е определил с оглед размера на трудовото възнаграждение, което ищецът не е получавал в периода от отстраняването му от длъжност до прекратяване на служебното правоотношение – от 29.11.2005 г. до 10.04.2007 г., включващо и обезщетението за неизползван платен годишен отпуск за същия период. Приел е, че след повдигане на незаконното обвинение, ищецът е бил отстранен от работа на основание чл. 100, ал.2 от Закона за държавния служител, поради което П. на Б. отговаря за обезщетяване на претърпените от ищеца имуществени вреди в пълния им размер.
Касационна жалба против решението на Пловдивски апелативен съд е постъпила от П. на Р. Б. чрез Пловдивска апелативна прокуратура. Поддържа се, че по въпросите за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, както и относно отговорността на П. за действия на друг държавен орган е налице противоречива практика на съдилищата. Приложени са решение № 1* от 22.06.2005 година по гр. д. № 876/2004 година на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд; Върховния касационен съд; определение № 162 от 05.11.2008 г. по адм. дело № 142/2008 г. на Петчленен състав на Върховния административен съд; Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 година по тълк.дело № 3/2004 г. на ОСГК на Върховният касационен съд и Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на Върховния съд за обобщаване на практиката по определяне на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане.
Върховният касационен съд състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивски апелативен съд.
Обжалваното въззивно решение е постановено в съответствие с трайно установената съдебна практика при определяне на обезщетения за неимуществени вреди при условията на чл. 52 ЗЗД, съобразена с постановките на раздел ІІ-ри на Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на Върховния съд. В съответствие с установената практика, съдът е извършил преценка на всички конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, имащи отношение към претърпените неимуществени вреди. Съобразил е продължителния период на незаконно предприето наказателно преследване; доказателствата за дълбоките негативни емоционални преживявания, довели до множествено психосоматично разстройство; претърпените негативи в личните отношения и общественото положение.
В съответствие с установената практика, съгласно която на обезщетение подлежат всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането (т.1 от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на Върховния съд), въззивният съд е определил и обезщетението за имуществени вреди, включващо всички нереализирани доходи по трудовото правоотношение за периода, в който ищецът е бил отстранен от работа поради предявеното му незаконно обвинение.
По повдигнатият в изложението въпрос: отговаря ли П. на Р. Б. за имуществени вреди, настъпили в резултат на действия на органа, отстранил държавен служител от работата му на основание чл. 100, ал.2 ЗДС, не е налице противоречива практика на съдилищата. Съгласно чл. 100, ал.2 ЗДС, във всички случаи, когато е образувано наказателно производство срещу държавен служител за престъпления, извършени от него в качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, буква „а“ от Наказателния кодекс, органът по назначаването го отстранява временно от работа; съгласно ал.3 на същия текст, държавният служител не получава заплата за времето, през което е бил отстранен, а съгласно чл. 100, ал. 4 ЗДС, държавният служител, който е бил незаконно отстранен от работа, има право на обезщетение при условията и по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди или при незаконно повдигнато и поддържано обвинение, П. носи имуществена отговорност за периода на отстраняването на служителя от работа.
Не обуславя извод за наличие на противоречива практика относно отговорността на П. на Р. Б. за имуществени вреди и приложеното към касационната жалба определение № 162 от 05.11.2008 г. по адм. дело № 142/2008 г. на Петчленен състав на Върховния административен съд. Извън обстоятелството, че понятието „практика на съдилищата“ по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не включва практиката на административните съдилища ( т. 3 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. ОСГТК ВКС), то приложеният съдебен акт на Върховния административен съд не съдържа изводи по приложението на чл. 2, ал. 1, т.2 ЗОДОВ, нито изводи относно имуществената отговорност на П. на Р. Б. , различни от формираните в обжалвания съдебен акт.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 299 от 02.11.2009 година по гр.д. № 873/2009 година на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: