О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 225
София,22.02.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ СВЕТЛА ЦАЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 1857 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 50 от 06.10.2009 година по гр.д. № 111/2009 година на Бургаски апелативен съд е оставено в сила решение № 96 от 07.05.2009 г. по гр.д. № 287/2006 г. на Бургаски окръжен съд, с което на основание чл. 33, ал.1 СК (отм.) е прието за установено, че Т. Р. В. със съдебен адрес в гр. Б. не е биологичен баща на роденото на 10.02.2002 година от майка Б. Л. В. дете Л. Т. В.. В решението е прието, че предявеният иск е допустим – предявен в едногодишен срок от узнаване на раждането от съпругът на майката. Прието е, че ищецът и майката на детето, съпрузи от 1994 година, са били във фактическа раздяла от 1997 година; че във вероятния период на зачеване на детето Л. не са имали каквито и да е контакти, пребивавайки в различни градове на страната; че майката на детето с поведението си е осуетила извършването на съдебно-медицинска експертиза по метода на ДНК, неявявайки се на многократно определяните за изследване дати без уважителна причина. Прието е, че презумпцията по чл. 32, ал.1 СК (отм.) е опровергана; че по делото е установено по безсъмнен начин, че детето не е заченато от съпруга на майката, с оглед на което предявения иск за оспорване на бащинство е уважен като основателен.
Касационна жалба против решението на Бургаски апелативен съд с оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от Б. Л. В.. Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи, че по обуславящия допустимостта на иска въпрос, обжалваният съдебен акт е постановен в нарушение на Постановление № 5 от 1978 година на Пленума на Върховния съд; че формираният в решението извод за допустимост на претенцията за оспорване на бащинство от съпругът на майката е в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, обективирана в решение № 967 от 03.10.1986 г. по гр.д. № 558/1986 г. на Второ гражданско отделение на Върховния съд и определение № 493 от 03.11.2008 г. по гр.д. № 1593/2008 г. на Първо гражданско отделение на Върховния касационен съд, съгласно които когато искът по чл. 33, ал.1 СК (отм.) е недопустим, когато е предявен след изтичане на преклузивния едногодишен срок. Поддържа се, че в нарушение на Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по гр.д. № 1/2000 г. на ОСГК ВКС, въззивният съд не е извършил самостоятелна преценка на доказателствата по делото, касаещи момента на узнаване на раждането от съпруга на майката; че по въпроса следва ли да бъдат обсъдени всички доказателства по делото, съобразно изискванията на чл. 188, ал.1 ГПК (отм.), решението е постановено в противоречие с определение № 294 от 27.03.2009 г. по гр.д. № 3930/2008 г. на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд; решение № 1* от 24.10.2002 г. по гр.д. № 66/2002 г. и решение № 259 от 27.04.2000 г. по гр.д. № 1285/1999 г. на Пето гражданско отделение на Върховния касационен съд. Изложени са доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, за да се установи занапред единна практика по обуславящия изхода на делото процесуален въпрос: следва ли с оглед осигуряване на непредубеденост и спазването на основни начала на гражданския процес, при произнасянето на делото по същество да не участвуват съдии, изразили становище по съществен за същото дело процесуален въпрос.
Ответникът по касационната жалба Т. Р. В. счита, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Бургаски апелативен съд гр.д. № 111/2009 година.
Доводът за постановяване на обжалвания съдебен акт в нарушение на Постановление № 5 от 21.02.1979 година на Пленума на Върховния съд е неоснователен. В съответствие с т.1 от Постановление № 5 от 1979 г., съдът е изследвал въпроса за допустимост на претенцията за оспорване на бащинство с оглед спазване на определения в закона срок за предявяването и – разгледал е предявения иск по чл. 33, ал.1 СК (отм.) по същество след формиране на извод за допустимостта му предвид предявяването му в едногодишен срок от узнаване на раждането от съпруга на майката на детето.
Не е налице и твърдяното противоречие между обжалваното въззивно решение и приложеното към касационната жалба решение № 967 от 03.10.1986 г. по гр.д. № 558/1986 г. на Второ гражданско отделение на Върховния съд, в които съдебни актове са формирани еднозначни изводи по отношение допустимостта на иска по чл. 33, ал.1 СК (отм.) – прието е, че искът е допустим само при предявяването му в едногодишния преклузивен срок от узнаване на раждането.
Неоснователен е и доводът за постановяване на въззивното решение в нарушение на т. 19 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по гр.д. № 1/2000 г. на ОСГК ВКС. Съдът е извършил самостоятелна преценка на събрания по делото, вкл. и пред първата инстанция, доказателствен материал и е направил собствени фактически правни изводи, както по съществото на спора, така и по отношение на процесуалния въпрос за допустимостта на претенцията. Обсъдил е показанията на всички разпитани по делото свидетели; изложил е мотиви за съображенията, дали основание да възприеме за достоверни показанията на свидетелите А; защо не възприема изцяло показанията на свидетелите К; обсъдил е и показанията на свидетелите К, мотивирайки извода си защо от показанията им не може да се установи знание на ищецът за раждане на детето преди месец декември 2005 г. Неоснователен е и доводът, че в нарушение на т. 19 от Тълкувателно решение № 1/2001 г., въззивният съд не е обсъдил обясненията на ищеца, дадени по реда на чл. 114 ГПК (отм.). Съдът е длъжен да обсъди обясненията на страната само когато те съдържат признания за неизгодни за нея факти. Обясненията на ищеца дадени по реда на чл. 114 ГПК (отм.) в съдебно заседание на 18.09.2006 година, съдържат само твърдения за изгодни за ищеца факти, подлежащи на доказване, поради което не съставляват годно доказателствено средство. Предвид изложеното, липсва и твърдяното противоречие между обжалвания съдебен акт и решение № 1* от 24.10.2002 г. по гр.д. № 66/2002 г.; решение № 259 от 27.04.2000 г. по гр.д. № 1285/1999 г. на Пето гражданско отделение и решение № 501 от 13.04.2001 г. по гр.д. № 1625/2000 г. на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд.
Поставеният за разглеждане в изложението към касационната жалба въпрос: следва ли с оглед осигуряване на непредубеденост и спазването на основни начала на гражданския процес, при произнасянето на делото по същество да не участвуват съдии, изразили становище по съществен за същото дело процесуален въпрос, не е от значение за развитието на правото – не налага промяна на утвърдената съдебна практика, нито повдига неразрешен аспект по приложението на чл. чл. 22, ал.1, т.5 ГПК (чл. 12, ал.2 ГПК отм.), поради което не са налице и предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 50 от 06.10.2009 година по гр.д. № 111/2009 година на Бургаски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: