О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 464
София, 26.04.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ВТОРО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанета Найденова
ЧЛЕНОВЕ: Светла Цачева Албена Бонева
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 184 по описа за 2010 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 152 от 13.10.2009 година по гр.д. № 311/2009 година на Видински окръжен съд е потвърдено решение № 23 от 20.04.2009 година по гр.д. № 218/2009 година на Видински районен съд, с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, предявени от Й. П. В. от г. В. против АД “Випом”, г. В. за отмяна на уволнение, извършено със заповед № ІІІ – 9/22 от 26.01.2009 г.; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в размер на 897,46 лева. В решението е прието, че през 2009 година ищецът Й. П. В. е работел като шлосер-монтьор в цех № 7 на АД “Випом”, г. В.. Бил е уволнен дисциплинарно със заповед № ІІІ – 9/22 от 26.01.2009 г. поради неизпълнение на заповед № 4 от 14.01.2009 г. и уронване престижа и доброто име на дружеството с написаното върху работната му карта за периода от 05 до 09.01.2009 г. и от 12 до 16.01.2009 г., съставляващо злоупотреба с доверието на ръководството. Прието е, че извършването на описаните в заповедта за уволнение дисциплинарни нарушения не е доказано. Не е доказано, че работникът не е изпълнил заповед № 4 от 14.01.2009 г., с която изпълнителния директор на дружеството е наредил работниците да попълват ежедневно работни карти с фактически вложено време за всяка възложена и изпълнена работа, както и че с изписването на текст върху работната карта, касаещ лично мнение на работника относно работата в предприятието, не са били уронени престижа и доброто име на работодателя, нито е злоупотребено с доверието му – работната карта не е представена пред външни за предприятието лица, нито е попълнена с такава цел, а съдържа изявление, отправено до ръководството на дружеството, достигнало до адресата му. Касационна жалба против решението на Видински окръжен съд е постъпила от АД “Випом”, г. В.. Поддържа се, че по обуславящите изхода на делото въпроси по приложението на чл. 187, т.7 и т. 8 КТ чл.189, ал.1 КТ, а именно съставлява ли дисциплинарно нарушение неизпълнението на законното нареждане на работодателя да се попълват ежедневно карти за изпълнената работа, както и да се впишат в тази карта собственоръчно изрази, уронващи доброто име и престижа на дружеството и следва ли преценката за тежестта на наложеното наказание да бъде съобразена с разпоредбата на чл. 189 КТ, обжалваното решение е постановено в противоречие с практиката на съдилищата. Приложени са решение № 205 от 08.04.2004 година по гр.д. № 1235/2002 г. и решение № 1* от 27.10.2005 г. на Върховен касационен съд, Трето гражданско отделение, съгласно които преценката на работодателя за съответствие на наложеното дисциплинарно наказание на извършеното нарушение подлежи на съдебен контрол; решение № 1* от 04.11.1999 година по гр.д. № 238/1999 г. на Върховен касационен съд, Трето гражданско отделение, съгласно което уронването на доброто име на предприятието се изразява в нелоялно отношение към работодателя, злепоставящо го пред трети лица; нарушението е формално; не се изисква настъпване на неблагоприятен резултат и е съставомерно независимо от формата на вината. Приложени са и решения по дела на Белоградчишки районен съд и Видински окръжен съд, които не са влезли в сила.
Ответникът по касационната жалба Й. П. В. счита, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Претендира съдебни разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Въпросът следва ли преценката за тежестта на наложеното наказание да бъде съобразена с разпоредбата на чл. 189 КТ не е относим към изводите, формирани в решението на Видински окръжен съд. Въззивният съд е приел, че работникът не е извършил нарушенията, за които му е наложено дисциплинарно наказание, поради което не е обсъждал доколко наложеното наказание съответства на извършеното. Неотносими към обжалваното решение са и изводите по приложението на чл. 189 КТ, формирани в приложените съдебни решения № 205 от 08.04.2004 година по гр.д. № 1235/2002 г. и решение № 1* от 27.10.2005 г. на Върховен касационен съд, Трето гражданско отделение.
Не е налице и твърдяното противоречие между обжалвания съдебен акт и изводите, формирани в решение № 1* от 04.11.1999 година по гр.д. № 238/1999 г. на Върховен касационен съд, Трето гражданско отделение. В съответствие с изводите по приложението на чл. 187, т.8 КТ, въззивният съд е приел, че уронването на доброто име на предприятието се изразява в нелоялно отношение към работодателя, злепоставящо го пред трети лица, каквото поведение от страна на наказания работник не е доказано – не е доказано да е правил уронващи престижа на предприятието изявления пред трети лица, а изразеното мнение за наличие на проблеми е отправено до ръководството на дружеството не по начин, правещ го достояние на трети лица. В съответствие с установената практика на съдилищата относно съставомерността на нарушението злоупотреба с доверието на работодателя е и формираният в решението извод, че отразеното в работната карта на уволнения работник мнение не сочи за действия, извършени в разрез с дължимото отношение на добросъвестност и доверие между работодател и работник – критичните бележки, които не съдържат ругателни изрази, са отправени към работодателя, без данни за проявена недобросъвестност.
Липсва основание за допускане на касационно обжалване и по изведения от касатора въпрос: съставлява ли дисциплинарно нарушение неизпълнението на законното нареждане на работодателя да се попълват ежедневно карти за изпълнената работа. Въпросът не е обуславящ изхода на правния спор – в обжалваното решение е прието, че нарушение, изразяващо се в непопълване на работната карта за деня не е доказано; че в заповедта за уволнение не е отразено за кои работни дни това задължение не е изпълнено, нито по делото са представени доказателства за период или ден, в който работникът не е попълвал работна карта.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.3 ГПК, на ответника по касация Й. П. В. следва да бъдат присъдени направените в производството съдебни разноски в размер на 300 лева – възнаграждение, изплатено по договор за правна помощ от 25.11.2009 година с а. А от Адвокатска колегия, г. В..
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 152 от 13.10.2009 година по гр.д. № 311/2009 година на Видински окръжен съд.
ОСЪЖДА АД “Випом”, г. В. да заплати на Й. П. В. от г. В. с ЕГН ********** сумата 300 (триста) лева разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: