Определение №213 от по гр. дело №1839/1839 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 213
 
 
София,18.02.2010 година
 
 
 
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ВТОРО ГРАЖДАНСКО  ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на  седемнадесети февруари две хиляди и десета  година в състав:
             ПРЕДСЕДАТЕЛ:   Жанета Найденова
                       ЧЛЕНОВЕ:         Светла Цачева                                                                                                                     Албена Бонева
 
     изслуша докладваното от съдията  Цачева  гр. д. № 1839 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
        Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 1* от 21.07.2009 година по гр.д. № 1380/2008 година на Софийски апелативен съд е уважен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2, пр. 1-во ЗОДОВ, предявен от И. С. Л. от гр. С. против Прокуратурата на Р. Б. за сумата 3500 лева, съставляващи обезщетение за неимуществени вреди. За да уважи претенцията за присъждане на обезщетение на основание чл. 2, ал. 1, т. 2, пр. 1 ЗОДОВ, въззивният съд е приел, че вследствие на незаконно обвинение по чл. 323, ал.1 НК, по което е бил признат за невинен с влязла в сила присъда по н.о.х.д. № 43/2005 г. на Харманлийски районен съд, ищецът е претърпял страдания, изразяващи се в безпокойство, притеснения; бил е злепоставен – било е накърнено доброто име, с което се е ползвал в обществото, от което ищецът се е чувствал наранен; че наказателното преследване е дало сериозни негативни отражения на психиката му. Приел е, че справедливото обезвъзмездяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди съответствува на обезщетение в размер на 3500 лева, които е присъдил на чл. 2, ал. 1, т. 2, пр. 1 ЗОДОВ.
Касационна жалба против решението на Софийски апелативен съд е постъпила от Прокуратурата на Р. Б. чрез Софийска апелативна прокуратура. Поддържа се, че по въпроса за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди е налице противоречива практика на съдилищата; че не са изградени трайни и единни критерии за определяне размера на обезщетението, дължимо по ЗОДОВ за неимуществени вреди. Приложени са решение № 2* от 23.01.2006 година по гр. д. № 2252/2004 година на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд; решение № 7 от 03.02.2004 година по гр. д. № 947/2003 година на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд; решение № 423 от 04.01.2006 година по гр.д. № 408/2005 г. на Великотърновски апелативен съд; решение № 423 от 04.01.2006 година по гр.д. № 408/2005 г. на Великотърновски апелативен съд и решение от 12.01.2006 година по гр.д. № 446/2005 г. на Шуменски окръжен съд, по всяко от които е присъдено обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд.
Обжалваното въззивно решение е постановено в съответствие с трайно установената съдебна практика при определяне на обезщетения за неимуществени вреди при условията на чл. 52 ЗЗД. В съответствие с установената практика, съдът е изследвал всички обстоятелства, имащи отношение към претърпените неимуществени вреди, каквито обстоятелства са продължителността на незаконно предприетото наказателно преследване; вида на наложените ограничения по време на досъдебното и съдебно производство; отражението на извършените от правозащитните органи действия върху психиката на незаконно обвинения; страничните и всички съпътстващи ежедневието му негативни явления, свързани с незаконно обвинение. При определяне размера на обезщетението съдът е взел предвид, че незаконно предприетото наказателно преследване е продължило от 05.05.2004 г. до 23.11.2006 година, т.е. повече от две години и половина, през който период ищецът е бил подложен на постоянен стрес, отразил се тежко на емоционалното му състояние; съобразил се е с обществения статус на незаконно обвиненото лице и отражението на проведеното следствие върху ежедневните му контакти в обществото; негативните му изживяванията, дали пораженията и върху психиката му.
Не е налице и твърдяното от касатора противоречие между между обжалвания съдебен акт и приложените към касационната жалба съдебни решения, в които обезщетението е определено при условията на чл. 52 ЗЗД съобразно обстоятелствата, имащи отношение към претърпените неимуществени вреди за всеки конкретен случай.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1* от 21.07.2009 година по гр.д. № 1380/2008 година на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
 
 
 
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
 
 
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top