О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 125
София, 22.02.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА АЛБЕНА БОНЕВА
изслуша докладваното от съдията Цачева ч. гр. д. № 100 по описа за 2010 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 278, ал.1 ГПК.
С определение № 1* от 22.07.2009 г. на Софийски апелативен съд по ч.гр.д. 1705/2009 г. е потвърдено разпореждане от 17.12.2008 г. по гр.д. № 3377/2008 г., с което е оставена без уважение молба от Н. В. И. от гр. С. за освобождаването и от внасяне на държавна такса по делото.
Частна жалба против определението на Софийски апелативен съд с изложени оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от Н. В. И. от гр. С.. Поддържа се, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като процесуалноправният въпрос, обуславящ изхода на делото: може ли преценката за наличие на предпоставките на чл. 83, ал.2 ГПК за освобождаване от държавна такса да се ограничи до притежаваното от молителя недвижимо имущество, без да се съобразят доходите на семейството му, които са значително по-ниски от дължимата по делото държавна такса, е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Поддържа се и че по въпросът за приложението на чл. 83, ал.2 ГПК е налице противоречива съдебна практика на съдилищата, в подкрепа на който довод са представени определение № 110 от 09.03.2009 г. по ч. гр.д. № 128/2009 г. на Трето гражданско отделение и определение № 388 от 07.07.2009 г. по ч. Гр.д. № 147 на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд.
Частната жалба е постъпила в срок, редовна е и е допустима съобразно правилото на чл. 274, ал.3, т. 1 ГПК, тъй като с обжалваното въззивно определение се прегражда по-нататъшното развитие на делото.
Обстоятелствата по делото са следните:
С искова молба вх. № 2* от 22.08.2008 г., въз основа на която е образувано гр.д. № 3377/2008 г. на Софийски градски съд, ищцата Н. В. И. е предявила срещу П. А. А. от гр. С. обективно съединени искове с цена 71068,80 лева. С молба от 07.11.2008 г., ищцата е направила искане за освобождаване от внасяне на държавна такса по делото, възлизаща на 2842 лева. С разпореждане от 17.12.2008 г., Софийски градски съд е оставил молбата без уважение.
Разпореждане от 17.12.2008 г. на Софийски градски съд е потвърдено с определение № 1* от 22.07.2009 г. на Софийски апелативен съд по ч.гр.д. 1705/2009 г. Изводът, че жалбоподателката разполага със средства за внасяне на държавна такса по делото, съдът е формирал след преценка на представени от ищеца доказателства за материално състояние на семейството и, състоящо се от нея и съпругът и С. А. И. Приел е, че получаваните месечно от трудово възнаграждение доходи от 550 лева и доходи от наем в размер на 500 лева; притежаваното имущество: два апартамента на бул. “. № 64 и магазин на същия адрес и два леки автомобила “П” и “П” не дават основание за освобождаването и от внасяне на държавна такса.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на Софийски апелативен съд. По обуславящия изхода на спора процесуален въпрос по приложението на чл. 83, ал. 2 ГПК – как се формира преценката на съда дали молителя разполага с достатъчно средства да внесе дължимата държавна такса е налице трайно установена съдебна практика, основания за промяна на която не са налице.
В съответствие с утвърдената практика, съдът е извърши преценката налице ли са предпоставки за освобождаване на молителката от внасяне на държавна такса, вземайки предвид доходите на семейството и, имуществено състояние, семейно положение, здравословното състояние, трудова заетост, възраст и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото. Съдът е преценил възможността за внасяне на държавна такса, изхождайки от месечния доход на семейството на молителката, в т.ч. трудови възнаграждения и наеми, имущественото състояние на семейството, притежаващо три недвижими имота и два леки автомобила; обстоятелството, че молителката няма задължение за издръжка към други лица, в работоспособна възраст е и няма заболявания, налагащи допълнителни сериозни разходи или преценката на съда, че молителката разполага с възможност за внасяне на държавна такса по делото е формирана в съответствие с установената практика по приложението на чл. 83, ал.2 ГПК.
Не е налице и твърдяното противоречие между изводите на въззивния съд по приложението на чл. 83, ал.2 ГПК и тези, формирани в определение № 110 от 09.03.2009 г. по ч. гр.д. № 128/2009 г. на Трето гражданско отделение и определение № 388 от 07.07.2009 г. по ч. гр.д. № 147 на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд. В определение № 110 от 09.03.2009 г. по ч. гр.д. № 128/2009 г. на Трето гражданско отделение е прието, че молителят следва да бъде освободен от държавна такса по делото въз основа на данните, сочещи месечен доход в размер на 60 лева (40 % от минималната за страната заплата) и единствено жилище, т.е. извод, формиран въз основа на обстоятелства, различни от процесните, а формираните в определение № 388 от 07.07.2009 г. по ч. гр.д. № 147 на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд изводи относно срока за извършване на валидни процесуални действия са неотносими към процесуалния въпрос по приложението на чл. 83, ал.2 ГПК.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1* от 22.07.2009 г. на Софийски апелативен съд по ч.гр.д. 1705/2009 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: