Определение №1158 от по ч.пр. дело №19/19 на 3-то нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

                                               О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 1158
 
София, 20.08.2009 година
 
 
 
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО  ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на  четиринадесети август две хиляди и девета година в състав:
             ПРЕДСЕДАТЕЛ:   Жанета Найденова
                       ЧЛЕНОВЕ:         Светла Цачева                                                                                                                     Албена Бонева
    
изслуша докладваното от съдията  Цачева  гр. д. № 754 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 770 от 09.01.2009 година по гр.д. № 1011/2008 година на Пловдивски апелативен съд е оставено в сила решение № 1* от 16.07.2008 г. по гр.д. № 3048/2007 г. на Пловдивски окръжен съд, с което са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 135 ЗЗД и чл. 30, ал. 3 ЗС, предявени от Н. В. Б. от гр. П. против С. “К” и “В” Е. , гр. П. за прогласяване недействителност на договор за наем от 01.01.2002 г. и на договор за заем за послужване от 02.01.2002 година и за присъждане на обезщетение в размер на 18840 лева за лишаване от ползи на съсобствен имот в гр. П.. В решението е прието, че ищецът Н. В. Б. от гр. П. и ответникът С. “К” са съсобственици на газстанция, изградена в имот пл. № 5* парцел ****ИП “Б” СИЗ – VІ част, гр. П.. В периода 09.11.2002 г. – 19.11.2007 г. имотът се е ползвал от ответника “В” Е. въз основа на договор от 01.01.2002 г. и анекс към договора от 02.01.2002 г., с който съсобственикът С. “К” е предоставил на “В” Е. газстанцията безмъзмездно за временно ползване. Прието е, че ищецът, който е собственик на 1/3 ид. част от имота не е кредитор по отношение на ответниците, тъй като не са реализирани ползи от имота, както и че не е установено знание за увреждане от страна на ползувателя, поради което претенцията с правно основание чл. 135 ЗЗД е отхвърлена като неоснователна. Като неоснователен е отхвърлен и искът за обезщетение за лишаване от ползи от имота, поради липсата на доказателства за действително реализирани в процесния период ползи от съсобственика ответник С. “К”.
Касационна жалба против решението на Пловдивски апелативен съд е постъпила от Н. В. Б.. Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи, че по съществените за делото въпроси: кои факти определят качеството кредитор по смисъла на чл. 135 ЗЗД; кога сделката е увреждаща кредитора; кои факти определят намерението за увреждане и дали увреждащото действие е съзнавано от длъжника и от третото лице, както и има ли съсобственика право на дял от ползите от общата вещ, от които е бил лишен, решението е постановено в противоречие с практиката на съдилищата. Приложени са решение № 345 от 30.05.1999 г. по гр.д. № 36/1999 г. на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд; решение от 15.12.2007 г. по гр.д. № 837/2007 г. на Софийски окръжен съд; определение № 27 от 17.10.2008 г. по гр.д. № 2266/2008 г. на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд и определение № 90 от 06.03.2003 г. по ч. гр.д. № 239/2003 г. на Петчленен състав на Върховния касационен съд.
Ответникът по касационната жалба С. “К” счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивски апелативен съд по гр.д. № 1011/2008 година. По повдигнатите с изложението към касационната жалба въпроси, обуславящи изхода на делото е налице противоречива практика, поради което решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
 
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 770 от 09.01.2009 година по гр.д. № 1011/2008 година на Пловдивски апелативен съд.
УКАЗВА на жалбоподателя Н. В. Б. от гр. П. в седмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса по жалбата в размер на 1070 лева, както и че при неизпълнение на указанията в срок, жалбата подлежи на връщане на основание чл. 286, ал.1, т.2 ГПК.
При своевременно изпълнение на указанията за внасяне на държавна такса по касационната жалба, делото да се докладва за насрочване на Председателя на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
 
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
 
ЧЛЕНОВЕ:
 

Scroll to Top