О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 199
София, 25.03.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на дванадесети март две хиляди и десета година в състав:
Председател: Жанета Найденова
Членове: Светла Цачева Албена Бонева
изслуша докладваното от съдията Цачева ч.гр. д. № 77 по описа за 2010 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
С определение № 258 от 06.11.2009 г. по ч.гр.д. № 603/2009 г. на Хасковски окръжен съд е потвърдено определение № 1* от 28.09.2009 г. на Хасковски районен съд, с което е прекратено производството по гр.д. № 1956/2009 година.
Срещу определението на Хасковски окръжен съд е постъпила частна жалба вх. № 9* от 12.11.2009 година, подадена от Х. Г. И. от гр. Х.. Поддържа се, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като разрешеният в определението процесуалноправен въпрос: налице ли е правен интерес за съсобственика на имот да претендира прогласяване нищожност на сделка, извършена между останалите съсобственици, с цел съдът да определи кръга от съсобственици и обема на правото им в съсобствеността, е разрешен в противоречие с практиката на съдилищата и в частност с решение № 589 от 11.09.2009 г. по гр.д. № 1611/2008 г. на Върховен касационен съд, Първо гражданско отделение; решение № 753 от 24.06.1985 г. по гр.д. № 888/1984 г. на Върховен касационен съд, Първо гражданско отделение и определение № 57 от 11.03.1981 г. по гр.д. № 561/1981 г. на Върховен касационен съд, Първо гражданско отделение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че частната жалба против въззивното определение е допустима – с определението на въззивния съд е потвърдено определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото, поради което съдебният акт на обжалване при условията на чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
Жалбата е подадена в срок и редовна.
Обстоятелствата по делото са следните:
Гражданско дело № 1956/2009 година на Хасковски районен съд е образувано въз основа на искова молба подадена от Х. И. Г. против И. Г. У., В. И. Г. и А. Г. Г., всички от гр. Х., с която е предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД – претендира се да се прогласи нищожността на сделка, извършена между ответниците, с която е прехвърлено право на собственост върху недвижим имот, ид. части от който притежава и ищеца. Поддържа се, че прехвърлителят – първият ищец по делото не е дал валидно съгласие за прехвърлянето, което е опорочило атакуваната сделка.
С определение № 1* от 28.09.2009 г., първоинстанционния съд е прекратил производството по делото, приемайки, че предявеният иск е недопустим поради липса на правен интерес.
Определението е потвърдено с определение № 706 от 16.07.2009 г. по ч.гр.д. № 214/2009 г. на Разградски окръжен съд. Въззивният съд е приел, че за ищеца, който не е страна по прехвърлителната сделка, липсва правен интерес от оспорване на валидността и, което обуславя извод за недопустимост на производството по предявения иск.
При проверка за наличие на предпоставките по чл. 280, ал.1 ГПК, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Процесуалният въпрос за допустимостта на иск с правно основание чл. 26, ал.2 ЗЗД, предявен от трето за сделката лице, е разрешен в съответствие с утвърдената практика на съдилищата. В съответствие с утвърдената практика, съдът е приел, че за ищеца липсва правен интерес от прогласяване нищожност на договор за покупко-продажба между трети лица, с който не е засегната правната му сфера; че предмета на делото се определя въз основа на въведените от ищеца твърдения, които в конкретния случай са за пороци на прехвърлителна сделка между трети лица – въпрос, неотносим към кръга от съсобственици и обема на правото им в съсобствеността.
Извод за наличие на противоречие в съдебната практика не може да бъде обоснован и въз основа на сочените в частната касационна жалба съдебни актове. В съответствие с формираните в решение № 589 от 11.09.2009 г. по гр.д. № 1611/2008 г. на Върховен касационен съд, Първо гражданско отделение, въззивният съд е приел, че правен интерес е налице само в случаите, когато решението по делото ще се отрази на правното положение на ищеца; че целеният от ищеца резултат – да бъде отречена материалноправната легитимация на ответниците като съсобственици на прехвърления имот не може да бъде постигнат чрез провеждане на иск с правно основание чл. 26 ЗЗД, решението по който иск не формира сила на пресъдено нещо по въпроса за съсобствеността. Приложеното към частната касационна жалба решение № 753 от 24.06.1985 г. по гр.д. № 888/1984 г. няма отношение към повдигнатия процесуален въпрос: иск за обявяване нищожност на акт, който създава външна представа за наличие на признатите с него права (решение № 753 по гр.д. № 888/1984 г.) е допустим, но в случаите, когато ищецът има правен интерес от това. Не формират противоречива практика и изводите, възприети в определение № 57 от 11.03.1981 г. по гр.д. № 561/1981 г. на Върховен касационен съд, Първо гражданско отделение, касаещи правния интерес на наемателя на жилище от държавния жилищен фонд да претендира прогласяване на нищожност по отношение сделка с имот, в който е настанен.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение№ 258 от 06.11.2009 г. по ч.гр.д. № 603/2009 г. на Хасковски окръжен съд. Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: