Р Е Ш Е Н И Е
№ 1503
гр. София, 12.12. 2008 г.
В И М Е ТО НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, пето гражданско отделение, в съдебно заседание на десети декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЕМИЛ ТОМОВ
при участието на секретаря Тодорова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело № 228/2008 година.
Производството е по реда на чл. 218а, б.”а” и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. К. Г. чрез пълномощника му адв. В, срещу въззивното решение от 29.06.2007г по гр. д. № 3588/2000г г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 08.03. 1999г по гр. д. № 53/ 1998г на Софийски районен съд. Предявения от В. Н. К. , заменен от наследниците си , иск с правно основание чл.109 ЗС срещу настоящия касатор за установяване право на собственост и премахване на предпието стоителство в недвижим имот, въззивният съд е уважил изцяло .
Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението поради неговата незаконосъобразност, необоснованост и процесуални нарушения . Подържа се ,че необоснованост на извода ,че ищците са собственици на имота като резултат от това ,че не са обсъдени всички доказателства , а е възприет извод на вещо лице .
Ответниците по касационната жалба В. Н. Г. ,В. Е. Х. и Х. Е. Б. оспорват наличието на осменителни основания чрез пълномощника си адв. И, претендират разноски .
Като взе предвид доводите по жалбата и извърши проверка съгласно чл. 218ж, ал. 1, предл. 1 от ГПК на заявените в нея основания за отмяна на въззивното решение, Върховният касационен съд, V г.о. приема за установено следното:
Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК, от легитимирана страна и е процесуално допустима.
Жалбата по същество е неоснователна, поради следните съображения:
Спорно е било правото на собственост върху имот , нанесен в кадастрната основа предвид съставянето на титул за собственост по обстоятелствена проверка,последваща делба и продажбата на 500/5100 ид. част от имот пл. № 188 по к.л. А-2-12-Б на ответника по делото с нот. акт № 35 нот.д. №23681 от 27.10.1994г . Като е изяснил ,че констативният акт на праводателите на ответника е за площ, установена като имот пл. № 13 по плана на с. К. м. „Р” , собственост на Н. К. по нот. акт №1256 от 02.04.1982г , придобит от последния по замяна срещу включен в блок на ТКЗС имот и същият продаден по нот. акт №60 т. ХVІ н.д. № 2337/1990г на първоначалния ищец В. К. , въззивният съд не е основал изводите си единствено на заключението на вещо лице , назначено да изследва идентичността на имотите по документите за собственост на двете страни и касдатралната основа . Вещото лице е дало неоспорено заключение в тази насока и за да достигне до решаващите си изводи ,въззивният съд е направил изчерпателен анализ на всички писмените доказателства ,преди всичко на нотариалните актове , легитимиращи страните . За да приеме ,че нов имот пл. № 2* нанесен в кастралия план от 1992г като част от пл. № 188 по същия кадастрален лист ,съответно част от имот пл. № 13, описан по документите за собственост на ищците, Софийски градски съд се е позовал не само на заключението на вещо лице ,но и на описаните по нотариален акт съседи.
Ето защо неоснователно е оплакването на касатора за необсъждане на всички доказателства .
Неоснователни са и оплакванията за необоснованост. Безспорно установеното обстоятелство , че до 1982г имотът е бил в ТКЗС , обуславят извод за невъзможност праводателите на ответника да го придобият по давност към момента на покупко- продажбата , легитимирала наследодателя на ищците като собственик през 1990г . Изводите във връзка с идентичността се подкрепят от доказателствата и са обосновани , в тази насока касаторът не е изложил конкретни доводи . Не е имало спор ,че именно ответникът е предприел строителството в процесния имот , като действията са понастоящем преустановени . С това вещното право е било накърнено . Изследвани са комулативните предпоставки за успешно провеждане на предявения негаторен иск – ищецът е доказал собствеността си, безспорно ответникът е осъществил действия , които пречат при упражняването на правото на собственост в пълен обем .
Изискванията на чл. 188 ал.1 от ГПК не са нарушени при постановяване на решението , въз основа на изяснените по делото обстоятелства правилно е приложен закона . Искът с правно основание чл. 109 от ЗС предпоставя положително установяване на собственическа легитимация , каквато ищците са доказали. Въззивният съд е обсъдил онези относими по делото доказателства, доводи и възражения на страните ,които са го довели до законосъобразния извод ,че спрямо ответника негаторния иск е основателен .
Следва да се присъдят разноски на ответната по касационната жалба страна в размер на 600 лева
Водим от горното и на основание чл. 218ж, ал. 1 от ГПК, Върховният касационен съд, V г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 29.06.2007г по гр. д. № 3588/2000г г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА В. К. Г. от гр. С. да заплати на В. Н. Г. ,В. Е. Х. и Х. Е. Б. сумата 600 лева разноски по делото
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: