Р Е Ш Е Н И Е
№ 1502
гр. София, 12.12. 2008 г.
В И М Е ТО НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, пето гражданско отделение, в съдебно заседание на десети декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЕМИЛ ТОМОВ
при участието на секретаря Тодорова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело № 289/2008 година.
Производството е по реда на чл. 218а, б.”б” от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Н. Т. срещу въззивното решение №189 от 29.10.2007г по гр. д. № 331 /2007 г. на Варненски апелативен съд, с което е оставено в сила решение от 30.05.2007г по гр. д. № 612/ 2006г . на Варненски окръжен съд . Иск на касаторката С. Н. Т. с правно основание чл. 19 ал.3 от ЗЗД за обявяване на окончателен предварителния договор от 27.03.2006 за прехвърляне правото на собственост върху недвижим имот-апартамент в гр. В. в строеж , е бил отхвърлен по отношение на продавача „Н”О.
Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението поради съществени процесуални нарушения. Въззивният съд е отказал издаване на удостоверение за снабдяване с доказателство ,тълкувал е превратно писмени и гласни доказателства и е нарушил чл. 188 от ГПК . Решението е немотивирано , не е направен анализ на доказателствата.
Ответникът по касационната жалба „Н” О. не е заявил становище .
Като взе предвид доводите по жалбата и извърши проверка съгласно чл. 218ж, ал. 1, предл. 1 от ГПК на заявените в нея основания за отмяна на въззивното решение, Върховният касационен съд, V г.о. приема за установено следното:
Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК, от легитимирана страна и е процесуално допустима.
Жалбата по същество е неоснователна, поради следните съображения:
Предявеният иск за обявяване на предварителен договор от 27.03.2006 за окончателен по отношение на продавача се основава на твърдението ,че причина ищцата да не плати уговорените в т. ІV от договора вноски, е отказа на последния да съдейства при отпускането на кредит от ОББ, представляващ първата вноска . Съгласно предварителния договор продаваемия имот е с цена 74 040 евро в левова равностойност ,първата вноска е цялостната сума , отпусната по кредит от ОББ Варна в деня на усвояване на кредита , втората вноска е разликата до 10%,т.е половината от остатъка след първата вноска ,при внасянето й е поето задължение за нотариално прехвърляне, но е фиксиран срок за плащане не по-късно от 30.06.2006г. Изрична е уговорката ,че договорът се прекратява автоматично , ако някоя от уговорените по т. ІV вноски закъснее (т. Х.2). Отделно са уговорени последиците от неизправност на продавач или купувач , т.е при виновно неизпълнение (т. Х.3)или едностранен отказ . Искът е заведен преди крайния срок за втората вноска и не е спорно ,че кредитът не е бил отпуснат, макар да е бил във фаза дадено предварително одобрение от страна на банката ,съответно вноските по т.ІV не са платени . При тези обстоятелства , изхождайки от изричните уговорки между страните , въззивният съд е приел за основателно възражението за настъпило прекратяване на договорната връзка .
Решаващият извод на въззивния съд е обосновано изграден , като правилно от съдържанието на договора , предвид конкретно поетите между страните права и задържения, са изведени последиците на безвиновното пректатяване на действието му . Завеждането на съдебен иск по чл. 19 ал.3 от ЗЗД от страна на купувача не е пречка това действие да настъпи и то е резултатно от факта ,че до 30.06.2006г нито една вноска не е платена .говорката ,че в този случай договорът се прекратява автоматично , е съществен елемент от неговото съдържание и в процеса по чл. 19 ал.3 от ЗЗД съдът не може да подмени съглашението , като игнорира тази клауза. Самото съдържание на предварителния договор не подкрепя твърдението ,че продавачът виновно е осуетил отпускането на кредита, последният не е поемал никакво задължение в тази насока. Въззивният съд правилно е преценил доказателствените искания във въззивната жалба по реда на чл. 205 ал.1 от ГПК , те са били неотносими .
Ето защо , като е преценил съдържанието на предварителния договор и онези факти , които са от значение за правоотношенията между страните , въззивният съд не е нарушил изискванията на чл.188 и чл. 189 ал.2 от ГПК при формиране на решаващия си извод. Предвид изричната клауза договорът да се счита безвиновно прекратен при липса на плащане за срока по вноските , обстоятелствата по какви причини не е бил отпуснат кредит на купувача не са от значение . Потестативното право да иска обявяване на договора за окончателен има страната , която е изправна по отношение на поетите задължения , висящия исков процес по чл. 19 ал.3 от ЗЗД не е основание тези задължения да бъдат разсрочвани , докато трае съдебния спор. Не е налице случай ,за който ,съдът прилага чл. 297 ал.1 от ЗЗД , като постанови конститутивно решение под условие.
Водим от горното и на основание чл. 218ж, ал. 1 от ГПК, Върховният касационен съд, V г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №189 от 29.10.2007г по гр. д. № 331 /2007 г. на Варненски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: