Р Е Ш Е Н И Е
№ 1467
гр. София, 04.12.2008г.
В И М Е ТО НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, пето гражданско отделение, в съдебно заседание на трети декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЕМИЛ ТОМОВ
при участието на секретаря.
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело № 95/2008година.
Производството е по реда на чл. 218а, б.”а” и сл. ГПК(ОТМ).
Образувано е по касационна жалба на О. Б. чрез адв. Рсрещу въззивно решение от 06.11.2007г по гр. д. № 265/2007 г. на Окръжен съд –Монтана , с което е било изцяло отменено решение от 21.05.2007г по гр. д. № 124/ 2007г на Районен съд- гр. Б. и е постановено друго ,с което предявен срещу касатора иск с правно основание чл.108 ЗС е бил уважен и общината е осъдена да отстъпи собствеността и предаде владението в полза на Н. Т. Д. върху недвижим имот – пл. № 830 с площ 50 кв.м. от парцел **** в кв.84 по регулационния план на гр. Б.
Касаторът поддържа доводи за незаконосъобразност и необоснованост . Неправилно се игнорира правилото на чл. 212 ал.3 от ЗЗД вр. 112 б. „б” от ЗС относно необходимостта от вписване , не е съобразено, че О. Б. е владяла имота от 1982г. Касаторът моли исковата претенцция да бъде отхвърлена.
Ответникът по касация Н. Т. Д. оспорва жалбата и моли решението да бъде оставено в сила.
Жалбата е неоснователна .
Предявен е иск с правно основание чл. 108 от ЗС по отношение на имот пл. № 8* част от основата на УПИ * кв.84 по действащия план на гр. Б., който имот , като собственост на гражданин, през 1982г е бил фактически отнет от държавата като застроен с дюкян, без да се твърди и без да е установено право основание за това. Такъв имот О. Б. не може да придобие по давност ,по силата на владение от 1982г насетне ,не това е и правното основание, на което е бил съставен обсъждания от въззивния съд АОС №152/17.02.2000г. Праводателят на ищеца Н. И. К. е безспорно установен по делото собственик на процесния имот ,за който са налице предвидените в чл. 2 ал.2 от ЗВСОНИ (ДВ бр. 107/1997г) условия за пряка реституция , а Н. Д. е купувач на наследствените права , първоначално легитимирал се по договор за продажба на наследство от 23.12.1997г и в хода на делото с нов договор на същото основание . Берковски районен съд е констатирал опорочена форма при първата продажба на наследствени права ,но в хода на делото продавачите на наследството и ищеца Д. са оформили нов , нотариално заверен договор със същия предмет , за да отстранят констатирания порок. Именно по силата този договор с дата 12.06.2007г Д. е признат за собственик и не се касае за недопустимо признаване на права по друго , ненавеждано в исковата молба основание , а за настъпване на факт от значение за спорното право по смисъла на чл. 188 ал.3 от ГПК.
Неоснователно е и оплакването ,че материалният закон е приложен неправилно . Значението ,което законът свързва с вписването по чл. 112 б. „б” от ЗС на един договор за продажба на наследство ,включващ и недвижим имот , е с оглед конкуренцията спрямо лица , които са придобили от същия собственик и вписали по-рано своето придобивно основание. Касае се , следователно , за основание транслативно , производно по своята правна природа и като е съобразил , че правното положение на ответната О. Б. не е на трето лице- приобретател с права по чл. 113 от ЗС , въззивния съд е стигнал до обоснован извод за правото на собственост по чл. 108 от ЗС . Срещу установеното право на собственост в полза на ищеца О. Б. не е противопоставила нито свое придобивно основание , нито право да задържа имота.
Ето защо постановеното от Окръжен съд- Монтана решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила .
Водим от горното Върховният касационен съд, V г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 06.11.2007г по гр. д. № 265/2007 г. на Окръжен съд –Монтана
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: