РЕШЕНИЕ
№ 503
София, 17.08. 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на 27 май две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при участието на секретаря Стефка Тодорова и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Жанета Найденова гр.дело № 2941/2008 година по описа на пето гражданско отделение и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл. 290 ГПК. Варненският апелативен съд с решението си от 30.04.2008г по гр.д. № 56/2008г като обезсилил решението на Варненския окръжен съд от 14.06.2006г по гр.д. № 1904/2005г в частта в която бил отхвърлен искът, предявен на правно основание чл.19 ал. З ЗЗД от П. Б. И. и С. А. И. срещу търговското дружество „МЗ-60″ ЕО. в несъстоятелност гр. В. за обявяване за окончателен предварителния договор от 01.08.1998г с който продавачът-изпълнител „МЗ-60″ О. гр. В. се задължил да построи и да продаде на купувача-възложител-П. и С. И. апартамент № 9 в жилищна сграда на ул.“Драгоман“ № 5 гр. В.IV-V ет. със застроена площ 131 кв.м.,заедно с избено помещение № 9 с площ от 3.7 кв.м. и заедно със 7.03 % от сградата и от правото на строеж върху дворното място,цялото от 170 кв.м.,представляващо УПИ IV-кв. Ю по регулационния план на гр. В. подрайон срещу насрещното задължение на възложителите- купувачи да заплатят цена по 380 щатски долари на кв.м. с включено ДДС, прекратил производството по делото.
За да постанови решението си Варненският апелативен съд приел,че искът,предявен на правно основание чл.19 ал. З ЗЗД бил недопустим по отношение на търговско дружество , което първоначално е било в процедура за обявяване в несъстоятелност-решение № 612 от 11.11.2005г,а след това с решение от 29.12.2006г на Варненския окръжен съд била обявена неговата несъстоятелност. Позовал се на разпоредбата на чл.617 ал.2 ТЗ, според която непаричното задължение на длъжника , което става изискуемо към датата на решението за обявяване в несъстоятелност /чл.617 ал.1 Т3/,се превръща в парично по пазарната му стойност към датата на решението за откриване производството по настоятелност. И тъй като преобразуващото право на купувача по предварителния договор се тренсформирало в парично вземане, което можело да бъде удовлетворено само и единствено в рамките на производството по несъстоятелност,обезсилил решението и прекратил производството.
В касационната жалба се твърди,че решението на Варненския апелативен съд е неправилно поради допуснати нарушения на съществени съдопроизводствени правила и на материалния закон,както и че е необосновано—отменителни основания по чл.281 т. З ГПК.
Върховният касационен съд след проверка на изложените основания за касация на въззивното решение на Варненския апелативен съдр,прие следното:
С определение № 128 от 17.02.2009г по настоящето гр.д. № 2941/2008г Върховният касационен съд е допуснал до касационно обжалване решението на Варненския апелативен съд от 30.04.2008г по гр.д. № 56/2008г на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК-т.е. че същественият процесуално правен въпрос- допустимо ли е производство по чл.19 ал. З ГПК срещу търговско дружество, обявено в несъстоятелност и дали в масата на несъстоятелността се включват и потестативните права по чл.19 ал. З ГПК,така че съдебните производства ,които по осъдителни искове , възникнали върху парични и непарични имуществени вземания се спират, дали са допустими и в случаите по предявените искове с правно основание чл.19 ал. З ГПК- Варненския апелативен съд е разрешил в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. В този смисъл са били: Определение № 305 от 08.03.2004г по ч.гр.д. № 67/2004г на ВКС,търговска колегия ,в което е посочено, че нормите на чл.637 ал.1 ТЗ и чл.637 ал.5 ТЗ не намират приложение по исковете,предявени на правно основание чл.19 ал. З ЗЗД, „… защото този иск е конститутивен, а не осъдителен и с него не се претендира осъждането на ответника за изпълнение на определена престация, а се цели осъществяването на едно преобразуващо право по принудителен ред-т.е. обявяване на предварителния договор за окончателен’1. В подобен смисъл е и Определение № 141/99г. на ВКС,4-то гр.отд. в което е прието,че вещните права,претендирани от други трети лица,са извън масата на несъстоятелност, и Определение № 147 от 26.2.1997г по ч.гр.д. № 226/96г на 4-то гр.отд. на ВС.“Когато исковете срещу несъстоятелния длъжник не касаят осъдителни искове за имуществена престация ,а се отнасят до искане за извършване на правно действие ,за преустановяване на правно бездействие или срещу длъжника са предявени установителни и конститутивни искове,няма място за спиране на производството.“
Върховният касационен съд в настоящия състав приема,че тази практика е правилната,защото действително целта на разпоредбата на чл.637 ал.1 ТЗ е да може в едно производство-това по несъстоятелност да се разгледат и установят всички вземания, които произхождат от облигационни ,граждански или търговски правоотношения-т.е. всички съществуващи имуществени вземания Искът по чл.19 ал. З ЗЗД не е за имуществено вземане а е за принудително осъществяване на едно потестативно право, което може да се осъществи само по исков път. Не е вярно поддържаното от Варненския апелативен съд че задължението за прехвърляне собствеността върху един недвижим имот,съгласно чл.617 ал.2 ТЗ от непарично се превръщало в парично,оценено по пазарната му стойност към момента на откриване производството по несъстоятелност и че можело да бъде удовлетворено само в рамките на производството по несъстоятелност. Както се посочи,става въпрос за непарично задължение и то може да се удовлетвори само по реда на чл. 362- 364 ГПК.-т.е. като се разгледа и евентуално уважи искът предявен на правно основание чл.19 ал. З ГПК. Това задължение не се включва в масата по несъстятелност.
Като е приел обратното Варненския апелативен съд е постановил неправилно поради допуснати нарушения на съществени съдопроизводствени правила, решение. То не е недопустимо Решението на Варненския апелативен съд е допустимо и валидно, но е неправилно и за това следва да се отмени. Но тъй като липсва съдебен акт, разрешаващ по същество правния спор -липсва решение,подлежащо на касационно обжалване, Върховния касационен съд, след като го отмени , следва да върне отново делото на същия
съд за ново разглеждане от друг състав,който да се произнесе по съществото на спора.
Водим от горните съображения Върховният касационен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решението на Варненския апелативен съд от 30.04 2008г по гр.д. № 56/2008.
ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав,който да присъди и направените пред ВКС ,разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: