О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1117
София, 18.08.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на четиринадесети август две хиляди и девета година в състав:
Председател: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
Членове: СВЕТЛА ЦАЧЕВА АЛБЕНА БОНЕВА
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 880 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 1* от 25.11.2008 година по гр.д. № 1329/2008 година на Варненски окръжен съд са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.1, т.2 и т.3 КТ, предявени от Я. Г. И. от гр. В. против “С” АД за отмяна на уволнение, извършено със заповед № 07 от 23.06.2005 г.; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност “Н“Информационни технологии” и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в размер на 17784 лева. В решението е прието, че през 2005 година ищецът Я. Г. И. е изпълнявал по безсрочно трудово правоотношение длъжността “Н“Информационни технологии” към “С” АД, гр. В., Централно управление. Длъжността е включвала трудови функции, свързани с ръководството на трудовия процес в частта му, свързана с техническото и програмно оборудване на всички банкови отдели, прогнозиране и ръководство на процеса на проучване, поддържане и усъвършенстване на информационните технологии. С решение на Надзорния съвет на “С” АД от 06.09.2004 година, Ф. В. Л. е бил избран за член на управителния съвет и изпълнителен директор, като на основание чл. 241, ал.6 ТЗ между банката и изпълнителния директор е бил сключен договор за управление, пораждащ действие съгласно т. 9 от договора от вписването му в Търговския регистър. Вписването е било извършено с решение от 02.12.2004 година по ф.д. № 4024/1993 г. на Варненски окръжен съд. Със заповед № 7 от 23.06.2005 година, подписана от изпълнителния директор на дружеството Ф. В. Л. и от прокуриста Ф. Лот, трудовото правоотношение със служителя Я. Г. И. е било прекратено на основание чл. 328, ал. 2 КТ – поради сключен договор за управление на предприятието. Съдът е приел, че уволнението е извършено законно, при наличие на предпоставките по чл. 328, ал.2 КТ – в рамките на деветмесечния срок от сключване на договор за управление на предприятието и по отношение на служител от ръководството на предприятието по смисъла на §1, т.3 ДРКТ.
Касационна жалба против решението на Варненски окръжен съд е постъпила от Я. Г. И. от гр. В.. Поддържа се, че разрешените в обжалваното въззивно решение материалноправни въпроси, а именно: договорите по чл. 241, ал. 6 ТЗ, сключени с изпълнителния директор на дружеството и договорите по чл. 23 ТЗ за възлагане на прокура съставляват ли договори за възлагане на управление по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ, са в противоречие с решение № 688 от 19.04.2002 г. по гр.д. № 1* от 2001 г. на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд; че по обуславящите изхода на делото въпроси е налице противоречива практика на съдилищата – първоинстанционното решение е отменено с решение на Варненски окръжен съд по гр.д. № 602/2006 г., което е отменено с решение на Варненски апелативен съд по гр.д. № 87/2007 г. и делото върнато за ново разглеждане от Варненски окръжен съд, който отново е отменил първоинстанционното решение, формирайки различни изводи по приложението на чл. 328, ал.2 КТ; че противоречива практика по приложението на чл. 328, ал.2 КТ е формирана и в решение № 778 от 21.07.1999 година по гр.д. № 987/1998 година на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд; решение № 1* от 24.11.2000 година по гр.д. № 659/2000 година на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд и решение № 1* от 03.10.2005 година по гр.д. № 811/2003 година на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд. Поддържа се и че разрешените в обжалвания акт въпроси – какъв е характерът на договора за управление по смисъла на чл. 328, ал.2 КТ, са от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба “С” АД счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. По повдигнатите с изложението към касационната жалба въпроси е налице установена практика, израз на която са и приложените решения на Върховния касационен съд. В съответствие с установената практика, въззивният съд е приел, че с договора, сключен по реда на чл. 241, ал. 6 ТЗ на изпълнителния директор е възложено да управлява дружеството с всички права и задължения, произтичащи от договора за управление, което обуславя и извода за приложимост на правомощията по чл. 328, ал.2 КТ; че няма законова забрана за сключване на договор за управление по отношение на акционерните дружества, нито собствеността на капитала е определяща по отношение на правата, които могат да бъдат предоставени с договора за управление; че такъв договор може да бъде сключен за всеки вид дружество, а дали управителят ще разполага с правата по чл. 328, ал.2 КТ се обуславя от обема на правомощията, възложени с договора за управление. В съответствие с утвърдената практика е и изводът, че сключеният по реда на чл. 23 от Търговския закон договор за упълномощаване на прокурист е неотносим към правния спор; че подписът на прокуриста върху заповедта за уволнение не я опорочава; че вторият подпис е в изпълнение на изискванията на ЗБ (отм.), без това да рефлектира върху валидността на изявлението за прекратяване на трудовото правоотношение, изхождащо от овластено за това лице – изпълнителният директор на Банката.
Неоснователен е и доводът за наличие на противоречива практика, формирана с обжалваното въззивно решение и първоиностанционното решение по същото дело. Основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК е налице при противоречие между обжалвания акт и друго, влязло в сила съдебно решение, поради което различните изводи, формирани от съдилищата в хода на инстанционното производство по едно и също дело не съставляват противоречива практика.
Не са налице и предпоставки за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. По въпроса за характера на договора за управление по смисъла на чл. 328, ал.2 КТ е налице установена практика на съдилищата, основания за промяна на която не са налице.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1* от 25.11.2008 година по гр.д. № 1329/2008 година на Варненски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: