Р Е Ш Е Н И Е
№ 807
София,23.10.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и девета година в състав:
Председател: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
Членове: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 3473 по описа за 2008 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 218е, ал.1 ГПК (отм.) вр. с чл. 218а, б. “а” ГПК (отм.) вр. с § 2, ал. 3 ГПК.
С решение № 303 от 11.12.2007 година на Великотърновски апелативен съд по гр.д. № 266/2007 година е оставено в сила решение № 282 от 26.10.2006 г. на Плевенски окръжен съд по гр.д. № 225/2004 г., с което са уважени предявени от Н. Г. П. от гр. Л. против И. Й. Й. от гр. П. обективно съединени искове с правно основание чл. 240, ал.1 ЗЗД за сумата 12000 щатски долара и чл. 86 ЗЗД за сумата 100 лева.
Касационна жалба против решението на Великотърновски окръжен съд е постъпила от И. Й. Й. от гр. П. с оплаквания за недопустимост на съдебния акт и за постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон – касационни основания по чл. 218б, ал.1, б. “б” и “в” ГПК (отм.). Поддържа се, че решението е недопустимо, тъй като нередовностите на исковата молба (внасянето на държавна такса по иска) не са били отстранени в законоустановения срок; че в нарушение на чл. 36, ал.1 ГПК (отм.), съдът е определил срок за внасяне на държавна такса над законоопределения, без да има искане на страната за продължаване му. Изложени са оплаквания за неправилно приложение на чл. 110 ЗЗД, тъй като претендираното вземане е погасено по давност, а прекъсването на давността по чл. 116, б. “б” ЗЗД е настъпило едва от момента на отстраняване нередовността на исковата молба. Поддържа се и че формираният в решението извод за предаване на процесната сума въз основа на договор за заем е необоснован, тъй като автентичността на подписа на ответника върху договора за заем от 15.03.1999 г. не е установена, както и че в нарушение на съдопроизводствените правила ответникът е бил лишен от възможност да оспори експертизата и да постави въпроси на експертите при приемането и.
Ответникът по касационната жалба Н. Г. П. не взема становище.
Касационната жалба е постъпила своевременно в срока по чл.218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима.
При проверка на обжалваното решение с оглед изложените отменителни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че жалбата е неоснователна по следните съображения:
В решението на Великотърновски апелативен съд е прието за установено, че в изпълнение на договор от 15.03.1999 г., ищцата Н. Г. П. е предоставил в заем на ответника по делото И. Й. Й. сумата 12000 щатски долара, която заемополучателя са е задължил да върне до 01.09.2002 г., ведно със законната лихва от датата на сключване на договора до падежа на задължението. Сумата не е била върната на падежа, нито до приключване на устните състезания пред въззивния съд.
При така установените факти, съдът е приел че предявеният срещу ответника И. Й. Й. иск с правно основание чл. 240 ЗЗД е основателен до размер на 12000 щатски долара. Приел е, че въведеното от ответника оспорване на автентичността на подписа му върху договора за заем не е доказано. За неоснователно е приел и възражението за погасяване на правото на иск по давност, тъй като вземането е станало изискуемо от 01.09.2002 година и към момента на предявяване на иска – 12.04.2004 г. не е изтекъл предвидения в чл. 110 ЗЗД петгодишен давностен срок. На основание чл. 86 ЗЗД вр. с чл. 240, ал.2 ЗЗД е присъдил и законната лихва върху главницата на задължението за периода от получаване на сумата до настъпване на изискуемостта и.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че обжалваното въззивно решение е валидно, допустимо и правилно.
Касационното оплакване за недопустимост на обжалвания съдебен акт, тъй като нередовността на исковата молба и в частност внасянето на държавна такса по иска, не е била отстранена в законоустановения срок е неоснователно. Правото на иск е упражнено при наличие на всички законни предпоставки, в т.ч. и за редовност на исковата молба с оглед разпоредбата на чл. 100, ал. 4 ГПК (отм.) вр. с чл. 38 ГПК (отм.). Разпореждането на съда от 23.03.2004 г. за оставяне на исковата молба без движение с указание за внасяне на държавна такса е било съобщено на ищцата Н на 05.04.2004 година и в определения от съда двадесет дневен срок държавната такса по иска е внесена с вносна бележка № В* от 19.04.2004 година. Нередовността е отстранена в указания срок, поради което и съгласно чл. 38 ГПК (отм.), съдът е дал ход на редовна искова молба, по която е постановено и обжалваното съдебно решение.
Неоснователно е и въведеното касационно оплаквани за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващо се в определяне на срок за внасяне на държавна такса над законно определения в нарушение на чл. 36, ал.1 ГПК (отм.). Разпоредбата на чл. 36, ал.1 ГПК урежда продължаване на законните и определените от съда срокове по молба на заинтересованата страна, поради което е неотносима към настоящия случай, в който съдът сам е определил по-дълъг от установения в чл. 100, ал.1 ГПК срок за отстраняване на нередовности на исковата молба. Определянето на по-дълъг от установения в закона срок обаче не съставлява съществено процесуално нарушение, а съгласно чл. 38 ГПК, процесуалното действие, извършено от страната в определения от съда срок, макар и по-дълъг от установения в закона, не се счита за просрочено.
Правилни, съобразени със закона и доказателствата по делото са и изводите на съда за неоснователност на въведеното възражение за погасителна давност. Съгласно чл. 114, ал.1 ЗЗД, давността тече от момента в който вземането е станало изискуемо, която изискуемонст е настъпила, съгласно сключеното между страните съглашение от 15.03.1999 г. на 01.09.2002 година – датата, до ответникът се е задължил да върне получената в заем от ищцата сума. Петгодишният давностен срок би настъпил на 01.09.2007 г., поради което предявеният на 12.03.2004 година иск е преди изтичане на погасителната давност. В този смисъл, оплакването, че държавната такса е внесена след изтичане на давностния срок, съответно, че давността е прекъсната в по-късен момент е илеревантно, тъй като дори и към момента на внасяне на държавната такса – 19.04.2004 година, правото на иск за процесното вземане не е погасено. Независимо от това обаче, оплакването е неоснователно и с оглед разпоредбата на чл. 100, ал.4 ГПК (отм.), тъй като поправената искова молба се счита за редовна от деня на нейното подаване или правните последици на предявения иск са изцяло запазени от деня на подаване на исковата молба, в т.ч. и по чл. 116, б. “б”ЗЗД на прекъсване на теченето на погасителната давност.
Неоснователно е и оплакването за необоснованост на формирания в решението извод, че ответникът е получил от ищеца сумата въз основа на договора за заем от 15.03.1999 г. Този извод е формиран въз основа на съдържанието на представения по делото договор, чиято автентичност не е оборена. Неоснователни са и изложените оплаквания за нарушено право на защита в производството по оспорване на автентичността на подписа на ответника върху договора за заем от 15.03.1999 г. Графологическата експертиза от 08.05.2006 г., съгласно която подписът за “заемател” върху договора от 15.03.1999 г. е положен от лицето И. Й. Й. е приета в съдебно заседание на 23.05.2006 г. в присъствие на процесуалния представител на касатора адв. Д, участвувала при задаване на въпроси на експерта преди приемане на заключението му. В срокът по чл. 157, ал. 1 ГПК (отм.) е и представеното на 28.06.2006 г. заключението на разширената експертиза от три вещи лица, приета в съдебно заседание на 26.09.2006 година, за което ответникът И. Й. е бил редовно призован. Заседанието е редовно проведено при условията на чл. 107, ал.1 ГПК (отм.) и при липса на предпоставки за отлагане на делото на основание чл. 107, ал.2 ГПК, тъй като липсват данни или твърдение за препятствие, което страната не е могла да отстрани, за да се яви в съдебно заседание.
Воден от изложеното и на основание чл. 218ж, ал.1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № решение № 303 от 11.12.2007 година на Великотърновски апелативен съд по гр.д. № 266/2007 година=
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: