О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1062
София,14.08.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и пети юни две хиляди и девета година в състав:
Председател: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
Членове: СВЕТЛА ЦАЧЕВА АЛБЕНА БОНЕВА
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 490 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 206 от 12.12.2008 година по гр.д. № 265/2008 година на Кърджалийски окръжен съд е оставено в сила решение № 98 от 26.09.2008 г. по гр.д. № 125/2008 г. на Момчилградски районен съд, с което са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.1, т.2 и т.3 КТ, предявени от Н. Н. М. от гр. М. против О. гр. К. за отмяна на уволнение, извършено със заповед № 68 от 11.04.2008 г.; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност “домакин-шофьор” и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в размер на 1499,10 лева. В решението е прието, че ищецът Н. Н. М., уволнен незаконно през 2006 г., с влязло в сила съдебно решение е бил възстановен на заеманата длъжност, която е заел на 11.04.2008 г. Същият ден, със заповед № 68, работодателят отново е прекратил трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал.1, т.2 КТ поради съкращаване на щата. Съкращаването на щатната бройка за длъжността “домакин-шофьор” е било извършено с решение № 34 от 14.03.2008 г. на Общински съвет Момчилград, с което е било одобрено изменение в структурата на общинската администрация, в която не е била предвидена длъжност “домакин-шофьор”. Въз основа на така установените факти, въззивният съд е приел, че уволнението, извършено със заповед № 68 от 11.04.2008 г. е законно – трудовият договор е прекратен при наличие на фактите, обуславящи приложението на чл. 328, ал.1, т.2 КТ.
Касационна жалба против решението на Кърджалийски окръжен съд е постъпила от Н. Н. М. от гр. М.. Поддържа се, че материалноправният въпрос по приложението на чл. 328, ал.1, т.2 КТ – кои са фактите, доказващи съкращаване на определена длъжност, както и процесуалният въпрос – следва ли да се обсъдят всички въведени от страната доводи за незаконност на уволнението, разрешени в обжалваното въззивно решение са в противоречие с решение № 432 от 20.04.2000 г. по гр.д. № 1* от 1999 г. на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд и решение № 141 от 30.03.2000 г. по гр.д. № 1* от 1999 г. на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд, както и че разрешаването на посочените въпроси е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба О. гр. К. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. По повдигнатите с изложението към касационната жалба въпроси е налице трайно установена практика, израз на която са и приложените решения на Върховния касационен съд, основания за промяна на която не са налице. В съответствие с установената практика, въззивният съд е приел, че основанието за прекратяване на трудовото правоотношение с работника или служителя при условията на чл. 328, ал.1, т.2 КТ поради съкращаване на щата възниква след реално съкращаване на заеманата от работника щатна бройка за длъжността; след премахване на трудовите функции за длъжността или разпределянето им между други длъжности; че при оспорване законността на уволнение, извършено на посоченото основание, предмет на установяване в хода на съдебния процес е реалното премахване на щатната бройка за заеманата длъжност, а причините за премахването на щатната бройка, мотивацията на работодателя, целесъобразността, респ. удачността на съкращаването, са въпроси извън обсега на правораздавателния контрол. В съответствие с утвърдената практика са и изводите, че съкращаването на щатната бройка за длъжността “домакин-шофьор” чрез изменение в структурата на общинската администрация е извършено от компетентен орган – Общински съвет гр. М., както и че при доказано премахване на щатната длъжност, заемана от уволнения служител от щата на администрацията, е без правно значение обстоятелството дали е налице правоприемство в дейността на отдели “О” и “Х”. В съответствие с утвърдената практика по чл. 188, ал.1 ГПК (отм.), съгласно която съдът е длъжен да обсъди всички доводи и доказателства, относими към спорното право, съдът, изхождайки от доказателствата за реално извършено съкращаване на всички щатни бройки за заеманата от уволнения служител длъжност, не е обсъждал доводите за нарушение за изискванията за провеждане на подбор по чл. 329 КТ, който е задължителен за работодателя само в случаите, когато в щата на предприятието са запазени щатни бройки с идентични или сходни трудови функции с тези на съкратената.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 206 от 12.12.2008 година по гр.д. № 265/2008 година на Кърджалийски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: