Р Е Ш Е Н И Е
№330
София 10.04.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на осми април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанета Найденова
ЧЛЕНОВЕ: Светла Цачева
Албена Бонева
при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 1037 по описа за 2008 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 218е, ал.1 ГПК (отм.) вр. с чл. 218а, б. “а” ГПК (отм.) вр. с § 2, ал.3 ГПК.
С решение на Кърджалийски окръжен съд от 04.12.2007 година по гр.д. № 170/2007 година е отхвърлен иск с правно основание чл. 254 ГПК (отм.), предявен от З. М. А. от гр. М. против К. А. М. от гр. К. за признаване на установено, че не се дължи сумата 8514,57 лева, ведно със законната лихва, считано от 09.06.2003 г. по запис на заповед от 10.05.2000 г., въз основа на който е издаден изпълнителен лист по реда на чл. 237, ал.1, б. “е” ГПК (отм.) и е образувано изп. д. № 140/2006 г. на съдебно изпълнителна служба при Момчилградски районен съд.
Касационна жалба против решението на Кърджалийски окръжен съд е постъпила от З. М. А. от гр. М. с оплаквания за необоснованост на съдебния акт и за постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон – касационни основания по чл. 218б, ал.1, б. “в” от ГПК (отм.). Поддържа се, че при доказана недействителност на ценната книга, съдът е разгледал претенция за дължимост на вземането на договорно основание, без да е предявен такъв иск в редовно състезателно производство и е формирал необосновани изводи за съществуване на вземане по договор за заем. Изложени са и оплаквания за присъдените по делото разноски – поддържа се, че размера на адвокатското възнаграждение е несправедливо завишен, без да отговаря на оказаната по делото правна помощ.
Ответникът по касационната жалба К. А. М. я оспорва и моли да бъде оставено в сила въззивното решение. Претендира съдебни разноски.
Касационната жалба е постъпила своевременно в срока по чл.218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима.
При проверка на обжалваното решение с оглед изложените отменителни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че жалбата е неоснователна предвид следното:
В обжалваното решение на Кърджалийски окръжен съд е прието за установено, че въз основа на определение от 26.06.2003 г. по гр.д. № 75/2003 година на Кърджалийски районен съд, в полза на К. А. М. е бил издаден изпълнителен лист въз основа на запис на заповед от 10.05.2000 г. за сумата 5000 лева, дължими от З. М. А. от гр. М., ведно със законната лихва, считано от 09.06.2003 година. Документът от 10.05.2000 г., наименован като “запис на заповед” не съдържа в текста си изразът “запис на заповед”.
При така установените факти, въззивният съд е отхвърлил като неоснователен предявеният установителен иск с правно основание чл. 254 ГПК (отм.). Приел е, че документът от 10.05.2000 г. не е запис на заповед поради липса на реквизит по чл. 536 ТЗ вр. с чл. 535, т.1 и т.2 ТЗ – в текстът му не стои изразът “запис на заповед”; че не съставлява годно, редовно от външна страна изпълнително основание по чл. 237, б. “е” ГПК, поради което доводите на ответника (кредитор по изпълнението), че менителничния ефект е действителен и като такъв съставлява годно изпълнително основание са неоснователни. Приел е, че липсата на съществено условие по чл. 535 ТЗ отнема менителничния ефект на документа, но не рефлектира върху правната му характеристика на разписка, удостоверяваща получаването на сумата 5000 щатски долара от издателя на документа; че документа съставлява разписка, удостоверяваща всички елементи на сключен между страните договор за заем, предоставен на длъжника при задължение да изплати сумата на кредитора при уговорения падеж на задължението. Приел е, че съществуването на изпълняемото право е установено по безспорен начин, поради което е отхвърлил като неоснователен искът за отричането му.
Решението е правилно по същество предвид формираният извод за неоснователност на претенцията с правно основание чл. 254 ГПК (отм.).
Касационните оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила са неоснователни. В производството по отрицателния установителен иск с правно основание чл. 254 ГПК съдът е длъжен да се произнесе както по всички въведени от ищеца възражения за недължимост на вземането, така и по доводите на ответника (взискател по изпълнителното дело) за съществуване и изискуемост на вземането. Предмет на иска е установяване съществуването или не вземането, за която е издаден изпълнителния лист, поради което в това производство ищецът – длъжник по изпълнението може да направи всички възражения срещу дължимостта и изискуемостта на вземането в т.ч. и по редовността на записа на заповед от външна страна, по които доводи съдът дължи произнасяне по съществото на делото. При констатация, че в записа на заповед липсва някой от съществените условия по чл. 535 ТЗ, което отнема менителничния характер на документа, съдът е длъжен да се произнесе и по всички доводи на ответника за съществуващо задължение по каузална сделка, тъй като предмет на делото е съществуването на самото материалноправно вземане.
Неоснователни са и касационните оплаквания относно изводите на въззивния съд, че дължимостта на вземането е установена; за необоснованост на изводите за съществуващо задължение за връщане на сума по договор за заем, получаването на която е удостоверено в разписка от 10.05.2000 г. Както правилно е прието в обжалваното решение, когато при издаването на записа на заповед не е вписан съществен реквизит, с което се отнема менителничният му ефект, то документът служи за доказателство за получената от издателя на документа сума и поето задължение за връщането и – т.е. за разписка за получаване на сумата, а съобразно текста на документа и за уговорените условия за реда на връщането и, т.е. може да бъде ползван като доказателство за наличието и условията по каузалната сделка, по повод на която е издаден неотговарящият на условията на чл. 535 ТЗ запис на заповед.
При служебната проверка на решението за точното приложение на императивните материалноправни норми ( т. 10 от ТР № 1 от 17.07.2001 г. по гр.д. № 1/2001 г. ОСГК ВКС), съдът констатира неправилност на изводите за правната характеристика на документа от 10.05.2000 г. Изводът на съда, че документът не съставлява запис на заповед, съответно, че не е годно несъдебно изпълнително основание е формиран в нарушение на чл. 536, ал.1 ТЗ вр. с чл. 535, т.1 ТЗ. Действително, съгласно т.1 на ТР № 1 от 28.12.2005 г. по тълк.д. № 1/2004 г. ОСТК ВКС, за да е редовен записът на заповед от външна страна, изразът “запис на заповед” трябва да е посочен не само в заглавието, но и в текста на документа и то в логическа връзка с другите думи, обуславяща извод, че с израза се обозначава самият документ за запис на заповед. Когато документът е наименован “запис на заповед” и в текста е употребен израз, равнозначен смислово и терминологично, какъвто е “безусловно се задължавам да платя на кредитора или на негова заповед” в логическа връзка с текста, сочеща за воля да се придаде на документа качеството на запис на заповед, то документа е редовен – менителничния ефект не е изгубен и документът е годен да служи като извънсъдебно изпълнително основание. Представеният по делото документ, наименован “запис на заповед”, издаден на 10.05.2000 г., с който ищецът З. М. А. се е задължил безусловно да заплати на ответника К. А. М. или на негова заповед сума в размер на 5000 щатски долара на падеж 10.06.2000 г. притежава изискващите се в чл. 535 ТЗ реквизити – наименован е “Запис на заповед”, а в текста издателят се е задължил безусловно да заплати на заповед на кредитора посочената в документа сума, поради което документът е редовен от външна страна – удостоверява подлежащото на изпълнение вземане, въз основа на което е издаден изпълнителния лист по гр.д. № 75/2003 година на Кърджалийски районен съд, т.е. неоснователно е и въведеното от ищеца по делото възражение за липса на задължение, породено от запис на заповед.
Неоснователно е и касационното оплакване за неправилност на решението в частта му за съдебните разноски, поради прекомерност на определеното адвокатско възнаграждение от 1440 лева по договор за правна помощ с а. С от 31.08.2007 г. Обема и сложността на оказаната по делото правна помощ с оглед защитната позиция на ответната страна не дават основание да се приеме, че внесеното адвокатско възнаграждение е прекомерно завишено, поради което законосъобразно въззивният съд не е приложил чл. 64, ал.4 ГПК (отм.). С оглед изхода на делото в настоящата инстанция и на основание чл. 64, ал. 2 ГПК (отм.), на ответника по касация следва да бъдат присъдени съдебни разноски в размер на 1900 лева – възнаграждение, изплатено по договор за правна помощ от 13.03.2009 г. с а. С от Софийска адвокатска колегия.
Воден от изложеното и на основание чл. 218ж, ал.1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р е ш и :
ОСТАВЯ В СИЛА решение на Кърджалийски окръжен съд от 04.12.2007 година по гр.д. № 170/2007 година.
ОСЪЖДА З. М. А. от гр. М., ЕГН ********** да заплати на К. А. М. от гр. К. с ЕГН ********** сумата 1900 (хиляда и деветстотин) лева разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1)
ЧЛЕНОВЕ:
2)