О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 965
София,30.07.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и втори юни две хиляди и девета година в състав:
Председател: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
Членове: СВЕТЛА ЦАЧЕВА АЛБЕНА БОНЕВА
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 396 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 384 от 10.11.2008 година по гр.д. № 2575/2008 година на Софийски градски съд е оставено в сила решение от 04.06.2008 г. по гр.д. № 10801/2008 г. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.2 и т.3 КТ, предявени от В. Й. Й. от гр. С. против П. гимназия по фризьорство и к. “К”, гр. С. за възстановяване на заеманата длъжност “учител по козметика” и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в размер на 1005,12 лева. За да отхвърлени предявените искове, Софийски градски съд е съобразил следните обстоятелства: Трудовото правоотношение между страните е било прекратено от работодателя със заповед № 1* от 29.08.2006 г. основание чл. 325, ал.1, т.3 КТ. С влязло в сила решение по гр.д. № 22169/2006 г. на Софийски районен съд, клаузата за срок на сключения между страните трудов договор № 899 от 30.08.2005 г. е била обявена за нищожна. След изтичане на срока по чл. 358, ал.1, т.2 КТ за оспорване законността на уволнението по исков ред, ищцата е предявила обективно съединени искове за възстановяване на работа и присъждане на обезщетение за оставане без работа в шестмесечен период след прекратяване на трудовото и правоотношение със заповед № 1* от 29.08.2006 г. Обстоятелствата, на които се основава иска са, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение като недействителна не е породила правни последици, поради което за ищцата се е породило правото да претендира възстановяване на работа и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ. В срока за отговор по чл. 131, ал.1 ГПК, ответникът работодател е предявил инцидентен установителен иск да се признае за установено, че трудовото правоотношение между страните е прекратено със заповед № 1* от 29.08.2006 г., считано от деня на връчването и, който иск е уважен с първоинстанционното решение на Софийски районен съд, а решението в тази му част е влязло в сила като необжалвано при условията на чл. 296, т.2 ГПК. Изхождайки от факта, че трудовото правоотношение между страните е прекратено, а извършеното уволнение не е отменено като незаконно, съдът е отхвърлил исковете по чл. 344, ал.1, т.2 и т. 3 КТ, обусловени от изхода на спор по чл. 344, ал.1, т.1 КТ, какъвто иск не е предявен по делото.
Касационна жалба против решението на Софийски градски съд е постъпила от В. Й. Й.. Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи, че обжалваният съдебен акт е недопустим, тъй като съдът не е съобразил силата на пресъдено нещо, формирана в решение по гр.д. № 22169/2006 г. на Софийски районен съд, с което клаузата за срок на сключения между страните трудов договор е обявена за нищожна. Поддържа се, че законът е приложен неточно относно реда по който е следвало да бъде прекратен трудовия договор след трансформацията на трудовото правоотношение в безсрочно по силата на влязлото в сила съдебно решение по гр.д. № 22169/2006 г. на Софийски районен съд.
Ответникът по касационната жалба П. гимназия по фризьорство и к. “К”, гр. С., счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд по гр.д. № 2575/2008 година.
Обжалваният съдебен акт е валиден и допустим. Решението е постановено от надлежен съдебен състав, в кръга на правораздавателната власт на съдилищата и е изготвено в предписаната от закона форма. Съдът се е произнесъл в рамките на въведения от страните предмет на делото, по отношение на който не е налице сила на пресъдено нещо – предмет на гр.д. № 22169/2006 г. на Софийски районен съд е действителността на клаузата за срок на сключения между страните трудов договор № 899 от 30.08.2005 г., а предметът на гр.д. № 2575/2008 година на Софийски градски съд е съществува ли правото на ищцата да бъде възстановена на работа след незаконно уволнение, както и следва ли и се обезщетение за оставане без работа след незаконно уволнение. Липсва обективен идентитет между делата, поради което оплакването за недопустимост на въззивното решение е неоснователно. Не е налице и твърдяната връзка на преюдициалност. С влязлото в сила решение по гр.д. № 22169/2006 г. на Софийски районен съд, клаузата за срок на договор № 899 от 30.08.2005 г. е обявена за недействителна, от което следва, че въз основа на сключения между страните трудов договор е съществувало безсрочно трудово правоотношение. Недействителността на клаузата за срок рефлектира върху законността на уволнение, извършено при условията на чл. 325, ал.1, т.3 КТ – въпросът за срока на договора е преюдициален за законността на уволнение, извършено поради изтичане срока на договора и в производство по иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ, съдът следва да зачете силата на пресъдено нещо, формирана по отношение срока на трудовия договор. Безсъмнено, за уволнения работник съществува и възможността в рамките на иска за оспорване законността на уволнението да поиска съдът да се произнесе по преюдициалния въпрос за действителността на клаузата за срок. Иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ обаче не е бил предявен, независимо, че безсрочното трудовото правоотношение е било прекратено със заповед № 1* от 29.08.2006 г., чиято законосъобразност не била оспорена с иск за отмяната и. До отмяната му от съда като незаконно, уволнението поражда всички правни последици, с оглед на което с обжалваното решение на Софийски градски съд, постановено в рамките на въведения от ищцата предмет на делото, законът е приложен точно, в съответствие с установената практика по приложението на чл. 299, ал.1 ГПК и чл. 344, ал.1, т.2 и 3 КТ досежно обусловеността на тези искове от изхода на спор по чл. 344, ал.1, т.1 КТ.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 384 от 10.11.2008 година по гр.д. № 2575/2008 година на Софийски градски съд. Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: