О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 837
София,16.07.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на петнадесети юли две хиляди и десета година в състав:
Председател: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
Членове: СВЕТЛА ЦАЧЕВА АЛБЕНА БОНЕВА
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 601 по описа за 2010 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 315 от 02.12.2009 г. по гр.д. № 8662/2009 г. на Софийски градски съд е потвърдено решение от 11.05.2009 година по гр.д. № 33888/2008 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 93, ал.1 ЗЗД, предявен от И. К. Ц. от гр. С. против И. Л. С. в качеството му на едноличен търговец с фирма “Е”, гр. С. за сумата 2400 лева. В решението е прието, че на 26.04.2008 година между страните е бил сключен договор за изработка на мебели. При сключване на договора, ищцата поръчител е платила 200 лева капаро, а по допълнително споразумение от 07.05.2008 г. е платила още 1000 лева капаро при обща стойност на изработката 2317 лева. При сключване на договора страните са постигнали споразумение, че срокът на изпълнение на поръчката ще е в зависимост от доставка на материали съобразно цветовата гама, желана от поръчващия. В изпълнение на поръчката ответникът изработил един шкаф за обувки, който ищцата приела, въпреки изразено неодобрение за качеството на работата. След доставяне на материалите в желания от ищцата цвят и разкрояване на плоскостите съобразно поръчаните мебели, ищцата се е отказала от поръчката. Мебелите не са били изработени и доставени, а разкроените дървени плоскости са останали в държане на изпълнителя. Прието е, че ответникът не е неизправна страна по договора за изработка от 26.04.2008 г.; че отказът на ищцата от договора не е последица от неизпълнение на задължението да изработи поръчаните мебели, поради което искът за връщане на дадения задатък в двойния му размер е отхвърлен като неоснователен.
Касационна жалба против решението на Софийски градски съд е постъпила от И. К. Ц. от гр. С.. Поддържа се, че съдът се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; разрешаван противоречиво от съдилищата и от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, без да се сочи кои са въпросите, разрешени по сочения начин. Поддържа се, че отмяната на въззивното решение ще бъде от значение за точното приложение на чл. 84 ЗЗД. Поддържа се и че решението е постановено в противоречие с Постановление № 6 от 1974 г. на Пленума на Върховния съд на Република България. Приложени са решение № 237 от 29.03.1989 г. по гр.д. № 114/1989 г. на Второ гражданско отделение на Върховния съд, съгласно което длъжникът е в забава, когато не изпълни задължението си по договора в срок.; решение № 205 от 11.02.2000 г. по гр.д. № 1263/1999 г. на Пето гражданско отделение на ВКС, съгласно което вземането за неустойка е изискуемо от изтичане на срока за изпълнение; решение № 645 от 30.03.1995 г. по гр.д. № 674/1994 г. на Пето гражданско отделение на ВКС, съгласно което лихва за забава се дължи и когато не е уговорена в договора за заем на парична сума и решение № 85 от 01.02.2000 г., съгласно което неустойката служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
Ответника по касация едноличен търговец И. Л. С. , с фирма “Е” излага доводи за липса на основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки по чл. 280, ал.1, 1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
В изложението към касационната жалба не е посочено кой е материалноправният или процесуален въпрос, явяващ се от значение за изхода на делото. Такъв въпрос не може да бъде извлечен от твърденията за наличие на противоречива практика или необходимост от произнасяне по точното приложение на чл. 84 ЗЗД, който текст не е неясен, непълен или противоречив, нито е изложено от кой аспект разглеждането му би допринесло за развитие на правото. Обуславащ изхода на делото въпрос не може да бъде извлечен и от твърдението за наличие на противоречие с Постановление № 6 от 1974 г. на Пленума на Върховния съд на Република България, касаещо въпроси относно подобренията върху чужд недвижим имот, които нямат отношение към договора за поръчка. Кой е соченият от касатора въпрос, налагащ допускане на касационно обжалване не може да се определи и от приложената към изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК съдебна практика. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото определя извод , че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение – т.1 от ТР № 1 от 12.01.2010 г. по ТД № 1/2009 г. ОСГТК ВКС.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 315 от 02.12.2009 г. по гр.д. № 8662/2009 г. на Софийски градски съд, 4-Д граждански състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: