Р Е Ш Е Н И Е
№ 366
гр.София 27.04.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети април през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 733/2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 218и, вр. чл. 218а б. “а” ГПК от 1952 г. /отм./, вр. § 2, ал. 3 ПЗР ГПК /ДВ бр. 59/ 2007 г./
Образувано е по жалба на Е. Н. Й. и Б. П. Й. от гр. П. чрез адв. Д от Адвокатска колегия Плевен против въззивно решение № 575/30.10.2007 г. на Окръжен съд – Плевен, постановено по гр.д. № 588/2006 г. в частта, с която е отхвърлен иска им за внасяне на 9 865,16 лв. от член кооператорите на Ж. С. – Плевен, като допълнителни вноски, съразмерно правата на всеки.
Касаторите твърди неправилност на атакувания съдебен акт, като излага съображения за необоснованост, довела до нарушение на материалния закон.
Управителният съвет на Ж. „С”, гр. П. с председател Н. А. С., секретар В. Г. П. и член Т. Г. Й., възразява по реда на чл. 218г ГПК.
Ответниците по касация – А. А. Н., Б. Х. Б., С. Н. Б., А. И. И., И. М. Й., П. Г. Б., В. Ц. давидова, Й. М. С., Д. З. С., Г. С. Б., С. П. Б., В. Ц. петров, Ж. О. П., В. Д. Й., Г. Х. Й., А. А. Н., Н. А. И., Х. Т. Х., В. Г. Т., К. А. Т., С. П. К., С. А. К., О. Д. А., А. Н. А., П. Д. А., В. Г. А., Н. А. С., Е. Д. П., И. Н. П., А. П. И., Н. М. И., И. Х. Х., В. Н. Н. и Т. Г. Й. не вземат становище.
Съдебният състав, като взе предвид изложените касационни основания, доводите на страните и данните по делото съобразно приложимите нормативни актове, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК /отм./ от легитимни страни и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предявен е иск с правно основание чл. 36, ал. 2 ЗЖСК.
С протокол № 80/19.02.2001 г. общото събрание на кооперацията е разпределило имотите в Ж. между членовете. С протокол от 22.04.2001 г. остойностяването е възложено на Б. М. , но общото събрание не е достигнало до окончателно решение по въпросите за крайната цена и свързаните с тях въпроси за разходите в строителството и за съответствието на направените от конкретните членове на кооперацията вноски със стойността на разпределените им обекти.
Въззивният съд е определил окончателната цена на имотите и в тази част решението, като необжалвано, е влязло в сила.
Отхвърлил е иска на Е. и Б. Й. да им бъдат заплатени от останалите член-кооператори суми, като допълнителни дялови вноски за извършени в разпределения им имот довършителни работи с лични средства на обща стойност 9865,16 лв.
Отделните строителни дейности по вид, стойност и време на извършване са конкретизирани с молба от 08.11.2006 г. в процедура по чл. 211, вр. чл. 100, ал. 1 ГПК/отм/ в съответствие с указанията, дадени от първата касация. Допуснато е увеличение на размера по-късно в хода на производство.
Съдът е установил от фактическа страна, че Е. и Б. Й. са членове по право на Ж. „С” в качеството им на отчуждени собственици и е следвало да получат апартамент № 4 от 105,16 кв.м., таван 4, маза 4 и гараж 4.
Стойността му е определена на 43 712,66 лв., като в тази част решението на въззивния съд е влязло в сила.
Въззивната инстанция е приела за недоказано твърдението на Й. , че те извършили за своя сметка в получения имот претендираните довършителни работи.
Съдът е посочил, че заключението на вещото лице съдържа остойностяване на тези дейности и подобрения в имота, но то не служи като доказателство, че действително са извършени с труд и средства на ищците.
Последното е прието от съда за недоказано, като той се е позовал и на показанията на свидетелите А за извършвани от кооперацията плащания за извършване на строителни работи в сградата, за на налични материали, закупени от Ж. и ползвани от кооператорите, както и, че апартаментите са били окончателно завършени през 1992 г., когато са се нанесли и Й. , както и на противоречивите твърдения на последните в хода на процеса за вида на довършителните работи и годината на тяхното извършване.
Решението е правилно.
Плевенският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, не е допуснал процесуално нарушение, като сам е обсъдил всички събрани по делото доказателства, направил е собствени фактически изводи и е достигнал до правни заключения относно спорното материално право.
Обосновано и като е приложил правилата за последиците от разпределението на доказателствената тежест, съдът е приел, че претенцията на Й. е неоснователна.
Неоснователно е оплакването на касаторите,че в обжалваното решение не са обсъдени писмените документи и в частност фактурите, приети от първата инстанция.
Съдът ги е ценил поотделно като документи, материализиращи определени обстоятелства, както и заедно с целия доказателствен материал.
Изложени са съображения, че фактурите сами по себе си не могат да установят по безспорен начин в кой обект са влагани закупените материали. Те, както обосновано е приел и съдът, не могат да се свържат и с други доказателства и по този начин да докажат влагането на лични средства и труд в довършителни работи от Й. .
Експертите също са изяснили, че не биха могли да посочат как закупените според фактурите материали са били използвани за строителните и довършителни дейности в апартамента на касаторите.
Не отговаря на данните по делото и твърдението в касационната жалба, че претенцията на Й. е установена именно чрез експертните заключения. Вещите лица са посочили изрично, че са определили единствено парична оценка на показаното от Й. в апартамента им, но не могат да установят кога е извършено то, нито по какъв начин. Обосновано поради това и съдът е приел, че заключението би имало значение за определяне размера на дължимите на касаторите суми, стига, обаче, те да установят извършването на довършителните работи. При събраните по делото доказателства, е възможно описаното в молбата на Й. да е извършено не с техни лични средства или макар и с такива, да няма характера на довършителни, а на последващи подобрения.
При тези съображения, следва да се приеме, че обжалваното решение не страда от пороците, въведени като основание в касационната жалба, съобразено е с материалния закон, приложен към правилно установените по делото факти, които съдът е обсъдил в съответствие с разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което да се е отразило върху правилността на обжалваното решение, поради което то следва да бъде оставено в сила.
Молбата на У. Ж. „С” по чл. 64, ал. 2 ГПК /отм./ е основателна. Представени са доказателства аз заплатен адвокатски хонорар от 200 лв. на адв. С за изготвяне на възражение и тази сума следва да бъде заплатена от касаторите.
МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 575/30.10.2007 г. на Окръжен съд – Плевен, постановено по гр.д. № 588/2006 г. в частта, с която е отхвърлен иска им за внасяне на 9 865,16 лв. от член кооператорите на Ж. С. – Плевен, като допълнителни вноски, съразмерно правата на всеки.
ОСЪЖДА Е. Н. Й. и Б. П. Й. от гр. П., ул. „С” № 35, ап. 4, съдебен адрес адв. Д, гр. П., ул. „Б” № 5, ет. 2, офис 5 да заплатят на Ж. „С”, гр. П. с Управителен съвет: председател Н. А. С., секретар В. Г. П. и член Т. Г. Й. сумата в размер на 200 /двеста/ лв., сторени в производството пред Върховен касационен съд съдебно-деловодни разноски, на осн. чл. 64, ал. 2 ГПК /отм./.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: