О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1497
София,.03.11.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и девета година в състав:
Председател: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
Членове: СВЕТЛА ЦАЧЕВА АЛБЕНА БОНЕВА
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 1201 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 53 от 09.04.2009 година по гр.д. № 67/2009 година на Варненски апелативен съд е оставено в сила решение № 1* от 30.10.2007 г. по гр.д. № 399/2008 г. на Варненски окръжен съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД, предявен от В. И. К. от гр. В. против К. Б. А. и Д. И. Н., двамата от гр. В. за признаване недействителност на прехвърлителна сделка – покупко-продажба на ателие в жилищна сграда в гр. В., ж.к. “П”, ул. “. № 1* решението е прието за установено, че на 09.01.1994 година, между ищцата В, ответника К. Б. А. и С. А. е бил сключен предварителен договор за продажба на ателие в сградата на ул. “. № 12, гр. В.. К. и С. А. са се задължили да прехвърлят на ищцата собствеността върху ателието в едномесечен срок от снабдяването им с нотариален акт (след завършване на строителството и приемане на обекта с акт № 16) срещу продажна цена от 14420 щатски долара, от които 9000 щатски долара, платими при подписване на договора, а 5420 щатски долара – до 15.03.1995 година. Тъй като не е било извършено плащане на втората вноска, с телеграма, връчена на 11.04.1995 г., ответникът К. А. е поканил ищцата да плати остатъка от продажната цена в размер на 5420 щатски долара в тридневен срок, отправяйки изявление, че при неизпълнение на това нейно задължение ще счита договора за развален. На 02.02.2007 година, с нот. акт № 50, дело 45/2007 г., К. А. е продал ателието на втората ответница по делото Д. И. Н. Прието е, че искът с правно основание чл. 135 ЗЗД за прогласяване на относителна недействителност на договора, обективиран в акт № 50 от 2007 г. е неоснователен, тъй като ищцата няма качеството на кредитор; че предварителния договор от 09.01.2994 г. е бил развален при условията на чл. 87, ал.1 ЗЗД с изтичане на предоставения и срок за изпълнение в поканата от 11.04.1995 г.; че към момента на отправяне на поканата ответникът К. А. е бил изправна страна по договора, тъй като не е имал изискуемо задължение за прехвърляне на имота (строежа не е бил завършен и приет от комисия), както и че фактът на връчване на поканата до ищцата е установен с приложеното по делото известие за доставяне на телеграма, оформено според изискванията на действащата към момента на изготвянето му Наредба № 5 за телеграфните съобщения.
Касационна жалба против решението на Варненски окръжен съд е постъпила от В. И. К. от гр. В.. Поддържа се, че разрешеният в обжалваното въззивно решение процесуален въпрос относно доказателствената сила на известието за доставяне на телеграмата от 11.04.1995 г. и в частност – изводът на съда, че известието съставлява официален документ, ползващ се с обвързваща материална доказателствена сила, се явява в противоречие с изводите, формирани в решение № 378 от 08.01.1964 г. по гр.д. № 2424/1963 г. на Второ гражданско отделение на Върховния съд. Поддържа се, че формираните в решението изводи относно валидното прекратяване на договорните отношения между ищцата и първия ответник не почиват на безспорно установени по делото факти, в който смисъл обжалвания съдебен акт е в противоречие с решение № 748 от 18.07.1956 г. по гр.д. № 4123/1956 г. на Второ гражданско отделение на Върховния съд. Въведен е и довод за наличие на предпоставките по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като въпросът за точното приложение на чл. 186 ГПК (отм.), в нарушение на който текст първоинстанционният съд е постановил решението си преди датата на устните прения, е от значение за развитието на правото.
Ответниците по касационната жалба К. Б. А. и Д. И. Н. не вземат становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Твърдяното от касатора противоречие между формираните във въззивното решение изводи относно доказателствената сила на представеното по делото известие за доставяне на телеграма и изводите относно доказателствената сила на официалния документ, възприети в решение № 378 от 08.01.1964 г. по гр.д. № 2424/1963 г. на Второ гражданско отделение на Върховния съд, не е налице. Съгласно трайно установената практика на съдилищата, израз на която е и приложеното решение на Върховния съд по гр.д. № 2424/1963 г., когато в документа са удостоверени обстоятелства, които издалият го орган не е компетентен да удостоверява, то в тази част документът няма материална доказателствена сила. Именно в съответствие с така установената практика, въззивният съд е обсъдил доколко известието за доставяне на телеграмата е издадено в кръга на удостоверителната компетентност на издалия го орган и след констатация, че приложеното по делото известие за доставяне на телеграмата от 11.04.1995 г. е издадено в кръга на възложената от държавата удостоверителна компетентност на пощите (чл. 75 от действащата към момента Наредба № 5 за телеграфните съобщения, приета въз основа на Закона за съобщенията, ДВ, бр. 27 от 1975 г.) е формирал извода си за доказателствена сила на документа, съответно – приел е за установени отразените в документа обстоятелства.
Не е налице и твърдяното противоречие между формираните в обжалваното въззивно решение изводи относно валидното прекратяване на договорните отношения между ищцата и първия ответник и решение № 748 от 18.07.1956 г. по гр.д. № 4123/1956 г. на Второ гражданско отделение на Върховния съд. Обсъденият в приложеното решение въпрос по приложението на чл. 188 ГПК (отм.) е израз на трайно установената практика, съгласно която съдебният акт трябва да се основава на твърдо установени факти – практика, задължителна за съдилищата след приемане на Постановление № 1 от 1953 г. на Пленума на Върховния съд. С така установената задължителна практика е съобразен и обжалвания съдебен акт, в който съдът е формирал изводите си за достигане на изявлението за разваляне на договора до адресата въз основа на представеното доказателство, съдържащо официално удостоверяване на този факт.
Не са налице и предпоставки за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Въпросът по приложението на чл. 186 ГПК (отм.) не е обуславящ изхода на делото. Погрешното изписване на годината, в която е постановено първоинстанционното решение (предхождаща годината на предявяване на иска) съставлява очевидна фактическа грешка, редът за поправяне на която е уреден в чл. 192, ал.2 ГПК (отм.).
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 53 от 09.04.2009 година по гр.д. № 67/2009 година на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: